Кристо: Проектите ми са свобода!

"Тези проекти са свободата. Съществуват не защото някой президент на република желае да ги има. Те са чиста демонстрация на съзидателност. Съществуват, за да преведат тази тотална свобода. Никой не може да купи тези проекти. Никой не може да продава билети за тях. Дори ние с Жан-Клод не ги притежаваме. Тези проекти са свободни! Точно затова те не остават - защото свободата е враг на притежанието, а притежанието е именно постоянното!"

Това е философията на най-известния авангардист в света Христо Явашев-Кристо. Роденият в България творец от години живее в Ню Йорк, но на практика работи във всички краища на света. Макар спътницата му в живота и в работата Жан-Клод вече да не е между живите, Кристо продължава да говори в множествено число за работа си, всъщност защото повечето неща са планирани от двамата.

Самият Кристо е определян от някои хора като чудак. Работохолик, който работи по 13 часа абсолютно всеки ден, а допреди десетина години - по 17 часа. Винаги движи по няколко проекта едновременно.

Всеки ден Христо Явашев става малко преди седем, пие кафе и започва да твори. Междувременно закусва - глава чесън с кисело мляко, за да има енергия. Винаги има чесън в куфара си, когато пътува. Обича още миризмата на лук и домати.

Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай - без никакви компромиси и отстъпки. "Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах."

Никога не говори за политика, религия и изкуство, а само за себе си. Определя се като егоист. Не използва компютрите, а скайп.
"Не обичам да прекарвам и минута пред екрана. А най-много мразя да говоря по телефона. Не обичам да говоря много, а с голямо неудоволствие с хора, които не виждам", споделя той.

Кристо никога не ходи на почивка. Въпреки че отдавна е богат, не притежава луксозен автомобил с шофьор и не пътува с частен самолет. Студиото в Ню Йорк, където винаги е работил, не е ремонтирано повече от 40 години. Докато Жан-Клод е жива, с Кристо правят всичко заедно и за всичко водят спорове. Но никога не летят в един и същи самолет. Тя никога не рисувала, а той никога не говори със счетоводителя им.

Кристо не е религиозен и избягва политиката. Когато обаче Доналд Тръмп е избран за президент на САЩ, българинът в знак на протест обявява, че се отказва от проекта си "Над реката" в щата Колорадо. Проектът на твореца предвиждаше 68 километра от река Арканзас да бъдат покрити със сребрист балдахин.

"С драматично "Не" един голям артист изостри войната на света на културата срещу Доналд Тръмп", отбеляза тогава „Ню Йорк Таймс“.
„Идвам от комунистическа страна“, коментира от своя страна авангардистът. „Използвам свои пари, своя работа и свои планове, за да бъда напълно свободен. А сега федералното правителство е наш наемодател. Те притежават земята. Не мога да създам проект, който да облагодетелства този наемодател“, каза още Кристо.

Христо Явашев работи по "Над реката" над 20 години и е инвестирал в проекта 15 млн. долара. Така показва, че предпочита свободата пред материалните загуби.

Кой е той

Христо Владимиров Явашев е роден на 13 юни 1935 година в Габрово. Придоби световна слава със съпругата си Жан-Клод де Гийебон. Христо, станал известен като Кристо, произлиза от стар род от Северна България. Дядо му - акад. Анани Явашов, открива руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден в Варна. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на екзекутирания от комунистическата власт български политик Иван Багрянов.

Негови братя са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.

От 1953 г. учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и през 1958 г. пристига в Париж, където среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. Двамата се запознават покрай уникалното съвпадение, че са родени на един и същи ден. Започват да работят заедно и Жан-Клод казва: "Аз правя това, защото обичам Христо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство". Използват като художествен похват опаковането на предмети. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито. Всички са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба. Приходи нямат и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки за неговите работи, които се продават на високи цени.

Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 година.

