Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8644623 www.bgdnes.bg

Вазов се влюбва в хубавата Елена

Иво АНГЕЛОВ

Тежка несподелена любов изживява бъдещият автор на "Под игото" Иван Вазов. Когато е едва 22-годишен, той работи като учител в Свиленград, влюбва се в хубавата Елена, но волята на нейното семейство ги разделя.
Малко популярната история излиза на бял свят благодарение на инициативата "Любопитно от областта" на областната администрация в Хасково. Търсенето в местните архиви дава възможност неразказвани истории да достигнат до повече хора.
През учебната 1872-1873 година за главен даскал в Свиленград е назначен Иван Минчов Вазов. 22-годишният младеж тъкмо се е завърнал от емиграция в Румъния и е изпратен в Мустафа паша (тогавашното име на Свиленград) от Българската екзархия в Цариград да преподава в училището и да се бори с гръкоманството. В този период Вазов все още не е и предполагал бъдещата си огромна известност и Свиленград е едно от първите места, в които изпълнява мисията си на просветител.
По време на даскалуването в Свиленград писателят живее в една от черковните стаи. Със своята начетеност и интелигентност още в първите дни на пребиваването си прави впечатление и привлича на своя страна местната общественост. Иван Вазов преподава на децата четене, писане, география и закон Божи. Любител на природата, той води своите ученици веднъж седмично на разходка на любимото си място край река Марица, преподавайки им уроци по география. Днес мястото е известно сред свиленградчани като "Вазовия завой".
Там бъдещият писател среща и първите трепети на любовта. Обиква Елена Бояджиева, местна девойка, внучка на поборника Димитър Бояджиев, заточен от турските власти в Диарбекир. Поетът бил толкова влюбен, че дори поискал ръката на хубавата Елена. Според тогавашната традиция не било прието момите да се дават на момци от далечни краища и бащата на девойката отказва годежа с думите, че не дава момичето си на ябанджия (другоселец). Младият учител тежко приема несподелената любов и дълго време не може да забрави хубавицата край Марица.
След отказа Елена е принудена от родителите си да се омъжи за Вазовия приятел - Станко Разбойников. Писателят остава в Свиленград само още една година и разочарован от любовта, отпътува за София, където става преводач на Хафъз паша.
Освен преподаването по това време задължение на учителите било и да пеят в църковния хор. Вазов не е можел да пее, но с помощта на черковни певци бъдещият Патриарх на българската литература за кратко време научава "Достойно ест" (любимата църковна песен на Васил Левски) и я изпълнява на Петровден в годината на пристигането си, смайвайки обществеността.
1873-а е годината, в която се налага Вазов да напусне класното училище, след като се е опълчил на турската власт и не е изпълнил нейните порядки. Даскалът се осмелил да не заведе учениците си да посрещнат на гарата великия везир Мидхат паша, който заедно с други турски министри тръгва с първия влак по новата железница Цариград - Одрин - Пловдив. "Това произведе ропот в града, даже между моите поддръжници. От тоя ден аз се усетих несигурен в Мустафа паша и скоро напуснах своя пост", споделя Иван Вазов пред проф. Иван Шишманов, дългогодишен негов другар.
До ден днешен в библиотеката на Свиленград се съхранява визитна картичка на големия български писател и поет от времето, в което той е бил учител в града. Запазено е и първото издание на "Под игото", както и книги и експонати, свързани с житейския път на автора. През 1913 година улицата, водеща към храма, в който е живял Вазов в града, е наречена на негово име.

Атина не му дава развод

Атина Болярска e единствената официална жена на Вазов.
Родена е през 1860 г. в Русе и е дъщеря на русенския еснаф-устбашия К. Болярски. Отначало учи в родния си град, след това с помощта на вуйчо си Васил Друмев продължава обучението си във Фундуклевския лицей в Киев, където се запознава с Вазови творби. След това тя се връща в България.
Женят се през ноември 1890 г., като живеят заедно 1 г. и 3 месеца. Атина е прогонена от свекърва си Съба Вазова. Неуспешни са опитите на Иван Вазов да се разведе и така остава без потомство.
Атина Болярска се появява изневиделица на погребението му и въпреки протестите на Вазовци застава начело на погребалното шествие. Тя наследява по-голямата част от парите на поета.
Умира през 1950 г. на 90-годишна възраст, след като е пребита от съкооператори.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама