Легендарната Богдана Карадочева става писателка: Пиша книга за Васко Кеца
ДС я разпитвали за Генко Генов и "Златният Орфей"
Най-талантливият поп певец у нас Васил Найденов ще повери историята на живота си на най-близката си приятелка Богдана Карадочева. Изпълнителката на шансони ще дебютира в мемоарната литература като автор на биографията на Кеца, с чиито изпълнения са израснали поколения, а хитовете му се слушат и днес.
"Ставам писателка - ще пиша за Васко. Имаме стотици незабравими случки заедно и се надявам на хората да им е интересно", обясни певицата. Двамата познават най-трудните си житейски моменти, както и на част от колегите си, които със сигурност ще присъстват в книгата. Васко, който и в момента държи едни от най-високите хонорари в гилдията, признава, че след като миналата година навърши 70, се замисля да намали темпото. Но това не означава, че ще се откаже от сцената."Той е любимец на публиката, а най-забавно е, когато пътуваш с него за концерти. Изскачат хора отвсякъде и с часове раздава автографи. После препускаме по пътищата - Ивайло кара с 200 километра, отзад Стефан мълчи, Васил крещи, аз удрям Ивайло с вестници по главата - хем е смешно, хем е страшно, но пристигаме. Васил влиза в хотела и първата му работа е да измие банята и да полее цветята във фоайето. Много е сладък. Чистофайник", радва му се Богдана. Но като излезе на сцената, по думите й сякаш всички ангели се събират около него."Божествен е. В същото време е по детски чист, борец за правда и свобода. Няма да забравя как в Канада, където пеехме, ни дадоха 50 долара, а той си купи 260 килограма банани. И дни наред ни питаше: "Искаш ли банани?". Тогава у нас имаше само по Нова година", спомня си Богдана.
Освен че са приятели, тя и Васко Кеца правили дълги години предаването "Почти полунощ е..". "Казвам "направихме", защото идеята, рубриките, и текстът бяха само наши, а заглавието ни подари Гошо Минчев от едноименната си песен. Снимахме без пари, сценарий и без декор. За великденското предаване боядисвахме яйца вкъщи, а за коледното носехме украсени елхи пак от къщи, цветя и свещи също. Едно канапе и два фотьойла - и декорът беше готов. Най-сериозното нещо, което направихме в това предаване по Нова тв, бяха портретите на големи музиканти. Повечето от тях бяха наши приятели и знаехме какво да ги питаме, за да извадим същественото и да представим личността им. Ние с Васко създадохме "Златен архив" на Нова тв. За съжаление, много от интервюираните вече не са между живите. Когато гърците купиха телевизията, май никой не им обясни кои сме с Васил и какво правим. Но и досега ме спират по улиците с въпроса защо го няма "Почти полунощ е", спомня си днес Богдана.
Колкото до "Златният Орфей", изпълнителката на "Остаряваме бавно"смята, че се гледа със снизхождение на конкурса, а това е било "най-несоциалистическото събитие" и точно заради него Генко Генов като създател бил дълго време обвиняван. "От цял свят идваха много известни певци и групи и беше единственото място, където можеха да се чуят на живо Хулио Иглесиас, Жилбер Беко, Адамо, Джани Моранди и много други. Прави ми впечатление, че всички, които пишат и говорят против този фестивал, никога не са дишали въздуха на Летния театър в Слънчев бряг и не са усещали атмосферата му, която беше невероятна. Улиците опустяваха - всички гледаха и слушаха "Златният Орфей", споделя певицата. Именно в един такъв момент тя се влюбва в своя съученик от училище Стефан Димитров. "Двамата седяхме на един чин в 127-о училище. Това беше, когато убиха баща ми. Всички деца знаеха, защото се говореше, а и магазинът на татко беше до училището. Както е известно, децата не са много тактични. Един ден Стефан дойде и ми хвана ръката: "Аз пък нямам майка". Били сме сигурно 11-годишни, но никога не забравих това. Когато се видяхме на "Орфея", започнахме да работим заедно и при нас бавно се появи химичната реакция, после се оженихме", разказва уникалната ни певица.
Преди да се появи бъдещият й съпруг, Богдана работила усилено - пътувала с Генко Генов."Един от най-интелигентните мъже и хора, които познавах. Умен, контактен, говорещ седем езика, виртуозен пианист, но травма на ръката става причина да прекъсне кариерата си. Той искаше да направи от мен световна звезда и се бореше всячески за това. Познаваше ме от малка, защото беше приятел с майка ми. Явих се на "Златният Орфей" и спечелих първата вечер с песента"Сняг" на Борето Карадимчев. В същата вечер Генко ме запозна с Бруно Кокатрикс, когато наричаха "императора на поп музиката в Европа". Той беше собственик и директор на зала "Олимпия" в Париж. Разтреперих се. Г-н Кокатрикс хвана ръката ми и каза, че се е вълнувал два пъти в живота си - когато чул Едит Пиаф и мен. Боже, какви думи! Разбрах, че доста се е борил с журито за мен, защото от ЦК не искали точно аз да спечеля. ЦК и песни? Е, спечелих", спомня си певицата.
Самата тя не може да забрави момента, когато от ДС я разпитват за Генко Генов. Един ден й се обажда Коста Ангелов, директор на хотел "София". Казал й, че я чакат. "Помислих, че е някой артист. А в стаята беше пълно с мъже, телефони и пишещи машини. Шашнах се - какво беше това чудо? Директно започнаха да ме разпитват за Генко. Сърцето ми се разби. Все пак бях на 23 години и в моето семейство умирахме от страх от милиция. Какво можех да кажа, освен че Генко е умен и обича"Орфея", че е страхотен мениджър. След връщането ми от Виена трябваше да им разкажа с кого се е срещал Генко. Разказах му и на него как са ме викали да ме разпитват. Той ми каза, че знае, че се интересуват от персоната му, и процеди през дима на цигарата си тежка ругатня. Щом се прибрахме у дома, мама и Павел ме чакаха уплашени, скрити зад ъгъла, убедени, че ще ме приберат. Слава богу, повече не ме повикаха. Ако имаше повече хора като Генко,и те не бяха унищожавани и оскърбявани, България нямаше да е на този хал", смята популярната ни певица.