Имало едно време Жан-Клод

След като бяга от България през Прага и Виена, накрая Христо заминава за Париж. Започва да изкарва прехраната си, като рисува портрети на знаменитости. Един ден попада в дома на генерал Жак дьо Гийбон и графиня Пресилда дьо Гийбон, които имат три дъщери и един син. Членовете на аристократичната фамилия харесват много портретите си, нарисувани от младия българин, и решават да му помогнат. Разрешават му да работи в ателие, което е тяхно, но в онзи момент е празно. Когато Христо и една от дъщерите на генерала, Жан-Клод, установяват, че са родени в един и същи ден, макар и доста далеч един от друг - той в Габрово, а тя в Казабланка, между тях започват да прехвърчат искри. Когато обаче аристократичните родители на французойката разбират за случващото се между младежите, решават бързо да я омъжат за потомък на известен род. Жан-Клод бяга от годеника си и отива да живее в мизерната квартира на Христо. Родителите й побесняват от решението й и им отказват всякаква подкрепа. Дори момченцето, което се ражда, не трогва аристократите. Още повече че не носи типично френско име, а родителите го кръщават Кирил.
В онези времена Кристо и Жан-Клод се научават да живеят и с малко и дори когато лека-полека славата им на авангардисти започва да се разнася, продължават да не залагат на материални покупки, а влагат всичко в нови проекти. Няколко години по-късно младото семейство заминава за САЩ. Именно там успяват да постигнат световна слава, а и до днес Кристо работи в ателието си в Ню Йорк, в което започва след пристигането си през 1964 г.

През 1982 година Жан-Клод идва за първи път в България за погребението на свекърва си. Обикаля страната и по-късно разказва, че е останала с отлични впечатления.

В световния печат неведнъж се е писало, че Жан-Клод има невероятно силно влияние върху Кристо и че държи сметка за всяко негово изявление и за всички похарчени пари.

Така, докато на 19 ноември 2009 година агенция Асошиейтед прес съобщава, че Жан-Клод умира предишната вечер в болница в Ню Йорк. Причината за смъртта е в резултат на усложнения от мозъчен аневризъм. Кметът Майкъл Блумбърг веднага изказва съболезнования на Кристо от името на гражданите на Ню Йорк.

След 51 години съвместен живот и творчество Христо Явашев трудно преодолява загубата на жена си. След пауза обаче продължава да работи. През тази година се очаква да бъде реализирано едно от последните й желания, което пък е младежката мечта на Кристо. Този път ще бъде опакована Триумфалната арка в Париж.

През всичките години Жан-Клод и Явашев не забравят нито за момент желанието си, което се ражда още когато се запознават.

„Смъртта на жена ми и партньор в изкуството Жан-Клод със сигурност беше най-трудният момент в живота ми. Никога не съм мислил, че тя ще умре преди мен. Беше много болезнено, Жан-Клод за мен беше човекът, който не може да бъде заменен“, споделя художникът.

До ден днешен той често използва „ние“, говорейки за работата си, споменава и Жан-Клод, сякаш тя още е тук и го съветва.
„Въодушевен съм отново да работя в Париж, за да реализирам нашия проект.“ Той все още си представя за какво тя би го критикувала.
Преди смъртта си Жан-Клод казва, че артистите не се пенсионират, а умират. Когато тя си отива от този свят, Кристо написва в официалния си сайт върху снимката й "Имало едно време".

Лъска имиджа на "Новия папа"

Ватиканът наема Христо Явашев, за да подобри имиджа на духовния водач на римокатолическия свят. Това се случва в сериала по HBO "Новият папа" на режисьора Паоло Сорентино, който в момента е хит и предизвиква много противоречиви коментари.

В четвърти епизод на филма, продължение на "Младият папа", начело на Ватикана е издигнат суетният Джон Бранокс. В отсъствието на папа Пий XIII Светият престол е в дълбока криза, тъй като след смъртта на папа Франциск е поканил бежанците във Ватикана, блокирал банковите сметки на Църквата, за да дари цялото й състояние на бедните.

Избран е нов папа и проблемът е, че никой не е наясно кой всъщност е той. Мерилин Менсън, който е един от плеядата звезди в сериала, отива на посещение при него, защото новият глава на Ватикана го харесва и го кани. Оказва се, че музикантът не знае кой е. Затова екипът на папата започва да обсъжда стратегии как да го направи популярен. И първото предложение на секретаря на Светия отец, кардинал Спалета, е да поканят "прочутия художник Кристо". Идеята на Спалета е Христо Явашев да направи кръст за църквата „Свети Петър“. Отците обаче бързо се отказват от идеята, защото щяло да им излезе много скъпо.

В сериала Кристо не играе, но за сметка на това освен Мерилин Менсън се появяват Шарън Стоун, Джъд Лоу, Джон Малкович и други.
След излъчването на първия епизод през януари много католици окачествиха филма, като "скандален" и "богохулен". Началните кадри говорят достатъчно - в тях монахиня измива с гъба голото тяло на изпадналия в кома млад папа Пий XIII, комуто току-що са присадили сърце от мюсюлманин. След това тя приляга край него и мастурбира.

