Дискретният чар на Изборния кодекс

Депутати бламират опоненти с правилата за вота

Партиите с рокади в документа в 12 без пет

Надя Панкова

Опитите за написване на изборно меню, което да задоволи интересите на всички, гладни за власт, около баницата, е авантюра, достойна за създателите си. Така повечето сюрреалисти биха описали сериала, в който партиите коригират, пренаписват и преправят Изборния кодекс. Роден по времето на първия мандат на ГЕРБ, документът целеше да превърне изборите в България най-сетне в нещо коректно и описано категорично как да се прави, но претърпя провал и продължава и до днес да е геран за политическите мераци и амбиции на власт и опозиция.
Как започна всичко? Както и преди да съществува Изборният кодекс, това се случва в последния момент. Или на парламентарен език казано, в дванадесет без пет. От десетилетия е традиция промени да се правят в последния момент, а с тях управляващи и опозиция да се стремят да прецакат политическите си врагове. В последния момент, още преди ГЕРБ да изгреят като управляващи на политическия небосклон, от ДПС обявиха през 2009 г., че държат прагът за влизане в парламента от страна на коалициите да е 8%. Партиите получават депутатски банки при 4%, ако се явят самостоятелно на избори.
Вой до небесата се вдигна тогава от Иван Костов и компания, които провидяха в предложението на вече низвергнатия от политиката Христо Бисеров шамар за коалицията СДС-ДСБ.

Предложението, очаквано, не мина, но остана типичната горчилка, че изборни поправки се правят с цел някой да изхвърчи от парламента. Разбира се, "идеята за изборни реформи" се случи в последния момент преди редовните парламентарни избори през 2009 г. Това не бе единствената шашма в изборните правила, която управляващата тогава тройна коалиция направи, за да се опита да елиминира идващата със засилка към властта ГЕРБ. В текстовете тогава беше записано, че 209 депутати ще се избират пропорционално, а 31 се избират мажоритарно, тъй като някой подведе жестоко премиера Сергей Станишев, че именно неговата БСП ще обере мажоритарния вот и ще остави Бойко Борисов с пръст в уста. Точно обратното - мераците на социалистите ги доведоха до нула мажоритарни депутати, а 28 спечелиха ГЕРБ. Останалите получи ДПС, но Станишев гордо обяви, че партията му не е загубила изборите. Това Станишев, апропо, си го повтаряше на всички изборни победи на ГЕРБ.
Тези, които дойдоха с ударна заявка, че повече няма да правят като "другите". Изборните правила вече ще се променят дълго време преди избори, тъй като премиерът Борисов отказваше да го сравняват с останалите от опозицията. Тупкането на топката с изборните правила доведе до същия резултат - Изборен кодекс в навечерието на вота. Тогава юристка №1 в ГЕРБ Искра Фидосова и цялата правна комисия бяха ангажирани само с огромния документ. Месеци наред умуване, заседания на комисия до полунощ, скандали дали да има, или няма преференциален вот, който е рисков за всяка партия, тъй като така наистина лъсва кой кандидат е разпознаваем и кой е само част от масовката в партийната листа.
Е, лъсна. Премахването на изборите на районни кметове, експериментално електронно гласуване (това така и не се осъществи), спъване на правото на избор на управници на малките населени места заради броя население... критиките към документа обединиха чак идеологически противници като БСП и "Синята коалиция" в парламента, но "златният пръст" на Волен Сидеров и внушителният брой депутати в първия мандат на ГЕРБ пребориха хейтърите. Разбира се, ГЕРБ изгубиха временно властта и една от първите задачи пред новия зам.-председател на парламента Мая Манолова бе да преправи документа на Фидосова.

Манолова обикаляше като линейка из села и паланки, за да въвежда машинното гласуване и да показва на бабите как да упражнят вота си. По-лошото бе, че Манолова реши да въведе преференциалния вот за определен кандидат и показа, че който пипне Изборния кодекс в уж своя полза, често стъпва в плаващи пясъци. Не вярвате? Станишев и Николай Бареков още плувват в пот, като се сетят благодарение на Мая какво им се случи. Кампанията "БСП Презареждане" се превърна в "БСП Пренареждане", след като номер 15 в евролистата на БСП Момчил Неков събра рекордна преференция и измести от лидерското място самия Станишев. Бареков пък получи изненада - депутатката от Пловдив Ана Баракова, която също се озова на банката с номер 13, с който бе в преференция в "България без цензура". А тя изтегли от жребия, каква изненада - номер 13 на бюлетината. Така преференциалният вот се превърна в истински кошмар за партиите и лидерите, тъй като "за по-сигурно", невежите избиратели да не объркат нещо, задраскваха масово и преференциите, и номера на бюлетината, стига да съвпадат цифрите.
Разбира се, това далеч не бе най-неприятният момент в документа. Днес, когато отново се говори за редакция на Изборния кодекс и тя всъщност се случи, основна критика на Манолова и компания е машинното гласуване като само една от опциите за провеждане на вота. Забравяйки, че именно в нейния вариант на документа машинното гласуване също бе въведено като частична мярка. Впоследствие от ужас махнаха и преференциите...

Три месеца преди евроизборите вече ГЕРБ също се плеснаха по челата и решиха да преправят кодекса в последния момент. Връщайки преференциалния вот, но с много висок праг, управляващите си навлякоха поредица от критики. И типично за премиера Борисов, чуе ли такива, той се вслушва и естествено, Изборният кодекс за пореден път бе пренаписан, а прагът за преференции – върнат където си беше.
Наливането от пусто в празно в повечето корекции на Изборния кодекс, някои, които във времето правени буквално през няколко дни ( през 2011 година), продължават да се случват по един и същи начин. В последния момент, без яснота за причините, без обсъждане в широк мащаб и оставяйки горчивия привкус от самото начало на всяка изборна промяна - че тя се прави от своите хора за своите хора и няма нищо общо с добруването на избирателите.