Големият писател Георги Мишев: Ще оцелеем!

Всичко, което се случва, е заради хорския егоизъм

"По цял ден си копая на двора. Това е моята грижа сега - тя е към младите, те да оцелеят. И това ще отмине, не бива да се плашим. Но трябва да ги има дисциплината, редът. Като се има предвид обаче вроденият ни егоизъм, той е най-страшният бич за хората. Всичко лошо, което ни се случва, е резултат на неконтролиран егоизъм. И колкото по-бързо се осъзнаем, че рестрикциите са временни, а не постоянни, по-добре за нас. Ще оцелеем".
Това сподели пред "България Днес" големият писател Георги Мишев от вилата си в Панчарево, където от години живее със съпругата си. Авторът на култови филми, разкази, повести и романи днес предпочита да пише най-много по две странички на ден, тъй като следва максимата, че количеството винаги се отразява на качеството.
"Не работя на компютър, a на пишеща машина и като се замисля, че 600 са само страниците в последната ми книга... Като ги препиша по 3-4 пъти, за да се огладят, и става огромен материал. Но нали казват: "На кравата рогата не й тежат", смее се Мишев.
84-годишният сценарист е доволен от кризисния щаб, който налага мерките на карантината в борба с коронавируса. "Аз си седя вкъщи постоянно, но се надявам, че ще се намери ваксина съвсем скоро. Е, ще я използва този, който умее да чака, пък ние старите - само можем да даваме акъл, ако ни го поискат", смее се писателят.
Според него е радващ фактът, че стотици българи се връщат от гурбет в страната. "Земята ни има възможност да изхрани всички, стига яко да им се работи. Но друго вече ме радва - най-сетне родителите почнаха да четат повече на децата си, защото невежеството, което цари у нас, е огромно, не можем да оставим да решават съдбата ни глупави люде", смята Мишев.
Авторът на "Преброяване на дивите зайци", "Дами канят" и "Вилна зона" споделя, че животът му е преминал в рестрикции, но сегашните поне не са завинаги, а само моментни.
"Много неща ми правят впечатление сега. Т. нар. ляво надигна глава и иска да замести статуквото. Лявото никога не е ставало за властта, но то не може да бъде и в опозиция - комунистът не може да живее като опозиционер. Той трябва или да е терорист, или да е на власт. За съжаление това е историята ни. Или така, или така. И това е така, защото в България никога не сме имали елит. Първо, ние заклахме нашите стари елити, формирани да кажем в началото на XX век и до 40-а година. Всичките ни елити са или по затвори, или в лагери, или Народен съд ги осъди. Ние легитимирахме най-неприятната черта на човека - кражбата. Как се стигна дотук ли? Ами кой взе земята на селяните? Кой изгони 3,5 милиона селяни и ги напъха в градовете? Какво да правят те там? Това ни "даде" социализмът и сега искат да изкарат, че е бил нещо добро. Никаква носталгия не трябва да има по този строй и това трябва да го знаят младите", пали се писателят.
Според него светът, в който живеем, е фалшив, а всичко е поредната имитация. "Като почнете от ментетата питиета, като минем през храната, фолкпевиците, красотата, която е изкуствена. Всичко е чалга. И това не е от 10 ноември, започна доста по-отдавна. Още навремето като наблюдавах Тодор Живков отблизо, открих, че е велик имитатор. Христо Пилето имитираше пойните птици. Но съм чувал Тодор Живков да казва: "Да бе, ще ми хвалят Пилето, аз съм по-добър от Пилето". Той съзнаваше, че играе, че ролята му е една игра. Целият му живот. Излъга всички, изигра ни. Всеки, който го застрашаваше, той отстрани и успя да разкара всичките си врагове по един артистичен начин, щото не е само брутално да застреляш някого като Сталин. Този го правеше с много по-хитри и йезуитски начини. И успя, чак накрая изведнъж каза: "Абе, социализмът е едно недоносче". През целия си живот Живков го е знаел", категоричен е сценаристът.
И докато демокрацията ни днес е повече виртуална и фасадна, истинската се прави от хора демократи. "Така е, от хора, независещи от държавната заплата. А такива рядко се намират. Ние всъщност гледаме непрекъснато един безкраен жълт сериал от едни и същи муцуни, смеем се на едни и същи тъпи и пошли шегички, на другия ден ги коментират наново по екраните... И всичко това се върти, а последиците не е трудно да се предскажат. Къде отиде алтернативата? Къде са така наречените десни, които по законите на равновесието трябва да се намесят, за да напипат баланса", пита днес бившият син депутат.
Когато си спомни за миналото, с усмивка разказва за режисьора Иван Андонов, с когото преди време направиха "Дами канят". "Тогава искахме да покажем защо липсата на мъжество у мъжете правеше поведението на жените "леко". Но има шанс нещата да се променят. Семейството, което е основа на живота, се възражда. Особено това се усеща сега по време на пандемия. Децата не се ли върнат в България, тук ще остане бяло петно. И поради факта, че в природата няма вакуум, сигурно ще дойде друго население. Емигранти ли ще са, какви, не знам".
Освен че продължава да твори, 84-годишният Георги Мишев не спира и да чете. "Има един писател, който много препрочитам и никъде в творбите си не е направил и намек дори за произхода си, за него няма нито едно заявление за обичта си към отечеството, а е стопроцентов руснак. Казва се А. П. Чехов. Да добавя Гогол, Толстой и Набоков. Нашите класици - от Вазов до Емилиян Станев, да добавя Илия Волен, почти забравен, но оригинален български белетрист, който не копира нито един чуждестранен автор, школа или течение и е успял да напипа собствена жила в рудника на прозата. Това е, което препрочитам и ме вдъхновява по време на кризата", обяснява Мишев.
За възрастния мъж основно се грижат двамата му синове, които му пазаруват и не го оставят без продукти. "От глад трудно се умира в днешно време. Може би суетата е грехът, от който повечето от нас трябва да се отърват. А тя е първопричината за порива да бъдеш забелязан, да се откроиш сред тълпата.

Аз бях много невзрачно дете, в селската ни къща нямаше огледало да се огледам - впрочем имаше едно, на пешкирник, високо за ръста ми, та нямах достъп да видя колко съм грозен. Но се оглеждах в очите на околните и се досещах, че гледката не е в моя полза. На 13 години трябваше да си направя снимка за дипломата и се снимах в едно градско ателие. Пуловерът ми бе излязъл добре и яката на ризата, но образът ми бе напълно отчайващ. И винаги ми е било смешно като дете, когато карах майка си да пее, но като стигне до една за някой си Георги Грозникът, интуитивно усещах, че това е песен за мен, и бързах да я прекъсна: дай друга, дай друга... По-нататък към ниския ръст и големия нос се притури и плешивостта ми. Дори ме оприличиха на Санчо Панса. Е, днес вече не ми е важно как изглеждам. Важно ми е какво говоря", казва писателят, който с днешна дата си пожелава да не доживее да се смее последен въпреки поговорката. "Моята вече е минала. Надеждата ми е в младите хора. Те са бъдещето, за тях трябва да се грижим. Те трябва да направят новата България. И дано им се получи", с надежда споделя големият Георги Мишев.