Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8358112 www.bgdnes.bg

Д-р Кабаджова, психолог: Очаквам скок на разводите

Опознайте половинката си, любов и вино предпазват от скандали

Коя е тя

Галина Кабаджова е доктор по психология и сертифициран позитивен психотерапевт. Практиката й се фокусира върху индивидуална и фамилна терапия. Има предпочитания за работа с юноши, подрастващи, групи и криминално проявени лица. Практикуващ хипнотерапевт и профайлър. Преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", специалист по поведенчески анализ и разчитане езика на тялото. Създател на платформа, която от началото на извънредното положение заради коронавируса се грижи безвъзмездно за психическото и емоционалното здраве на всеки в нужда.

- Д-р Кабаджова, има ли някакви практики, чрез които да запазим доброто си психическо здраве и да не се поддаваме на паниката във време на пандемия?
- Паника е емоционално състояние на неудържим страх, което много често съпътства появата на една криза. Откакто свят светува, е имало кризи и именно те са това, през което ние сме еволюирали, променяли, пораствали. Когато сме в паника, водещ е страхът, и то страхът за оцеляване. В момента хората изпитват затруднения за удовлетворяване на основни потребности - сигурност, храна и перспектива за бъдеще. Заливащата информация за смърт, болести, липса на лекарства само подсилва масовата истерия, а тя е много по-опасна от коронавируса. Медиите, докато призовават хората да останат спокойни, ни информират за огромния брой случаи с летален край, за липса на лекарство и т.н. Това хората усещат като противоречие и реагират. Много е важно да разберем, че кризата, каквато и да е тя, не е край, не е единствена и няма да е последна, независимо дали говорим за масова, или личностна. Кризата е възможност за ново начало, тя е шанс, който можем да използваме, за да махнем всичко неработещо и да започнем на чисто. В никакъв случай не трябва да губим критичното си мислене, защото само то знае, че психическата зараза е много по-опасна от самата психоза.
- Голямото пазаруване в хипермаркетите признак на паника и страх ли е, или практичност?
- Безразборното емоционално масово пазаруване е психологически механизъм за справяне със силна тревожност, страх и несигурност. Когато оставим само емоциите да действат без разума и критичното мислене, тогава става опасно и се раждат истерии, масови психози, панически атаки. Ние пазаруваме, за да поддържаме нашия емоционален баланс и стремежа си към удоволствие. Но това не е практично мислене, а емоционално. Практичното мислене първо добре преценява безпристрастно ситуацията.
- Българите се смятаме за недисциплинирани, но по-голяма част от хората са отговорни и спазват стриктно правилата, как си го обяснявате?
- На мен като психолог много силно впечатление ми направиха бързата и овладяна реакция на правителството и готовността хората да се съобразяват и спазват взетите мерки. Това може да се случи само тогава, когато тези, които поставят правилата, са авторитети в очите на обществото. В повечето случаи нашата реакция е бунтарска - ние оспорваме, не вярваме, оплюваме, нарушаваме или действаме като недосегаеми. Сега обаче, чисто психологически, се усеща разлика - хората правят всичко възможно да подкрепят мерките и да пазят околните (разбира се, винаги има изключения, но като че ли сега са доста по-малко) - виждаме какво се случва по света, виждаме какво се случва у нас. Ето например днес минах през един супермаркет и въпреки студа хората пазеха ред, стояха на повече от метър разстояние, изчакваха се, уважаваха реда си, без някъде да се виждаше полиция. Това е различното в нашето поведение като нация. Набързо само споменавам и всички инициативи за безплатни уроци, курсове, шиене на маски, подкрепа на деца в неравностойно положение и на хората, които са най-засегнати. Обединяват се усилия около всяка кауза, която е нужна, и то безвъзмездно.
- Но колко време ще издържим само между стените на дома, може ли това да се отрази трайно на психическото ни състояние?
