На 85 години! Фотографът Цветан снима без ръце
Цветан губи още слуха си и част от зрението си при мощен взрив, но това не го сломява
Доли ТАЧЕВА
Безрък фотограф не спира да снима!
Цветан Маджаров от Смолян не вижда с едното око и е напълно глух, но има такава жажда за живот, че фотоапаратът му звучи по-силно от всяка дума.
На 85 години фоторепортерът продължава да практикува професията си с голямо удоволствие в смолянска медия. Всеки ден е по улиците и улавя живота през обектива си.
"Странна птица е! Изключително волеви човек, който иска да докаже на света, че може без ръце да прави всичко, което правят хората с ръце. Кара кола, готви, снима. Работата го крепи - обича да е сред хората, да тича, да носи снимки. Където и да е, винаги намира начин да снима, дори да не чува и да не вижда напълно. Ако не знае какво точно се случва на събитието, моли някой да му напише бележка с подробности и ми я носи заедно със снимките", разказва пред "България Днес" Зарко Маринов, главният редактор на вестник "Отзвук", с когото Маджаров работи вече над 20 години.
Цветан няма пръсти, но има изобретателност. Снима с направени от него кожени каиши, с които прикрепя фотоапарата към ръцете си. През годините е сменил 16 фотоапарата. Един от тях му е подарен лично от Симеон Сакскобургготски. Страстта му е довела до повече от 280 000 цветни снимки и още хиляди черно-бели кадри.
Запечатал е всички политици, които е видял през живота си - от Тодор Живков с гайда, през царя, Бойко Борисов, Асен Василев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Мая Манолова и много други. Има снимки с президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, десетки министри, военни и учени. Едни от любимите му фотографии са тези, на които се е запечатал заедно с известни творци като Лили Иванова, Николай Хайтов, Стоянка Мутафова, Мая Бежанска, Хилда Казасян, Руслан Мъйнов, Владимир Карамазов, певиците Дара, Камелия, Росица Пейчева и много други.
"От време на време носи снимки, които не са с перфектен фокус. За сметка на това, понеже знае, че може нещо да не е излязло както трябва, от едно събитие носи поне 20-30 снимки и аз избирам това, което ми върши работа. Това прави той - снима по много", допълва Маринов.
24 март 1981 г. е денят, който разделя живота на Цветан на две части. По време на строителството на каскада "Доспат-Въча" мощен взрив откъсва двете му ръце, отнема слуха и зрението на едното му око.
"Въздушната вълна ме вдигна във въздуха и в пълно съзнание се приземих. На виковете ми за помощ се притекоха работници от смяната. Вече без ръце, с разпокъсано лице и очи, с които не виждах, с пробити гърди - един вид жив, говорещ труп - и в пълно съзнание, с жажда за живот, поех към болницата в Девин, където вече ме чакаше цял екип от лекари", връща лентата назад Маджаров пред работодателя си.
В болницата го спасяват с десетки литри кръв, дарена от миньори и войници. Десет дни борбеният мъж живее в пълен мрак, докато превръзките падат и отново вижда светлината.
"Никой, дори лекарите, не знаеше дали ще прогледна. Знаех, че ръцете ми ги няма, но докъде - не знаех. Бяха бинтовани, а очите ми - превързани. Въпреки всичко бях напълно спокоен и сигурен в професионализма и качествата на лекарите и сестрите, които ми бяха и приятели", спомня си Маджаров.
Борбеният мъж прекарва 4 месеца в лечебното заведение. Още там започва да се учи да се храни сам, като слага вилицата и лъжицата в бинтовете. Успява да си пуска музика с кука, направена от тел, която също набутвал в навивките на ръцете си. Болките били много силни, но Цветан се научава да не им обръща внимание. Така днес по нищо не личи, че Маджаров е преживял толкова тежка злополука. Датата, която белязва живота му завинаги, Цветан празнува като втори рожден ден, почитайки не загубеното, а втория шанс да живее и да твори.
"Хората го познават, канят го на събития. Наскоро ходи да снима дори една сватба. Има си здравословните проблеми и болежки, но е пример за всички ни", категоричен е Маринов.