Имат 4 рекорда на „Гинес“

Кристо и Жан-Клод са едни от най-известните артисти, а проектите им са сред най-мащабните в целия свят. Затова не е изненада, че звездното семейство е записало четири рекорда на „Гинес".

През 2000 г. двамата авангардисти стават част от Книгата с най-големите чадъри в света, най-дългата тичаща ограда, най-тежката опаковка на Райхстага и най-голямата скулптура без скеле на газометъра в Оберхаузен.
"Пакетираната" светлина тежи над 5,3 т и е изработена от 20 350 кв. м прозрачен полиестер и 4500 метра полипропиленови въжета.

Big Air Package, издигната във вътрешността на построения през 20-те години на миналия век бивш контейнер за съхранение на газ, е висока 117 метра и е широка 67 метра. Всъщност това е най-големият надуваем обект на всички времена.

Творбите на Христо Явашев се виждат дори и от Космоса. Носител е на много различни награди. На бизнес модела на Кристо е посветено специално проучване на университета "Харвард".

Във Виена учи при професора, скъсал Хитлер

Христо Явашев е на 21 години, когато му се удава възможност да емигрира и да се спаси от тоталитарния режим в България. Шансът му се отваря по време на престой в Прага, където гостува на свои роднини.

"Именно там реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България", признава Кристо в интервю за германското списание "Цайт" и добавя:
"Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година".

Така Кристо остава в Прага - само с временно разрешение за престой и почти без никакви пари. Издържа се, рисувайки портрети. Един ден случайно се запознава с група лекари и от дума на дума разбира, че също се готвят за бягство. Кристо се сближава с тях и всички заедно решават да подкупят един митничар, който успява да ги скрие в пломбиран вагон на товарен влак. През цялото време бегълците се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена пристига със 100 щатски долара в джоба. Там той търси един приятел на баща си от студентските години, чийто адрес е пазен повече от 20 години.

"Знам какво е да си бежанец - самият аз съм бягал през поля и гори", казва Кристо и споделя, че майка му също е бежанка - бяга от Солун малко преди избухването на Първата световна война.

Кристо разказва, че във Виена дълго време не владее никакви други езици освен български и руски.

"Просто нямах време да изучавам чужди езици - трябваше да мия чинии и да работя по автомивки, за да се издържам", спомня си творецът.
С помощта приятеля на баща си Христо, който постепенно се превръща в Кристо, започва да учи в местната Академия за изящни изкуства. По стечение на обстоятелствата там му преподава професор, който скъсал Хитлер на водещия изпит по рисуване.

В края на интервюто за "Цайт" творецът разказва, че е живял в много страни по света, като цели 16 години е бил без гражданство:
"През всичките тези години бях безотечественик. Но не гражданството - идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме".

От заминаването си Явашев никога не е стъпвал в България. Въпреки че един от най-известните ни сънародници, не ще и да чуе да се върне в родината си.

Кристо произхожда от виден род, чиито корени тръгват от Разград. Дядо му акад. Анани Явашов е бил енциклопедична личност - археолог, ботаник, учител и общественик. От 1898 година е дописен член, а от 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, преименувано по-късно в Българска академия на науките. През по-голямата част от живота си е работил като учител и училищен инспектор, но е избиран и за народен представител и секретар на Третото велико народно събрание. Изучава българската флора и публикува в Периодическо списание на Българското книжовно дружество изследването си "Принос за познаване на българската флора", което е първият български научен труд в тази област. Интересът към историята го мотивира да прави археологически разкопки на Хисарлъшката крепост край Разград. Оказва се, че там е имало древно римско селище. Събраните материали прибира, подрежда и съхранява в гимназията, с което поставя началото на музейното дело в града. Умира през 1934 година, година преди да се роди Кристо. Днес край руините на древния Абритус се издига негов паметник, а в Разград е обявен за почетен гражданин.

Майката на Христо е Цвета Димитрова. Тя е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Още преди да се омъжи през 30-те години на ХХ век, тя е била секретар в Националната художествена академия. По-късно, когато започват бомбардировките над София, тъй като била силно привързана към изкуството, тя поканила много свои приятели художници, скулптори, писатели и артисти да живеят в дома им в Габрово.