- Изпитът пред хората е колко адаптивни сме към условията, в които ни се налага да живеем. Максимумът, който аз давам на хората за неизлизане от дома, е не повече от десетина дни. След това вече бих очаквала завишаване на тревожността, много силна реакция срещу ограниченията, усещането на затвор. По-адаптивните хора ще намерят начини да се справят, като се фокусират върху това как да използват тази ситуация, или ще потърсят психотерапевтична помощ. По-малко адаптивните обаче и хората в риск ще усетят сериозни последствия - завишаване на тревожността, безсъние, по-емоционални отношения с околните, депресивни симптоми, страх и т.н. Затова е важно да се наблюдаваме и да реагираме навреме, ако видим, че наш близък е в риск. Има телефони за безплатна психологическа помощ и други начини за подкрепа.
Отделно това, което се случва като последствие, е раздалечаването ни като хора, дистанцията един от друг, която ще засили при някои усещане за самота. След кризата това ще е основна тема за разговор и работа.
- Какво да правим, за да се чувстваме щастливи и спокойни в тези напрегнати дни?
- Наред с рутинните - четене, филми, настолни игри, бих се обърнала към хората с призив да се обърнат към себе си - погрижете се за дома си, за мислите си. Сближете се с детето си, с половинката си. Намерете време да подредите приоритетите си, но и най-вече да прецените какво бихте искали да се промени в живота ви след тази криза, защото в това е нейният смисъл - да ни накара да взимаме решения, да изчистим ненужното, да махнем неработещото. Ето и няколко практични съвета: гледайте денят ви да има рутина - създайте си график, следвайте го и ще видите как ще намалеят тревожността, усещането за пустота, скука. Задължително си отделете време за някакъв спорт в домашни условия. Оцветявайте - с половинката си или с децата - изключително полезно и сплотяващо занимание. Бъдете креативни.
- Вие сте част от терапевтите на Analysing Minds. С колегите си предоставяте възможност на всеки да зададе въпросите, които вълнуват съзнанието му в момент като този. Какво ви питат най-често?
- Моите наблюдения са, че в първите дни на обявяване на извънредно положение първичната реакция на хората беше да се отдръпнат, да се сгушат в черупките си, да се скрият. Сега вече нещата са по-различни, сякаш станаха „по-истински“. Основно реагират тийнейджъри, за които това е особено труден период. Всички тези ограничения, затварянето в дома, налагането на рестриктивни мерки засилват тяхното недоволство и често ми се налага да обяснявам защо се стига дотук и как се реагира. Смея да кажа, че те са доста засегнати и чувствителни от случващото се. Другите най-често задавани въпроси са на семейните двойки. Другата група чести въпроси са за безсъние, силна тревожност и как да предпазя/говоря с децата си за кризата.
- Как да удържат родителите и без това крайно опънатите си нерви, за да не изливат гнева си върху собствените си деца?
- Това може би е най-трудният въпрос. При тези ситуации трябва да сме изобретателни и адаптивни. Намерете си място в дома и си отделяйте време там, без да ви притеснява който и да е било. Ако живеете сам с дете, задължително правете нещо за себе си, докато детето спи. Практикувайте някакъв вид спорт всеки път, когато ви идва да крещите. След това, ако все още искате да крещите, ами изкрещете в някоя възглавница. Сексът е важен! Обърнете внимание на сексуалните си потребности и обръщайте внимание на партньора си. Избягвайте многото кофеин. Вкарайте в менюто си чай от мента, маточина, глог. Намерете си хоби. И най-важното - намерете време за чаша вино вечер с любимия човек.
- Възможно ли е да скочи броят на разводите и разделите?
- Няма да се изненадам. Много двойки, затворени на едно място, започват наново да се опознават. Сега сме принудени да сме заедно, но не всички го можем и това ни напряга още повече. Интересно ще бъде да наблюдаваме процента на разводите и разделите след няколко месеца. Домашното насилие също не бива да се пренебрегва.
- Този период ще промени ли по някакъв начин нагласата ни за света и околните?
- Мисля, на всички вече е ясно, че след ситуацията, породена от този вирус, вече нищо няма да е същото за нас. Подобно на земетресение, настоящото положение размества много сериозно пластовете на психологическо ниво и ни поставя пред необходимостта да вземем решение как искаме да продължим от тук насетне. Очевидно старият модел вече не работи.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама