Естрадната легенда Мустафа Чаушев: Маските да са задължителни!

Много българи не взимат епидемията на сериозно

КОИ СА ТЕ
Естрадната легенда Мустафа Чаушев е наричан "българският Шарл Азнавур". Роден е на 10 април 1943 г. в Шумен. Първата му сценична изява е на неговия бал през 1961 година. Следва блестяща кариера с множество хитови шлагери, награди, рекордни продажби и турнета в десетки страни. Има една дъщеря - Ажда. Родена е на 17 септември 1984 г. в Бургас. Още като малка тръгва по пътя на известния си баща. През 2008 г. завършва и първия самостоятелен албум "Оф, оф", който е представен официално на юбилейния концерт на Мустафа Чаушев в зала 1 на НДК.

- Г-н Чаушев, Ажда, здравейте. Как се справяте с карантината?

M.Ч.: Почивам си вкъщи и спазвам стриктно това, което се изисква от нас, което е наредено от компетентните органи. Почти свикнах да не излизам. Следя новините внимателно, за да видя как се развива болестта по целия свят. Липсват ми събиранията с приятели, с които играем карти. Радвам се, че се върнах към едно любимо мое занимание от младежките години - да чета книги.
Ажда: Вече спрях да броя дните, откакто сме затворени вкъщи. Аз не мога да се оплача, защото все пак излизам до близкия супермаркет, но не всеки ден. Когато дойде време за пазар, се чувствам сякаш е настъпил празник. Излизайки навън, не забравям и животните, които са без дом. Храня ги и се чувствам полезна. Извън тези т.нар. разходки чета книги, гледам повече филми и се пробвам да готвя. Забавно ми е.
- За или против носенето на маски навън сте и защо? В последните дни се разгоряха много дискусии по темата.
М.Ч.: Аз съм "за", защото дори и 1% полза да има е достатъчно.
Ажда : И аз съм "за" носенето на маски навън. Не може някой да ми киха в лицето, без да държи ръка, а повярвайте, за жалост такива хора има много. Да, вероятно и ние сме вече до някаква степен обзети от психозата, но имам приятели в Италия и не искам да се случи това, което е там. Имам родители, които попадат в групата на застрашените, и правя всичко възможно да ги предпазя - излизам рядко, само до супера, ходя с маска, ръкавици, използвам дезинфектант, после всичко се пере, аз си правя гаргара с топла вода и сол и така. Ключове, дръжки - всичко дезинфекцирам, чистя и по този начин мисля, че каквото зависи от мен се прави. Изпуснах да кажа, че ръцете се мият много често. Мийте ги и вие!
- Как ви се струва идеята за 5000 лв. глоба за разходки в парка или градинката?
М.Ч. Мисля, че сумата е голяма за едно такова нарушение, защото някои хора имат изградени навици от години. Друг е въпросът, че не приемат на сериозно ситуацията, а трябва.
Ажда: Изобщо не ме интересува дали някой ще ме линчува след този отговор, но аз смятам, че тази глоба е ок. Единствено, ако бръкнеш в джоба на българина, той ще се научи да спазва някакви правила. Живеем на пъпа на Бургас и всеки ден виждам как майки се разхождат с деца съвсем спокойно, двойки, тийнейджъри. Те са безотговорни не само към себе си и семействата си, но и към обществото като цяло. За мен разбират грешно думата "свобода". Както казва Фридрих Шилер, "свободен е само за този, който владее себе си".
- Как оползотворявате времето си вкъщи? Има ли нещо ново, което сте започнали да правите по време на самоизолацията?
М.Ч.: Чета книги, гледам филми. За съжаление всеки ден повтарят едни и същи филми по няколко пъти. Ужасна политика на операторите.
Ажда: Сега сякаш имаме повече време за себе си. Гледаме заедно филми, играем на игри, аз упражнявам английския си, слушам музика. Смятам да запиша няколко клипчета с мои изпълнения, както правят моите колеги. Орлин (Павлов) много ме забавлява и ми дава тонус с неговия "Музикален гараж". Трябва да бъдем позитивни и да си направим равносметка за много неща, защото бяхме едни големи консуматори, потънали във виртуален живот. Искрено се надявам голямата промяна в духовен план да настъпи и да дойдат едни по-смислени и добри времена за цялото човечество.
