Симеон Василев, активист и основател на фондация GLAS: "София Прайд" променя нагласите на българите

Публикувана: 08.07.2020, 14:00 1138 Автор: България Днес

От години ние имаме едни и същи гротескни известни гей мъже, които само налагат грешен стереотип

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Василев е активист за правата на ЛГБТИ хората и PR експерт. Роден e през 1983 г. в Луковит. Завършва специалност "Връзки с обществеността" в Софийският университет "Св. Климент Охридски". Работи като главен редактор в няколко списания и като PR. От 2010 г. е мениджър на проекти във фондация и галерия "Кредо Бонум". През 2014 г. основава фондация GLAS. Целта й е да спомогне за повече обществено разбиране и приемане на ЛГБТИ хората. GLAS е част от организационния комитет на "София Прайд", най-голямото шествие в подкрепа на човешките права у нас. От 2006 г. има партньор.

Виктория СТОЯНОВА

- Г-н Василев, в началото на годината изразихме възможността на тазгодишния прайд да се съберат над 10 000 души. "София прайд" не се състоя, както много други по света, но го направихте онлайн. Имало ли е възможност прайдът да се проведе на по-късен етап от 2020 г? Има ли такава идея?
- Тазгодишното виртуално издание на "София Прайд" всъщност събра много над 10 000 души, даже няколко пъти повече са гледанията на специалния концерт, който се излъчи на 13 юни с участието на едни от най-обичаните български звезди. Концертът остава достъпен онлайн в социалните мрежи. Следим епидемиологичната обстановка и при възможност бихме направили общностно събитие през есента, но в по-малък формат от обичайния за прайд през последните години с голяма сцена, музиканти, изложители и др.
- Как премина онлайн събитието, имаше ли проблеми при излъчването заради недоброжелатели?
- Дори недоброжелателите, влезли с идеята на коментират негативно, бяха впечатлени от онлайн концерта и останаха да го изгледат (смее се). Дори не ни се е наложи да модерираме обидни коментари. От друга страна, живото излъчване във фейсбук позволи на хората да усетят, че са заедно като общност, дори разделени физически.
- С какви емоции останахте от цялото събитие?
- Вълната от положителни коментари и споделените емоции. Невероятно е да гледаш всичките реакции със сърца във фейсбук които летят по екрана ти. Дължа и голяма благодарност на екипа на фондация GLAS, която ръководя, на организационния комитет на прайда и специално на двама души - Мила Роберт и режисьора Жоро Пеев, с които заедно създадохме Sofia Pride Live. По тяхна идея всъщност концертът беше под формата на караоке, за да могат всички зрителите да пеят и участват с изпълнителите.
- Според Агенцията на Европейския съюз за основни права България е държавата с най-ниска толерантност към ЛГТБ общността. След 12 поредни прайда променил ли си е манталитетът на българина? Станал ли е по-възприемчив към хората с различни сексуална ориентация?
- Да, Прайдът успя да промени нагласите и хилядите хора, шестващи по улиците на София, го доказват. Има грешно възприятие у нас в това, че прайдът е парад, шествие за налагане на хомосексуалността.
Но прайдът винаги е бил протест срещу неравенството, срещу липсата на права като това да мога да видя болния си партньор в болница или да го наследя, правото да осиновя децата на партньора ми, ако нещо се случи с него, и много други. Просто нашият протест е по-цветен и много по-весел от обичайните, но исканията му са също толкова важни. Знаете ли например, че сексуалната ориентация продължава да отсъства от Наказателния кодекс като защитен признак при извършване на престъпление, както са расата, полът, религията?
Промяната на възгледите на една общност, на един народ е много дълъг процес, а и иска ум, замисляне, солидарност, чувство към страданието на другия. Понякога ми се струва, че тези черти изчезват от българската народопсихология, залети от това неизчерпаемо наше нещастие като народ. И това прави промяната толкова дълга. Тук липсва и нещо друго, което се случва в останалите страни. Много малко гей хора се разкриват публично. От години ние имаме едни и същи гротескни известни гей мъже, които само налагат грешен стереотип. А не виждаме публично разкриване на други музиканти, актьори, публични личности, ако щете лекари и военни. Във всички сфери на живота има лесбийски, бисексуални, транс и гей хора, но докато те не започнат да бъдат открити, обществото няма да се промени. А личният пример, личната история, това да познавам гей съседа си и да знаеш, че е човек като всички останали, това, но и още много други са условията България да излезе от дъното на тази класация за ЕС. Не спираме да говорим и за липсата на политическа ангажираност с темата за човешките права. Българските политици 13 години по-късно се боят да излязат пред хилядното множество на прайда. А "София Прайд" стартира с едва едни 60-70 души. Миналата година бяхме близо 7000. Промяната се случи, но без политическа смелост исканията на прайда ще останат глухи.
- Самият вие сте с партньора си от 14 г. Лесно ли се живее в страната ни от гледна точка на хомосексуална двойка?
- Живеем лесно до момента, в който бихме се прегърнали и целунали на улицата. Тогава трудностите, погледите започват. Да изразяват любовта си свободно у нас имат право само хетеросексуалните. А после някой от тях се оплакват защо няма парад на хетеросексуалните?! Е, има и такъв. Шествието за подкрепата на "традиционното семейство" се случва от няколко години. Но ако питате мен, е само повод за жените да облекат отново булчинските си рокли (смее се). Разбирам и техните страхове, но трябва да си дадат сметка, че това е битка, в която може да има и двама победители. Ние можем да имаме равни, достойни права, а те, както и сега, нямат заплаха от предаваща се по въздуха хомосексуалност, която да превърне децата им в гей. Ние се раждаме такива. Както родителите ми са се родили хетеросексуални, а после са създали мен, хомосексуален син, с хетеросексуален брат например.
- Имате ли брак? И ако да, къде и как успяхте да го направите?
- Не, както знаете, гей браковете в България не са разрешени от Конституцията. Преди две години сключихме церемония с Димитър в Амстердам, но тя няма законови последици дори в Холандия. Беше по-скоро възможност да отпразнуваме 12 години заедно и да покажем, че искаме да имаме това право един ден и в България. Не искам да бягам от страната си, за да търся нормално отношение от друга държавата. Но това в много случаи е причината стотици хиляди млади хора да напускат пределите на страната, подложени на ежедневна дискриминация и липса на защита.
- Някога обмисляли ли сте да не живеете в България заради по-сложните схващания на българина към ЛГБТ обществото и невъзприемственост?
- Много лесно би било да напуснем страната, десетки наши приятели го направиха вече. Но нашата битка е тук. И има още какво да направим, за да подобрим живота на другите ЛГБТИ хора у нас.
- Какви са плюсовете и минусите да живеете с партньор от същия пол? Карате ли се за типичните битовизми за дистанционното и тоалетната чинии?
- О, най-големият плюс е, че можем да си разменяме дрехите (смее се). Ние сме като всяко едно нормално семейство. Да, понякога се караме кой ще измие чиниите, но за дистанционното - не. Харесваме едни и същи сериали и поне тази битка не водим.