Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9686564 www.bgdnes.bg

Премиер за 3 дни е митрополит Климент

Най-кратките български правителства 

Петко Каравелов и Димитър Станчов с 4-дневна власт 

Днес е точно 1434-ият ден от началото на управлението на третия кабинет на Бойко Борисов. Това е и най-дългият му период начело на държавата. Борисов не успя да довърши предишните си два мандата - съответно 1325 и 812 дни.

И докато в момента разположението на политическите сили в новия парламент не дава голяма надежда за успешно съставяне на бъдещо правителство и колко дълго то би издържало, ще надникнем в историята, за да видим кабинетите с най-кратък живот у нас.

Реклама

Рекордьор е второто правителство на митрополит Климент (Консервативна партия), което е на власт едва 3 дни - от 9 до 12 август 1886 г.

След Деветоавгустовския преврат (бел. ред. - последван от контрапреврат и поредица от политически събития, които водят до абдикацията на княз Александър I Български, както и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година) отказът на бившия министър-председател Петко Каравелов, Димитър Греков и Константин Стоилов да участват в предложеното от детронаторите правителство принуждава офицерите превратаджии да образуват кабинет само от русофили начело с митрополит Климент. Два дни след като поема властта, то е обявено за незаконно от тогавашния председател на Народното събрание Стефан Стамболов и Сава Муткуров - ръководители на започналия контрапреврат. Към тях се присъединяват всички политически сили, които виждат в поведението на офицерите русофили и царската дипломация заплаха за независимостта на България.

Против преврата в София се обявява и голяма част от войските, разположени в провинцията. Това кара ръководителите му, майор Петър Груев и майор Анастас Бендерев, да отстъпят властта на Каравелов само три дни след издигането на Климент.

На власт за трети път идва правителство на Петко Каравелов (Либерална партия), което има сходна съдба и издържа само 4 дни - от 12 до 16 август 1886 година. Два дни след началото на мандата, след като е предотвратена опасността от гражданска война, Стамболов изпраща телеграма до княз Александър I, намиращ се по това време в Австро-Унгария, с която го кани отново да заеме престола. Част от войсковите единици, участвали в бунта, са разформировани, а офицерите - разжалвани или дадени на съд. Поради рзногласия при оценката на вътрешнополитическото положение между ръководителите на контрапреврата и правителството Каравелов подава оставка.

Само още веднъж в родната история министър-председател остава на поста си едва 4 дни. Правителството на Димитър Станчов (Народнолиберална партия) ръководи държавата от 27 февруари до 3 март 1907 г. То е назначено с указ на княз Фердинанд Сакскобургготски непосредствено след убийството на предишния министър-председател Димитър Петков.

Реклама

В Царство България след 1908 г. правителствата са относително продължителни, като с по-кратки мандати са Стоян Данев (33 дни) и Александър Малинов (42 дни), като и при двамата това са четвъртите опити да управляват държавата. Антирекордът е поставен в края на съществуването на Царство България - Константин Муравиев (БЗНС Врабча 1, Демократическа партия) е премиер само 7 дни в едни много смутни времена - от 2 до 9 септември 1944 г.

Комунистите и техните съюзници са информирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV Обикновено Народно събрание и профашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема властта - извършен е Деветосептемврийският преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и действащи офицери, членове на политическия кръг "Звено" и на Военния съюз.

В периода на тоталитарния режим 1946-1989 години крехки правителства у нас няма, защото няма и демокрация и нормален изборен процес. Веднага след промените най-кратко съществува вторият кабинет на Андрей Луканов (БСП) - 89 дни (22 септември - 20 декември 1990 година). В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ "Подкрепа" обявява обща политическа стачка. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка.

В най-новата ни история най кратка е съдбата на четирима служебни министър-председатели - Марин Райков (77 дни през 2013 г.), Георги Близнашки (93 дни през 2014 г.), Огнян Герджиков (97 дни през 2017 г.) и Стефан Софиянски (98 дни през 1997 г.). Първата жена премиер у нас, макар и служебен, Ренета Инджова е начело на държавата точно 100 дни (17 октомври 1994 - 25 януари 1995 година).

Реклама
Реклама
Реклама