По този повод в едно свое интервю Кристо казва:
"Такава беше средата, в която израснах, това бяха хората, близки до семейството ни. Когато станах на 6-7 годинки, около 1942 г., мама реши, че трябва да вземам частни уроци по рисуване, живопис, скулптура."
Бащата на Кристо, Владимир Явашев, е роден във Варна. Дипломирал се като инженер във Виена. Освен Христо той има още двама синове - известния актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. До 1944 г. Владимир Явашев притежавал текстилна фабрика в Габрово, но след идването на комунистите тя е национализирана. Самият той е назначен като обикновен работник в бившето си предприятие заради липса на кадри.
Приживе Жан-Клод е в чудесни отношения с двамата братя на Кристо - Анани и Стефан, и с техните съпруги и деца. Синът на Анани, Владимир, става като част от семейството им, тъй като от 17-годишен живее в САЩ и става основен помощник в работата на двамата творци. Десетилетия наред тримата братя и техните съпруги се събират за всяка премиера на Кристо и за всяка Нова година. Обикновено партитата им са в емблематичния за нюйоркската бохема ресторант „При Елен“, показан във филма на Уди Алън „Манхатън“.

През 2015 г. се открива първата изложба на Кристо и Жан-Клод в България. Тя е подредена на три етажа в Софийската художествена галерия и носи името "Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014". Дни наред племенникът на Кристо – Владимир, реди експозицията от 130 оригинални номерирани отпечатъци и тиражни обекти, както и фотографии на творби от Волфганг Волц. Колекцията е съставена лично от Кристо, за да представя творчеството на двамата художници.

„Той е изключително скромен човек и храни най-добри чувства към Националната художествена академия, където е учил в средата на 50-те години, и България“, казва тогава ректорът на академията проф. Божидар Йонов.

 

Артистът реализира 30 основни проекта

Керкенези отложиха проекта на Кристо за опаковане на Триумфалната арка в Париж. Той трябваше да бъде реализиран през следващия месец, но всичко бе отложено за периода от 19 септември до 4 октомври. Причината е, че през пролетта на Арката гнездят керкенези. Заради създалата се криза вследствие на коронавируса не е ясно дали проектът ще се вмести и в новите дати.

Самият Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай, и вероятно все пак и проектът за Триумфалната арка ще бъде направен.

"Не обичам половинчатите неща. Такъв бях като млад, такъв си и останах", казва той. Въпреки че реализира проект след проект, има и много такива, които не виждат бял свят.

Първата от близо 30-те най-важни инсталации на Кристо е реализирана през 1961 година. Това са подредени петролни варели и пакетажи в пристанището на Кьолн. Именно с него авангардистът се прочува в целия свят.

Следва "Желязната завеса - стена от петролни варели", която е изградена на парижката улица "Висконти". Тогава Кристо и Жан-Клод правят барикада и запушват малката уличка в артистичната част на града. Изкуството им предизвиква проблеми в движението, докато полицията не го маха. „Желязната завеса“ е протест срещу Берлинската стена и разделението на Европа.

Артистите са се опитали да получат разрешение от местните власти, но тъй като са ударили на камък, са решили да действат на своя глава. Следва серията "Фасади на магазини", създадена във Франция и продължена, след като двамата с Жан-Клод се местят да живеят в Ню Йорк.

През 1968 година е осъществен проектът „Опакован фонтан и средновековна кула" в италианския град Сполето. Първоначално идеята е била да бъдат опаковани операта и театърът в града, но поради неразбирателство с администрацията не е позволено. Интересен е фактът, че Кристо дори не успява да види завършения проект, тъй като той става реалност, когато се намира в Швейцария по работата си върху друг такъв. Става въпрос за "Опакованата галерия" в Берн. Двата проекта са завършени почти едновременно и оставя представянето в Италия на Жан-Клод.

Следващата година се реализира проект на другия край на света - в Австралия. Това е "Опакованият бряг" в Литъл бей край Сидни. Заливът е разположен на около 14 км от центъра на Сидни.

Опакованата част е с дължина близо 2400 метра. Общо повече от 17 000 часа, в рамките на 4 седмици, са необходими на 15 професионални катерачи и 110 работници, за да се завърши проектът. Брегът стои опакован 10 седмици, след което се възвръща нормалният му вид, а всички материали, служили за опаковането му, са рециклирани и разпродадени. Творците работят неуморно във всички точки на планетата - в същото време опаковат в Германия и в САЩ - ред е на Немско-американския институт в Хайделберг и на Музея за съвременно изкуство в Чикаго.
През 1970-а Кристо отправя поглед към Милано. Опаковани са паметниците на Леонардо да Винчи и на Виктор Емануил II. Следва Германия и "Проект топ SCHAU в Моншау". Идва ред и на реализацията на една идея, която продължава над две години. "Завеса в Долината в Колорадо“.

