Директорът на центъра за роботизирана рехабилитация след инсулт: Повече от 7000 души годишно умират от инсулт

КОЙ Е ТОЙ?
Димитър Петров е завършил е Медицинския колеж „Йорданка Филаретова" към МУ – София със специалност „Рехабилитация", Факултета по обществено здраве към МУ, специалност „Медицинска рехабилитация и балнеология", Национална спортна академия със специалност „Кинезитерапия в ортопедия и травматология", а след това и „Бизнес администрация" в Нов Български Университет. През 2013 г. създава отделението по физиотерапия и рехабилитация в Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация (МБПЛР) „Сердика", където е обучил десетки професионални терапевти. От 2020 г. е директор на първия в България Център за роботизирана рехабилитация.

- Днес е световен ден за борба срещу инсулта. Вие, експертите, наричате инсулта втората водеща причина за смърт и третата за инвалидност сред европейското население. Какви са цифрите у нас на покосени и на загинали от коварното заболяване?
- В България статистиката е особено тревожна - ежегодно се регистрират над 45000 случая на инсулт, а смъртността е сред най-високите в Европейския съюз, като повече от 7000 души губят живота си, а голяма част от преживелите остават с различна степен на инвалидност. Това е една от водещите причини за инвалидизация и трайна загуба на самостоятелност.
- Къде се нареждаме спрямо статистиката в Европа по случаи на инсулти сред българското население?
- Според нов доклад на World Stroke Organization през 2021 г. около 11.9 милиона души по света са получили първия си инсулт. В България смъртността е сред най-високите в ЕС, в челната тройка — около 320 регистрирани смъртни случаи на 100000 души. Това означава, че у нас животът след инсулт често е съпроводен с тежки последствия за пациента и неговото семейство като говорни нарушения, двигателни дефицити, нужда от постоянна грижа.
- Какви са симптомите на инсулта?
- Инсултът настъпва внезапно. Основните признаци са изтръпване или слабост в лицето, ръката или крака, обикновено от едната страна на тялото. Затруднено говорене или разбиране. Замайване, загуба на равновесие или координация. Нарушение на зрението. Силно главоболие без ясна причина. При такива симптоми трябва незабавно да се звъни на 112 – всяка минута е решаваща.
- Какво причинява инсулт и как може да се предпазим?
- Най-често причините са високо кръвно, диабет, наднормено тегло, тютюнопушене, стрес, сърдечни заболявания. Профилактиката е много важна, тоест редовен контрол на кръвното налягане, редовна физическа активност, здравословно хранене, отказ от цигарите навреме и ограничаване на алкохола.
- След покосяване от инсулт има ли рискови дни, седмици, месеци и за какво трябва да следим?
- Най-рисков е първият месец след инсулта, тогава е възможен дори и втори инсулт, или усложнения от сърдечно-съдова или дихателна система. Трябва да се има предвид, че това зависи и от степента на засягане и тежестта на самия мозъчен инсулт. След това, през следващите месеци, трябва да се следи кръвното налягане, пулса, нивата на захарта и холестерола, както и психическото състояние, често пъти се появяват и психо-емоционални нарушения след инсулт. Затова е важно пациентът да бъде в активна рехабилитация възможно най-рано от получаването на инцидента, да е под лекарски контрол и с постоянен прием на предписаните лекарства.
- Вие сте директор на центъра за роботизирана рехабилитация. Какви терапии и срещу какви заболявания предлагате?
- Центърът е създаден преди близо 5 години. Мечтата ни е да има професионална среда за терапия на хората с увреждания в България. Дългогодишният ни опит в сферата на здравеопазването ни доведоха до осъществяване на центъра, който е социално-значим, който е първият в България център за роботизирана рехабилитация в комбинация със специализирана кинезитерапия за деца и възрастни. При нас се провежда рехабилитация след инсулт, при множествена склероза, черепно-мозъчни травми, детска церебрална парализа, гръбначно-мозъчни травми. Провеждаме физиотерапия и рехабилитация при пациенти с плексит, радикулити, дискова херния, дископатия, неврити, полиневрити, ишиас, както и при ортопедични и травматологични проблеми като изкълчвания, навяхвания и спортни травми. Комбинацията от последно поколение уреди за рехабилитация и постоянното обучение и сертифициране на нашите специалисти за прилагане на актуални методики ни прави един от най-съвременните центрове в Европа.
- Как машините раздвижват засегнатите крайници?
- Роботизираните апарати имат интегрирани в себе си сензори за движение, които дават точна информация коя проблемна зона участва по-малко или повече, като има възможност настройките да се персонализират за всеки пациент и роботите изготвят анализ на резултатите след всяка терапия. Благодарение на роботизираната технология драстично се намалява времето за лечение на травмите и се постигат по-добри клинични резултати при различни вродени и придобити състояния.
- След инсулт често остават последици като затруднен говор, изкривяване на лицето или проблеми с емоциите и движенията. Какви терапии помагат за възстановяване на тези функции?
- Възстановяването изисква комплексна грижа, в която участва мултидисциплинарен екип. Ние прилагаме съвременен подход, който съчетава роботизирана и апаратна рехабилитация за подобряване на походката, на фините движения и на функциите на ръката, както и активна логопедична и психологическа терапия. Логопедичната терапия акцентира върху мускулатурата на лицето и езика чрез упражнения и специални методики, които възстановяват артикулацията, говора и контрола върху мимическата мускулатура. Работата с психолог пък подпомага емоционалната стабилност, преодоляването на страха и депресията, които често съпътстват възстановителния процес. Колкото по-рано започне рехабилитацията, толкова по-големи са шансовете пациентът да възвърне независимостта си.
- Може ли сетивността в крайниците да се подобри?
- Да, сетивността в крайниците след инсулт може да се подобри. Изисква време, постоянство и правилен избор на терапии. При нас това се постига чрез комбинация от сензорна и моторна рехабилитация, които стимулират не само движението, но и сетивността – пациентът получава обратна връзка чрез допир, натиск и визуален контрол върху екрана. Допълнително се прилагат терапии с вибрации, електростимулация и специални кинезитерапевтични упражнения за повишаване на чувствителността и координацията, за по-добри движения с усещане за допир.
- Колко скоро след инсулт пациентът може да се подложи на лечение?
- Рехабилитацията  и възстановяването след инсулт е надпревара с времето. Колкото по-рано и адекватно започне рехабилитацията след инцидента, толкова повече се увеличават шансовете за подобрение на състоянието и успешното оздравяване на мозъка и тялото. Роботизирана рехабилитация може да започне веднага щом пациентът е стабилен и няма противопоказания. Колкото по-рано се включи рехабилитацията, толкова по-голям е шансът за подоряване и възстановяване.
- Роботите ли са бъдещето на медицината?
- Роботите са важна част от бъдещето на медицината, но не заменят човека — те работят заедно с терапевта. Роботите осигуряват прецизност, безопасност и повторяемост на движенията, което ускорява възстановяването след инсулт и други заболявания.
- Според вас има ли риск в бъдеще роботите да заменят квалифицирания медицински персонал или те ще служат само в полза на пациентите?
- Роботите няма как да заменят медицинските специалисти. Технологията подпомага терапевта, като осигурява по-точни движения, постоянен контрол и обратна връзка. Роботите са създадени в полза на пациента и в подкрепа на медицинския екип. Най-добрите резултати идват тогава, когато човек и технология работят заедно.