Стенли VS Бербо

Колкото и жалък да е футболът в България, желаещи да го "оправят" винаги се намират.

Националният ни отбор е боксовата круша на Европа, с която се гаврят отбори от всички точки на континента, но това не спира устрема на кандидатите да оглавят многострадалната федерация. Всички те, разбира се, са с най-чисти и прекрасни намерения. След като Борислав Михайлов подаде оставка като президент на БФС през есента на миналата година, последва вакуум във властта и скандали. За известен период те бяха заглушени от коронакризата и дългоочаквания полуфинален бараж за Евро 2020 с Унгария. Маджарите ни биха насред София с 3:1, последваха още два шамара по и без това обезверения ни национален отбор. Напляскаха ни последователно Финландия (0:2) и Уелс (0:1). И ето че отново настъпи времето на "спасителите". Кандидатите за шефове в БФС все още изчакват с официалните изявления, но вече се коментират някои доста любопитни имена.

Първо в медийното пространство се завъртя идеята Стилиян Петров да оглави БФС. Още в края на миналата година се заговори, че той е човекът, който може да обедини разнопосочните интереси на различните футболни лобита в един общ национален проект за възраждането на този спорт. Стенли изчака, за да разбере как ще се възприеме кандидатурата му в общественото пространство и никак не бърза да влезе официално в играта. Той има потенциала да събере солидна подкрепа, защото не е скандална личност, склонен е на известни компромиси, но в същото време е доказан биткаджия тогава, когато трябва да се отстояват принципни позиции.

Очакваше се, че той ще се ползва с подкрепата на другите две звезди от последното поколение, което игра на голям форум с националния отбор - Евро 2004 в Португалия. Става дума за Мартин Петров и Димитър Бербатов. Но Марто засега предпочита да стои в сянка и води тежко дело за изчезналите милиони от банковата му сметка. А Димитър Бербатов се оказа, че има свои интереси в борбата за БФС. Новината, че той ще се кандидатира в тандем с бизнесмена Петър Величков, се завъртя в началото на седмицата, а Бербо с половин уста я потвърди. Макар и не напълно.

"Познавам се с Петър Величков от доста време - започна изявлението си Бербатов пред "Дарик". - Доста пъти сме обсъждали българския футбол. Може би в последно време малко по-интензивно. Имаме доста допирни точки, но ако има нещо официално, ще стане ясно в близките седмици. Истината е, че не е важно аз ли ще съм, друг ли ще е. Аз не ламтя за шефско място във футболния съюз, не ламтя за началник, да раздавам заповеди. Аз искам българският футбол да върви в правилната посока, като гледам националния отбор, да ми е хубаво. По тази линия е важно човекът, който е там, да донесе промяната. На този етап всичко е във фазата на разговори между двама човека, които се уважават и имат еднакви гледни точки. Предполагам това правят и други хора. Надявам се да настъпи промяна. Трябват действия, а никой нищо не прави в последните 14-15 години."

Със сигурност изявлението на Бербатов ще активизира още повече кандидатите за шефски постове в БФС да излязат на светло. Очевидно времето на задкулисните завери започва да изтича, защото наближава и датата на конгреса, насрочен за 12 декември. Досега официалните кандидати за президент на БФС са само двама - старото куче Христо Порточанов и шефът на "Марица" Христо Христо. Очаква се "Левски" да лансира адвокат Иво Ивков, син на легендата Кирил Ивков. Със сигурност предстои в борбата да влязат и още няколко кандидати, а на конгреса явно ще бъде горещо.

Футболните бохеми

Двама истински футболни бохеми управляваха най-обичания спорт в последните близо 25 години.

Иван Славков-Батето поема юздите на БФС през 1995 г. и майсторски балансира с чаша уиски в ръка до 2005 г. През този период националният ни отбор се класира за Евро 96, световното във Франция през 1998 г. и Евро 2004 в Португалия. Успехите до голяма степен се дължат на златното поколение на четвъртите в света от 1994 г., които изнесоха квалификациите за първите два споменати турнира. Пътят до финалите на европейското в Португалия е изминат с новите звезди Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, подпомагани от опитния Красимир Балъков.

Батето сдава поста президент на БФС през 2005 г. на капитана на четвъртите в света Борислав Михайлов. Боби също обича доброто уиски, но не успява да направи така, че футболът в България поне да се задържи на познатото до този момент ниво. Националният отбор е пълна трагедия, клубният също с едно изключение - проекта "Лудогорец". Боби сдава поста след скандалния мач с Англия през октомври 2019 г., загубен с 0:6 на стадион "Васил Левски".

Легендата Недялко Донски

Най-успешният футболен ръководител е легендарният Недялко Донски. Той оглавява федерацията от от 1962 до 1970 г. През този период България играе на финалите на три поредни световни първенства – Чили '62, Англия '66 и Мексико '70.

След завръщането на отбора от мондиала в Мексико Донски е разгромен в уводна статия във в. "Работническо дело" със заглавие

"Докога ще търпим недъзите в българския футбол" и освободен от федерацията. По-късно статията влиза в 17-и том от събраните съчинения на Тодор Живков. През 1971 година Недялко Донски основава илюстрования спортен седмичник "Старт". Той е негов главен редактор, а по-късно и директор, до 1996 година. Недялко Донски си отиде от този свят през 2012 г., когато е на 84 години.