На 10 август 1972 година, в 11 часа сутринта, група от 35 работници и 64 доброволци, всички те от училища по изкуството, завършват цялата инсталация. Проектът отнема 28 месеца да бъде изпълнен. Нужни са найлонови оранжеви завеси с размер около 30 метра дължина и 110 метра височина за обвиването на долината. На ред идва "Брегова линия" в Роуд Айлънд. Макар и по-различен, проектът донякъде преповтаря направеното край Сидни.

През 1973-1974 са осъществени "Опакованите римски градски стени" (Porta Pinciana) в Рим. За период от 40 дни 250-метрова част от стената била опакована в полипропилен и въжета, покривайки горната и страничните й части. Всичко отново е изцяло финансирано от Кристо и Жан-Клод, а след разопаковането на конструкцията материалите са разпродадени и парите използвани за следващия им проект.

През 1976 година става готово нещо, работата по което започва 4 години по-рано и това е може би един от най-мащабните проекти на Кристо и Жан-Клод. "Бягащата ограда" в Калифорния е изградена изцяло от стоманени стълбове и кабели с дължина около 50 км. Конструкцията достига Тихия океан при залива Бодега и там докосва дъното.

За тази инсталация се твърди, че се е виждала от Космоса. Всички материали за изработката на оградата след нейния демонтаж са подарени на фермерите, през чиито земи е преминавала "Бягащата ограда".
На ред са "Обградените острови в залив Бискейн във Флорида. На 7 май 1983 година екип от 400 души завършва инсталацията, която включва 11 острова, всички те обградени от розова полипропиленова материя.

Яркият цвят е в хармония с островната растителност. Проектът отнема общо 3 години заради необходимостта от редица разрешителни - от губернатора на щата Флорида и щатското правителство, от Комисията на област Дейд, от Градската управа на Маями и много други.
През 1991 година са реализирани "Чадърите".

При това от двете страни на Тихия океан в Япония и САЩ. Тогава 1880 работници едновременно се заемат с отварянето на общо 3100 чадъра в Ибараки и Калифорния. Това японско-американско произведение отразява приликите и разликите в начина на живот на двете държави. С детайлите на „Чадърите“ се заемат 11 различни компании в Япония, САЩ, Германия и Канада и са сглобени накрая в Америка. За този проект Кристо и Жан-Клод харчат около 26 млн. долара.

Райхстагът в Берлин е опакован през 1995 година. Христо Явашев определя това произведение като „реализирана мечта“ и едно от най-важните в живота му. Идеята му става реалност след цели 24 години преговори с немските власти, като се ражда съвсем случайно след изпращане на картичка от негов приятел с изобразен Райхстагът отпред. Основната мотивация на Кристо да опакова голямата сграда е, че той е бил бежанец години наред, след като напуска България. Тогава се поражда огромното желание да направи проект, повлиян от отношенията по време на Студената война между Изтока и Запада. Години наред идеята не се приема добре от тогавашните политически лидери. Накрая се стига до гласуване в парламента. След дълги дебати проектът е одобрен. Веднага след това започва и реализацията му - използват се 100 000 квадратни метра огнеупорна полипропиленова материя, която е подсигурена с алуминиево покритие и 15 000 м въжета. Райхстагът остава опакован 14 дни въпреки настояването на властите да остане още седмица.
Десет години по-късно е реализиран проектът "Портите на Сентръл парк" в Ню Йорк.

„Не мога да гарантирам, че Вратите ще се харесат на всички, но гарантирам, че цял свят ще говори за тях.“ С тези думи тогавашният кмет на Ню Йорк открива произведението на Кристо и Жан-Клод. За направата на така наречения Оранжев дракон са използвани 90 000 кв. м оранжеви винилови платна, опънати на 7500 арки, всяка от която висока 5 метра. „Вратите“ са издигнати по цялата дължина на 37 км криволичещи алеи. Големият проект струва 21 милиона долара.

През 2016 година е осъществен първият проект на Кристо след смъртта на жена му - "Плаващите кейове в езерото Изео".

Всъщност той е замислен от Явашев и Жан-Клод още през 1970 година. Инсталацията представлява плаваща пътека с дължина 3 км и ширина 16 м, свързваща брега при Сулцано с островите Монте Изола и Сан Паоло. Пътеката е изградена от около 220 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които са сглобени като мозайка. Те са покрити със 100 000 кв. м жълто-оранжев плат. За 16-те дни „Плаващите кейове“ са посетени от над 1 200 000 души, или средно по над 72 000 човека всеки ден.