Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/9020310 www.bgdnes.bg

Съпругата на Павел Панов: Времето не лекува, болката расте!

70 години от рождението на легендата

Познавахме се от ученици, с Пальо се подготвяхме за Златна сватба, споделя Севда Панова

70-годишен юбилей трябваше да чества на днешния ден великият български футболист Павел Панов. Бившият капитан на националния отбор и на "Левски" ни напусна през 2018 година. Жената, която е до него близо половин век, все още не може да прежали любимия си. Севда Панова никога не е давала изявления и не обича медийния шум. Пред "България Днес" тя решава да отвори душата си и да сподели болката от липсата на своя съпруг, отишъл си без време.

Реклама

"Много съжалявам, че на този ден не можем да разговаряме с Пальо на живо. Той беше добър, сдържан човек, не беше конфликтен. Винаги е бил много човечен и не обичаше да говори лошо за никой. Прекалено доверчив беше към хората. Всичко изживяваше сам вътрешно в себе си. Винаги е бил добър към семейството и към децата", започва с най-личната си изповед Севда Панова.
"Ние имаме много дълъг брак. Павел почина година преди да направим 50 години. Подготвяхме се за Златна сватба. Познаваме се още от малки, от ученици. Запознахме се на един рожден ден, където той дойде с моя съученичка. От пръв поглед се харесахме.

Още на другия ден си уговорихме среща. Нещата станаха много бързо. Аз забременях, вдигнахме сватба. Той го желаеше много и то се случи. Щастлива съм от целия ни семеен живот", признава футболната съпруга. Тя се връща с огромна тъга към онзи 18 февруари преди 2 години.

"Вкъщи бяха заедно със сина ни. Гледаха мач на "Левски" по телевизора в хола. Изведнъж отиде в другата стая. Каза, че му е лошо, стана внезапно. След толкова години заедно и сега сам човек никак не е хубаво. Всеки ден се връщам със стари спомени, нахлуват непрекъснато. Когато човек е жив, забързан в ежедневието и битовизма, не обръща внимание на някои неща. Времето вместо да лекува, все по-тежко става", жалее съпругата на Павел Панов. За нея остават и хубавите спомени от великите мачове, в които мъжът й играе. До скоро "Левски" беше единственият отбор, вкарвал 5 гола на "Барселона" в Европа, преди това лято каталунците да загубят позорно с 2:8 от "Байерн".
"Вкара първия и петия гол на "Барселона" при паметната победа с 5:4 през 1976-а. Преди това се разписа два пъти и във вратата на "Аякс" при 2:1. На втория мач си счупи крак. Бях на работа, обадиха ми се по телефона и веднага изтичах в "Пирогов".

Неприятно беше. Мислеха, че повече никога няма да може да продължи да играе футбол. Има и една операция от менискус. Беше напрегнат по време на тези контузии. Искаше да се оправи колкото се може по-бързо. Любовта на това поколение към футбола беше много голяма. Играеха за публиката. Пальо вкарваше и голове със задна ножица", спомня си Севда. Признава, че Панов особено много се е гордял с европейската титла за юноши, която България печели през 1969 година в ГДР. Най-щастлив бил след мач на националния в Бразилия (0:0), когато местните журналисти го нарекли Младия Пеле. Съпругата на легендарния футболист разкрива как за малко нападателят е щял да направи кариера в ЦСКА.


"Имаше и премеждия. Взеха го за войник в ЦСКА. След това за щастие "Спартак" успяха да го "откраднат". След това стана и обединението с "Левски", защото Павел си беше голям левскар и искаше да играе за "сините". И до ден-днешен Павел Панов е футболистът с най-много голове в европейските турнири за "Левски" – 22. Той има общо 131 гола за тима от "Герена" в "А" група, което го нарежда на второ място във вечната голмайсторска класация зад Наско Сираков.
"Той винаги е казвал, че тогава с по-малко мачове е вкарал толкова попадения, а сега се играят доста повече двубои. Бях на световното първенство в Америка, гледах мачовете. След това настъпи голям спад в българския футбол. Вероятно това се дължи и на факта, че започнаха доста чужди играчи да налагат. По времето на Пальо играеха за малко пари. С премиите от целия сезон в "Левски" обикновено ходехме на почивка на морето. Бяхме добри приятели с Кирил Ивков. Първата ни кола беше лада. След престоя в "Арис" (Солун) си купихме "Рено Фуего" и беше много щастлив", споделя още Севда Панова. Тя признава, че не е живяла постоянно с него в Солун, защото тогава се ражда синът им Павел-младши, а по-голямата Изабела е ученичка в България. Съпругата на Панов пътува до Нигерия, когато по-късно Панов става треньор там. Впечатлена е от уважението, което всички имали към българския специалист.


Сигурна е, че ако сега Павката гледа отгоре, няма да е доволен от това, което се случва в любимия му "Левски". Отборът е затънал в дългове и се бори за оцеляването си.
"Старае се Наско. Дано да има шанс да спаси отбора. Без пари в днешно време нищо не става", завършва съпругата на легендарния нападател.

Сват с Гунди

Павел Панов често е бил в една стая с легендата Георги Аспарухов по време на лагери в "Левски" и националния отбор. Гунди е със 7 години по-голям и взема под крилото си Павката, когато пристига като млад на "Герена".
"Когато Павел беше юноша, беше много доволен, че в "Левски" играе звезда като Гунди. Тогава често той и Котков му отстъпвали място, за да играе той и останалите по-млади в някои мачове. Винаги е бил благодарен, че се е засякъл в този период с Аспарухов. Много добри спомени имаше с Гунди. След това със съпругата му Лита Маркова бяхме много близки, събирахме се почти всяка вечер. И с Иван Здравков – Джек Раби, бащата на Антони Здравков, бяхме много добри приятели", разказва Севда Панова.
"Моят мъж закара сина на Гунди – Андрей, на абитуриентската му вечер с реното. Той и моята дъщеря Изабела се харесаха и се взеха. Разбират се, обичат се, живеят много добре в Щатите. През 94-та Андрей замина да коментира мачовете от световното първенство по Ефир 2. В Сан Диего подписаха и след това тук направиха голяма сватба на 10 ноември. Тони Здравков им беше кум, а Йорданка Христова пя на сватбата. Ходили сме им на гости до Америка, но напоследък те идват по-често. Тази година пропуснаха заради Ковид-19. Свикнаха с живота там. Той работи това, което го желае – треньор на деца. Тя е с професията си в бостънския университет, работи като лаборант с изследвания за рак на кожата, преподава на студенти", казва още съпругата на Павел Панов. Тя разкрива и защо синът им Павел-младши не е станал футболист като татко си.
"В началото синът ни започна да играе футбол и се криеше от баща си, за да не използват името му. Играеше вратар. После се отказа, не беше неговото призвание. Повече е по техниката", казва Панова.

Реклама
Реклама
Реклама