Шеф Никола Симеонов: Готвя заедно с 50 000 души

Не се презапасявайте с храна, казва звездата от "Хелс Китчън"

Кой е той:

Шеф Никола Симеонов е роден в София. Той е една от звездите от втори сезон на "Хелс Китчън", финалист в състезанието, работил в ресторант на Гордън Рамзи в Лондон и ресторанти със звезди "Мишлен". Как се справя бизнесът с извънредното положение и защо шеф Симеонов реши да подарява безплатно знанията си на феновете, той разказа за "България Днес".

Надя Панкова

- Шеф Симеонов, станахте звезда в "Хелс Китчън", но сякаш повечето хора вече ви свързват с разтухата, която им давате по време на карантина с онлайн кулинарните уроци. Как решихте да направите това, Масимо Боттура (Двукратен носител на приза "Най-добър ресторант в света" - бел. ред.) ли ви повлия?
- Много се радвам, че видеата, които правя, карат хората да се отпуснат. Освен това сега мога да покажа онази моя по-шеговита страна, която остана скрита във формата. Масимо е един от готвачите, които много харесвам, не само заради уменията му, ами и заради човека, който е. Мога да говоря много за него, но въпреки това идеята ми няма общо с италианеца. От доста време насам искам да споделям опита си с хората. Правенето на видеа обаче отнема страшно много време. Тъй като съм доста зает, не успях да се отдам на това занимание. Сега нещата рязко се промениха и реших да се възползвам от свободното си време. Чувствам, че обществото има нужда да не бъде бомбардирано с COVID-19, поне за 40 минути в денонощието.
Не мога да свиря, нито да пея, което правят повечето хора за повдигане на духа. Но пък мога да готвя. Кой не обича вкусната домашна храна? И какъв по-добър момент да отделим време да си сготвим вкъщи?

- Колко души гледат видеата ви и имате ли обратна връзка дали наистина са сготвили нещо, показано от вас?
- Обикновено между 30-50 000 души, като достигат до 80 000, зависи от времето и рецептата. Хората имат нужда не просто да видят как се прави едно ястие в интернет, те искат да общуват, да обменят опит, да задават въпроси и да бъдат социални. Точно това ни липсва днес, когато всеки е предприел мерки и е ограничил контактите си. Много хора ми пишат, че искат да готвят заедно с мен, докато тече лайфа, затова първо правя рецептата и представям необходимите продукти и след това правим живото включване. Пращат ми снимки на закупените продукти, на готовите ястия, задават ми въпроси, комуникираме директно по време на живите включвания във Фейсбук. Чувството да зарадваш толкова много хора наистина е страхотно.

- Вие как се справяте с карантината?
- Все още не ми е доскучало. Ходя на работа в телевизията само в понеделник и сряда за няколко часа, но в почти всички останали дни готвя онлайн. Тренирам вкъщи, тичам по стълбите, прекарвам време с приятелката си, редим пъзели, сглобяваме си дървени макети. Опитвам се да се забавлявам. Не смятам, че да си стоим вкъщи посърнали би помогнало по някакъв начин. Да си стоим вкъщи - да, но не и с увесени носове. Ситуацията е сериозна, но нека спазваме стриктно инструкциите без паника.

- Как ще коментирате страха у хората, който ги провокира към презапасяване с продукти?
- Предполагам е някаква защитна реакция. Ако не можем да се подсигурим срещу вируса, нека се подсигурим с всичко, с което можем. Може би някои хора са по-изплашени и прибягват към крайни мерки.

- Дайте няколко професионални съвети - какви продукти например не бива да се купуват прекомерно, кои издържат наистина с месеци и кои има смисъл да купуват в големи количества?
- Всъщност, хората май добре са се ориентирали към боба и лещата. Всякакви зърнени култури, консерви и замразени храни изкарват месеци, та и години. Тоалетната хартия също, макар и да отстъпва като вкус.

- Моделът "zero waste" е трудно приложим сред мнозина, тъй като хората не умеят да "рециклират" храната. Може ли да помогнете със съвети в тази насока, за да не се изхвърля големи вече закупена и дори приготвена храна?
- Аз се справям като не пазарувам и не готвя в големи количества. Всъщност, винаги малко по-малко, отколкото смятам, че е необходимо. Обикновено е достатъчно, а когато не е, имам за резерва храна, която се приготвя бързо и издържа много. Не купувайте прекалено много храна, вземете толкова, колкото ще сготвите сега.

- Страх ли ви е, че може да изгубите креативността си във време, в което не упражнявате професията си?
- Предполагам, това е нещо, което се случва на всеки. Налагало ми се е няколко пъти в продължение на месеци да не готвя в професионална кухня. За щастие, готвенето е като карането на колело. Не се забравя и с леко припомняне всичко се връща към нормалното. Връщат се и уменията, и креативността.

- Браншът е блокиран. Масово у нас и в чужбина никой не работи. Какви са опасенията ви за ресторантьорската индустрия занапред?
- За съжаление, мисля че много от малките заведения няма да издържат. Предполагам и много колеги ще останат без работа, въпреки че има огромен недостиг на хора в бранша. Надявам се да се намери някакво решение в най-скоро време.

- Фондация "Джеймс Биърд" обяви, че 92 милиарда долара ще трябват за спасението на ресторантьорската индустрия в САЩ. Как колегите ви у нас оценяват загубите си?

- При нас положението, изглежда, още не е изяснено. От колеги чувам, че не са доволни и има защо. Надяват се всичко да приключи по-скоро и да получат компенсация.

- Подкрепяте ли мерките на правителството за борба с коронавируса и адекватни ли са спрямо нуждите на ресторантьорския бизнес икономическите им измерения?
- Подкрепям мерките и смятам, че са приети навреме, за да избегнем епидемия. Дали са адекватни спрямо нуждите на бизнеса - не. Дали могат да бъдат по-добри, не знам. Не съм икономист и само се надявам хората, които се занимават с тези неща да вземат най-доброто решение.

- Дисциплината в кухнята помага ли да сте дисциплиниран и в условията на ограничения?
- Дисциплината си е дисциплина. Тя се превръща в черта от характера, която работи в различни ситуации.

- Кога се порязахте за последен път?
- На нож, честно казано не помня. Помня първите ми години в кухнята как нямах търпение да се науча да режа бързо, без да гледам. Правех го преди да съм се научил и нямаше ден, в който да не се порежа поне веднъж. А на капачки от консерва, рендета и прочие продължавам да се режа.

- Кое е любимото ястие на готвач, работил в ресторант от категорията "Мишлен"?
- Едно от любимите ми е винения кебап. Любовта ми към него датира много от преди да съм чувал за "Мишлен". Когато бях дете, майка ми беше сготвила кебап и докато дойде време за вечеря, малко по малко, бях изял цялата тенджера. Наложи се да вечеряме препечени филии със салам. Рецептата за него я бях представил и на живо във Фейсбук страницата и имаше невероятен интерес. Писаха ми българи от Малта, Испания, Германия, Австрия, на които им липсва този традиционен български вкус и бяха много щастливи, че представям това ястие.

- Виждате ли светлина в тунела за хората и индустрията?
- Виждам светлина в тунела и смятам, че всеки трябва да се вгледа за нея. Очаквам най-доброто, но се подготвям за най-лошото. Знам, че и това ще премине, и всичко ще бъде повече или по-малко наред.