- Притеснявате ли се за работата и доходите си в близките месеци и години?
М.Ч.: Всички се притесняваме. Пенсията ми е много ниска, но няма да се оплаквам. Темата е широка. Надявам се всичко това да приключи по-бързо.
Ажда: Нашата професия е свободна и е нормално да имаме притеснения, но в този труден момент за всички няма да се оплаквам или да споделям своите страхове, защото не обичам да хленча. Да, трудно ще е за всички, да, ще има вероятно доста последици, но аз съм оптимист и вярвам в добрата развръзка, защото след всяка буря има слънце. Това е природен закон.
- В Бургас демонтираха пейки в опит да спрат хората да се събират в парковете. Трябва ли да има подобни мерки, или се налага да бъдат още по-сериозни?
М.Ч.: Дори тази мярка не е достатъчна, защото много от гражданите вземат болестта не на сериозно, затова общината предприе тези мерки. Смятам, че са правилни, защото ако си предпазил дори един човек, предпазваш още много.
Ажда: Това е най-малкото, което трябва да се направи. Пак казвам, българинът разбира само тогава, когато се бръкне в джоба му, иначе се мисли за безсмъртен или че ще мине с по една ракия всяка вечер и никакъв вирус няма да го улови. Нашият кмет прави много за Бургас в тези тежки за нас дни. Искам оттук да му благодаря за грижите!
- На 22 април стават две години от инцидента на българско-турската граница. Отърсихте ли се от кошмара със стрелбата?
М.Ч.: Трудно се забравя такова нещо, но някак си го преживяхме. Не пожелавам на никого да изпита подобно преживяване.
Ажда: Истината е, че никога няма да забравя този момент, защото беше опит за убийство, но, от друга страна, няма никога да спра да благодаря на Бог, че спаси и трима ни. Човек става силен тогава, когато лошите случки и хора са само един спомен, от който той трябва да си научи урока.
- Защо години наред не се пуска достатъчно българска музика в родния ефир и това не се променя?
М.Ч.: Малко са станциите, които пускат българска музика, и този процент трябва да се увеличи. Препоръчвам на музикалните редактори и взимащите решения да отидат в Сърбия, Турция, Гърция, Румъния, Полша, Унгария и да чуят каква музика се излъчва. Много обичаме да казваме, че "българското е най-добро", но по БГ радиата това не важи.
Ажда: Единственото, което мога да кажа, е че освен че не звучат млади таланти, не звучат и изпълнители от поколението на баща ми, които имат прекрасни песни и публиката иска да ги слуша. За съжаление младото поколение изпълнители не се отнасят с нужния респект към тези, които са им изградили този път, по който те така смело крачат сега. Някак си не е готино да се въртят едни и същи хора, които са една шепа, и да се правим, че няма други артисти. Абсурдно е, но за съжаление е така.
- Много тачени сте и в Турция. Бихте ли заживели там?
М.Ч.: Ако исках да живея там, щях да остана още през 74-та година, когато издадох първата си плоча там и интересът към мен беше голям. Тук е домът ми, аз съм го и изпял.
Ажда: Много хора ми задават този въпрос. Не, не бих живяла там. Тук е моят дом, колкото и понякога да ме разочарова завистта на някои хора. Моят прадядо по майчина линия е албанец; първата сладкарница е била негова в Бургас с най-хубавата боза и баклава. Баба ми пък по бащина линия е родена в Бешикташ, Истанбул - един от най-хубавите квартали на града. Ние живеем на Балканите, кръвта ни е смесена, но сме едно цяло. За мен най-важното е уважението. Не деля никога хората по етническа, сексуална или религиозна принадлежност. Обичам да почивам в Турция, да ходя на шопинг или да се видим с роднини и приятели, но не бих могла да живея там, защото културата е съвсем различна.
- Вашите послания към нашите читатели?
М.Ч.: Да са здрави, да се пазят от болестта, да мислят по-позитивно!
Ажда: Нека гледат повече комедии, защото е доказано, че смехът е здраве, да четат повече книги и да станат една идея по-усмихнати и толерантни.