Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/8768248 www.bgdnes.bg

Надя Валентинова и Кристина Гоцева от дует "Перфект": У нас има музикална мафия

Надя Валентинова е завършила поп и джаз пеене в НБУ като ученичка на поп и джаз певицата Стефка Оникян. През 1999 г. е носителка на втора награда за млад/нов изпълнител на последния официално проведен "Златен Орфей". Има още куп престижни призове. Надя е главен вокалист на хеви-метъл групата "Гранулом", Разполага с 12 различни бленди на гласа си, с които е неподражаема.
Кристина Гоцева в детските си години е била част от фондацията на Емил Димитров, където е имала няколко концертни изяви. Пяла е в няколко софийски хора. Обучавала се е при композиторката Петя Ченкина. Професионално се занимава с музика от 10 години. Пее различни стилове - фолклор, естрада, сръбско, гръцко, денс, рок и поп.
В дует са повече от 9 години.

- Дует "Перфект", живеем в една неперфектна среда с коронавируса. Как заразата промени музиката в България?
- Ние никога няма да се предадем, независимо какво се случва в световен и национален мащаб или, казано с думи прости Ц там където има шизофрения, няма депресия. Толкова години се мъчим да творим и да съществуваме. Въпреки че бяхме почти три месеца живи погребани, ентусиазмът не ни беше убит. Направихме през това време две нови песни и успяхме да разпространим в интернет досега направеното от нас.
- След дългия период на стоене вкъщи имате ли вече професионални ангажименти? Мнозина творци се оплакват, че нямат работа.
- Слава Богу, да. Радваме се, че все още има хора, които не са психирани от разиграващия се световен театър и искат да се веселят подобаващо, без музикални простотии. Ние правим елитни партита в предимно ретро концепция и аудиторията ни е 40+, които определено знаят какво да харесват и слушат.
- Можем ли да кажем, че музиката лекува - от депресията на социалната изолация до мълчанието на маските?
- Музиката винаги лекува душата, ако в нея има художествена стойност. Всякакви други подобия на музика според нас пречат на душевния мир.
- Изпълнявате песни на 9 езика. Как успявате?
- Ние обичаме да пеем на български език, защото сме българки, както и нашите авторски песни са на чист български език. Публиката ни обича весели, танцувални, музикантски песни. Във всяка една държава има очарователни композиции и ние в репертоара правим, по наша преценка, извадка на световни класики. Най-труден ни е румънският език.
- Вярно ли е, че можете да пеете 9 часа без почивка?
- Да, репертоарът ни е около 740 песни, работим по сръбски модел и започнем ли, можем да не спираме 9 часа и гледаме да има разнообразие по време на шоуто, за да не омръзва. Жанровете, в които пеем, са поп, естрада, рок, латино, диско, малко метъл, българска народна музика, разбира се, без чалга.
- Надя, споделете за участието си в "Златният Орфей" и трябва ли отново да бъде възстановено това българско музикално събитие?
- Определено да, "Златният Орфей" трябва да бъде възстановен, но не виждам как ще стане това. Лауреат съм на втора награда на последния "Златен Орфей". Представих 2 песни, бяха хубави времена. След конкурса продължих с група "Гранулом" през следващите, мога да кажа успешни, 20 години.
- Какво ви е мнението за младите изпълнители, които грабват младежката аудитория у нас? Създават ли качествена музика, или "промиват мозъците" на подрастващите?
- Ние не считаме това за музика. Това е друга тема на разговор. В България има мафия по отношение на българската независима музика (поп, рок, естрада), която набутва платено и натрапено едни и същи десетина. И нормалният български слушател остава с впечатлението, че в България не се прави музика, а само тези произвеждат нещо. За сведение независимите в България сме около 4200, на които почти никоя медия не обръща внимание заради тази мафия.
- Слуша ли се у нас достатъчно българска музика?
- За съжаление в България се придава много голямо значение на всякакъв друг тип музика, различна от българската. Дори и повечето медии популяризират западна музика. В цял свят хората си държат на тяхната музика и имат огромна квота за предоставяне на собствените им изпълнители по всички телевизионни и радио медии. По този начин техните изпълнители имат стимул да се развиват и да правят все по-качествена музика, докато българите сякаш предпочитаме да избягаме от родното. В момента членуваме в сдружение, хората в което се борим да се приеме закон, с който да се увеличи квотата за българска музика, на независими автори и изпълнители, в българския ефир, понеже тя е обидно малка. Съответно парламентът не прие задължителната и по-голяма квота за българска музика в родните медии, което няма да ни спре да се борим да покажем българското на българите.
- Как започна музикалният път на всяка от вас?
- И двете още от деца се занимаваме с музика.
- Какво бихте казали за музикалните предавания, които през последните години станаха много популярни у нас?
- Категорично сме против всякакви подобни формати, защото сме на мнение, че те единствено експлоатират и използват таланта на различни млади хора, не в тяхна полза, а на съответния продуцент, загробващ ги с тежки договори. За съжаление след участието си те биват постепенно забравени заради следващите и така по веригата. Редно е да се даде възможност на младите и независими изпълнители да представят авторските си песни, не да се залива ефирът с такъв тип предавания.
- Имате отлични гласови данни, мислили ли сте за преподавателска дейност?
- Не, не сме мислили, ние сме действащи певици. Ако спрем да пеем след 100 години, може евентуално да помислим за преподавателска дейност.
- Каква е перфектната формула за успех по нашите географски ширини?
- За съжаление е свързана със силикон, устни, оскъдни дрехи и жалко поведение. Натрапи се гледането, отколкото слушането на песни, затова и се дават хиляди левове, незнайно как придобити, за скъпи клипове, без в тях да има културна стойност. Затова и младото поколение е обвързано с всякакъв неадекватен стил музики, които ги водят до културно падение.
- Вашата най-голяма цел в живота е...
- Стремим се към разпознаваемост и уникален стил в музиката, която правим, и според нас всичко трябва да е истинско. Повече ангажименти, понеже ние сме работохолици, работим в синхрон, като две добре смазани машини, компилирани в една. Мечтаем песните ни да се слушат и пеят денонощно, да се задължат радио- и телевизионните ни медии да излъчват повече независима българска музика. Целта ни е до края на годината да запишем албум и да направим голям концерт.
- Имате и три авторски парчета. Защо точно тези теми възпяхте?
- Отдавна обмисляхме да започнем този етап от развитието си като музикални изпълнители, и то точно в ретро 80-арски стил. Песните ни са бързи, танцувални, разкриващи контраста между гласовете ни. Първата - "Късно е", снимахме в столичен бар, шефът на който ни съдейства безвъзмездно, тъй като ние сами се продуцираме и финансираме. Втората ни авторска песен "8-и март" е своеобразен химн на жените, като идеята се появи поради факта, че няма друга такава песен в България за празника. Третата - "Морето", се появи по време на пандемията, донякъде и в отговор на нея. Избрахме този стил, защото песните през 70-те, 80-те и 90-те бяха с художествена стойност, поради което се слушат и до днес. С песните ни обявяваме война на чалгата и културното падение на българина в последните 25 години.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама