Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/9041941 www.bgdnes.bg

72-годишният колоездач Петър Димитров: Не се молете за здравето, а се борете!

Веломаратонът "Дунав Ултра" е едно от най-тежките изпитания дори и за калени колоездачи. 730-километровият маршрут между Видин и Дуранкулак събра отново търсачите на силни усещания през 2020 г. Сред тях беше и 72-годишният Петър Димитров, който завърши за шест дни и половина. Ентусиастът от Варна се превърна във вдъхновение за всички. Специално за читателите на "България Днес" той разказа своята трогателна история.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Г-н Димитров, как се решихте на подобно изпитание ?

- Обичам колоезденето от много отдавна. След 2009-а започнах по-активно да се занимавам. Мой добър приятел ме въведе в организираното колоездене във Варна. Карам предимно шосейно. Не съм фен на планинското по ред причини. Претърпях доста перипетии в живота. Имах сериозно онкологично заболяване. Оперираха ме. Подложих се на редица процедури. Бях направил моя избор да променя начина на живот, за да мога да продължа да живея.

Реклама

- Колко време продължи вашето лечение и какво точно променихте?

- Имах тумор на дебелото черво. Много е трудно да се лишиш от голяма част от ежедневните навици. Наложих си воля, за да спазвам режима. Лечението изисква по-малък контакт с определени възрастови групи. Опитах се да изляза от моето обкръжение. Аз съм от хората, които не обичат да ги съжаляват. Не ми харесва да се говори за моето заболяване, защото е тягостно. Може дълго време да нямаш рецидиви. Дори наскоро минах контролен преглед и всичко е нормално, но диагнозата остава. Гледам колоездене по телевизията от 2007 година. За мен пример беше Ланс Армстронг. Един много велик колоездач, който беше оплют. Той е човек, преборил рака. Разбрах, че един от пътищата е колоезденето. За разлика от други спортове тук много дълго време си сам. Както при бягането или туризма. Това беше необходимо, за да преосмисля терапията. Започнах да участвам в бревети. Това са еднодневни веломаратони от по 200 км, които се изминават за 13-14 часа. Аз съм ги минавал за по 9-10 часа. От доста време исках да се пробвам в "Дунав Ултра". Беше предизвикателство. Служебно съм посещавал този район на България, но е съвсем различно като турист и любител, за да видиш красотите на нашата мила държава. Организаторът г-н Борис Бегъмов ме прие радушно и ми оказа съдействие в логистиката. Бях готов физически. Нямаше проблем да премина тези километри. Участвах, видях и с радост завърших веломаратона, като покорих още един връх в моя живот.

- Променихте ли начина на хранене след заболяването? Колко беше важно да бъдете още по-активен?

- Там е целият проблем. В движението, а не толкова в храната. Важно е да има някаква цел, а не да се обикаля без идея у дома, апартамента или градината. Първоначално спазвах определен режи. Не толкова избор на храна, колкото спазване на определени часове хранене. Робувам на друга теза, която не е много популярна. Измисляли са я още докторите в Египет. Те казват: "Дозата лекува, дозата убива". Днешните хора не го спазват. Мислят, че като ядат определена храна, нещо се променя. Аз не се лишавам от нищо. Нито от стоте грама ракия, нито от бирата, която споделям с приятели. Никога не прекалявам. Това е истината. За други вероятно пътят е различен. Винаги сутрин започвам със зелен чай и физически упражнения. Направил съм комплекс. Комбинация от йога, стречинг и измислени от мен неща. Отделям около 40-50 минути, без да пропускам. Изключение са дните, когато карам рано велосипед. На тези години сухожилия и мускули изискват по-голямо внимание, за да бъдат активни. В противен случай губят сила, еластичност и възникват проблеми. За натоварване от 700 км се изисква воля и подготовка. Второто можеш да го постигнеш с труд. Волята е даденост. Или я имаш, или я нямаш.

- По колко часа на седмица карате велосипед, за да имате подобна подготовка?

- Не знам колко нормалните хора изминават на година с техния автомобил, но аз правя между 10 и 12 хиляди километра с велосипеда. Обиколил съм цяла България. След като финиширах в Дуранкулак, се прибрах във Варна. На следващия ден възстановявах с храна, почивка и покарах 20-30 км. Ден по-късно отново тръгнах с моя зет, който също е запален велосипедист. Стартирахме от Добрич и минахме Генерал Тошево, Кардам, Дуранкулак и накрая Варна. Направихме 190 км. Няколко дни по-късно направихме друго велоизпитание. Троян - Беклемето. 25 километра при 5% среден наклон. Не бях изкачвал толкова дълъг баир. Обикалял съм много, но не бях минавал по Дунав. Успях да го направя.

Реклама

- Имахте ли критичен момент по време на "Дунав Ултра"?

- Това е многоетапно велоприключение. Първите един-два дни се навлиза във форма. С всеки следващ ден ритъмът, сърдечната и мускулната дейност се подобряват. Винаги има критични моменти. Не може да се мине без тях. Те се появяват внезапно и по същия начин отшумяват. Движиш се и в един момент усещаш, че краката започват да тежат. Въртиш педалите, но колелото сякаш стои на едно място. Тогава трябва да се подхраниш. Да пийнеш водичка. Всеки, който се е качил на велосипед, го е изживявал. Особено за подобни изпитания. Другият критичен момент е дъждът, който се изля върху нас. Беше порой. Започнаха да ми изстиват ръцете и краката. Благодарение на добрите хора по пътя в село Иваново ме настаниха в хотелчето. Възстанових се. Нямаше по-сериозни контузии или здравословни проблеми. Пулсът ми през цялото време беше нормален. Понякога се потиш, но това са нормални кризи.

- Колко е страшна паниката, ако по време на каране усетиш, че нещо неприятно се случва?

- Отново се връщаме на волята, или както някои му казват инат. Има хора с по-слаби нервни системи. Те започват да се оглеждат и ослушват. Насърчавам ги. Не трябва да се страхуват. Особено когато денят започне да преваля. Усещат, че не могат да стигнат по светло, въпреки че имат достатъчно време. Това е психическо състояние, което може да изиграе лоша шега. Може да се спре и да се търси помощ.

- Какво е състоянието на българските пътища и шосета? Много критики отнасят, а за вас лошата настилка е доста опасна.

- Няма еднозначен отговор. Състоянието се подобрява, макар и бавно. Автомобилът и велосипедът са корено различни като скорост и устойчивост. На пътя сме беззащитни. Самите ние не спазваме минимални изисквания. Затова ставаме жертви. Имам достатъчно катастрофи и произшествия, затова трябва да се внимава. Разбрал съм, че човек трябва сам да се пази. Най-опасно е, когато два тира се разминават. Тогава директно бягам вдясно. Понякога се възмущавам на мои колеги, които карат без каски и със слушалки. Държат се безотговорно. Има рискове, но няма как. Това е част от играта.

- С какво сте се занимавали преди колоезденето?

- Родом съм от Трявна, Добруджа. Много обичам региона. Израснах в Добрич. Завърших военното училище във Велико Търново през 1969-а. Бях офицер от Българската армия. Пехотинец. Изминавах огромни разстояния. Пенсионирах се през 1991 г. Започнах всичко наново. Имаше известни проблеми в обществото и развитието на държавата. Трябваше да се боря и да се приобщавам към изграждащата се система. Ходих на гурбет в чужбина. След 2000 година се завърнахме със съпругата.

- Смятате ли, че с вашия пример ще вдъхновите млади и стари поколения да се качат на велосипеда?

- Каузата е много трудна. Да не кажа мисия невъзможна! Не е лесно да извадиш един 60-годишен улегнал човек и да го отделиш от беседката или пейката пред блока, където бистрят политиката по цял ден. Приказват едно и също. Предлагал съм на много хора еднодневни екскурзии, за да я видим тази наша държава от друга позиция. Не на активни участници в изграждането на обществения-икономически живот, а като странични лица. Ние сме пенсионери. Можем да пътуваме с 50% намаление във влака. Не, не желаят. Опитах се с един човек. И накрая се отказах, защото започна да ми губи времето. Трябва да се започне от по-рано. Днес всичко се прави за обездвижването на човека. Появиха се електрически тротинетки и велосипеди. Дано да се промени мисленето на хората. Чрез вас, защото имате най-голям ресурс да го направите. Няма да спря да повтарям на останалите. Особено на тези, които са заболели. Хора, не се молете, а се борете за здравето си!

Снимки: Дунав Ултра

Реклама
Реклама
Реклама