Първата българска актриса, стъпила в Кан - Гинка Станчева: Обожавах Апостол Карамитев, но не бяхме интимни

В Кан спях в стая до Федерико Фелини

Коя е тя

Гинка Станчева е родена на 15 юни 1932 г. През 1956 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва да играе в Благоевградския театър, а след това в Младежкия театър в София, на който остава вярна 35 години. В киното участва във филма "Земя", с Апостол Карамитев в "Хайдушка клетва", "Любимец 13" и "Специалист по всичко". Тя е главната героиня в първия български филм, допуснат в конкурсната програма на Кан. Като изгледал прожекцията на "Земя" през 1957 г., големият писател Андре Мороа, председател на журито, възкликнал: "Никога няма да забравя очите на вашата Цвета!". По-късно Станчева е сред пионерите на театър "Барбуков" и "Искри и сезони".

- Г-жо Станчева, бяхте ли сред артистите, които се ваксинираха тези дни?

- Още в понеделник го направих и вече съм свободна да гледам хората в очите. Радвам се на тези ваксини, искам да кажа на всички възрастни хора - ваксинирайте се, вярвайте в науката. Ето това й казвам и на моята най-добра приятелка Емилия Радева, но тя предпочита да изчака.

- Тази година ставате на 89 г., а само преди две се явихте на кастинг за последния си филм, не спирате да работите.

- Ами, такива са правилата. Едно време го наричаха прослушване. Защо да се дърпам сега и да се отказвам? Това беше такава интересна възможност. Екипът на филма "Рая на Данте" беше великолепен. Играх майката на главния герой, учителката по италиански Анна, която страда от деменция, повече е на легло. Но има и светли дни, когато става, издокарва се, пак се чувства красива. За героинята ми се грижи синът й Данте, в ролята Владо Пенев. По стечение на театралните случайности за втори път играя негова майка. Първият път се случи в Младежкия театър в пиесата на Питър Шафър "Упражнения за пет пръста". Владо е истинско съкровище. Великолепен. Чудесен. Много се сближихме и с прекрасната Радина Боршош, която във филма има интересна задача. Тя провокира главния герой да разнищи миналото си, а историята стига чак до лагера в Белене. А аз, без грим, безпомощна старица, се старая, много се старая. За мен снимките бяха свързани с много емоция и хубави дни. За съжаление, после дойде пандемията и това беше.

- Но вие продължавате да сте желана на сцената, играете и в "А помните ли" под режисурата на Никола Петков заедно с ваши колеги със "сребро в косите".

- Да, макар че и това представление спря заради пандемията.

- Вярно ли е, че Григорий Чухрай ви е поканил за негов филм, когато за първи път стъпвате в Кан?

- Да, аз излязох много несериозна. Помислих си: как ще оставя театъра и ще хукна да снимам в Съветския съюз. На младини човек прави много грешки, но късно ги осъзнава. Но пък да, наистина съм първата българска актриса, стъпила в Кан. Там срещнах Бриджит Бардо, Лиз Тейлър, Марина Влади. Невероятни жени.

- Постигате този успех със "Земя" на Захари Жандов. Какво бе усещането да преминеш по червения килим тогава?

- Когато човек е млад, всичко му се струва нормално, обикновено. Въобще не съм се замисляла червен ли е килимът или друг и дали е някакво голямо преимущество да минеш по него. Просто ме извикаха от Благоевградския театър и директорът ми съобщи, че трябва да замина за Кан. А аз казвам: "Това не може да стане! Как ще замина? Та аз съм на турне, в никакъв случай." И тогава всяка от трите големи актриси - Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова и Мила Павлова, се съгласи да дойде в Благоевградския театър и да продължи турнето, което беше голям жест. В Кан бяхме настанени в един от най-хубавите хотели - "Мартинес", а до моята стая в съседния апартамент бяха Федерико Фелини и Джулиета Мазина. Всяка сутрин си казвахме "Добро утро", Лиз Тейлър до тях. Тогава мисленето на младите хора бе съвсем различно, аз си мислех за моята си България, за моята си публика. Захари Жандов беше изключителна личност, той пътуваше с неговата съпруга, която много помогна да се появя с българска носия и да направя с това силно впечатление на тази изискана публика. И всички станаха на крака, целият салон в Кан да ти ръкопляска - това е нещо незабравимо.

- После следва "Хайдушка клетва", в който играете с незабравимия Апостол Карамитев, след него "Любимец 13", "Специалист по всичко". Не припламнаха ли при вас някакви искри? След тези филми хората ви свързваха все заедно с Апостол...

- Всъщност първото ми участие беше като студентка в академията и се казваше "Празникът" - телевизионна новела заедно с голямата Олга Кирчева. След това участвах в "Точка първа" на Боян Дановски, после "Ребро Адамово" с Емилия Радева, дойде "Земя" и вече "Хайдушка клетва". Когато ме пробваха за този филм, аз бях първа година в Благоевградския театър, съпругът ми беше вече там. Бяхме младо семейство, ожених се още в академията, да не изпусна, и не съжалявам. Когато отидох на пробни снимки, бях си глътнала езика, защото обожавах Апостол Карамитев. Той беше изключителен човек, да не говорим какъв невероятен актьор бе. След това се заредиха "Специалист по всичко", "Любимец 13". Когато бях в Благоевградския театър и обикаляхме този прекрасен Пирински край, отидохме в Петрич, а аз отидох на баня.

И касиерката ми казва: "Ама вие с Апостол, нали?" "Е, какво с Апостол - отговарям аз. - Ние сме прекрасни колеги, приятели." Хората сигурно са си мислили за нас като за двойка, защото играехме любовни роли. Но не, никога не сме били близки в интимен план с Апостол.

- Вашата дъщеря работи в Италия, внукът ви също е там, кой се грижи за вас сега?

- Помага ми жена, която поддържа хигиената в кооперацията ми. Иначе ям всичко. От близките магазинчета сама си купувам храна. Никога не съм спазвала диети, но сега се чувствам напълняла с това обездвижване. Цяла година ми беше много трудно да оцелея да гледам само през прозореца - празните рейсове, празните улици. Дано сега с ваксинацията нещата тръгнат отново.

- Пенсията ви болна тема ли е за вас? Вие сте "народна артистка", а имате и орден "Стара планина".

- Взимам колкото другите. Голяма част ми отива за лекарства. Дъщеря ми ми помага. Но още ми е болно, че в началото на 90-те цялото ми поколение бе пенсионирано изведнъж заради тогавашната театрална реформа, а всъщност за почти всяка постановка има нужда от по-възрастни артисти, нека да играят, вместо младите да се мъчат да се правят на старци.

- Близките ви наричат "желязната лейди". Излизали ли сте на сцената болна?

- Да, с 42 градуса веднъж. Тогава беше немислимо да се отлага представление заради болест на актьор. Играх Мина във "В полите на Витоша" и цялата горях. Издържах, а в антракта ме чакаше лекар, сложи ми инжекция и отново излязох на сцената. Човек трябва да се отнася много сериозно към това, което върши, длъжен е да бъде взискателен към себе си. Освен това, когато си публична личност, трябва да си за пример на другите, а не да ги разочароваш.