Легендарният Янко Русев: Един с допинг и "горим" завинаги

Треньорът Иван Иванов и състезателите свършиха отлична работа

Кой е той

Янко Русев е cpед cпоpтните геpои на Бългаpия c една олимпийcка (Москва '80) и пет световни и европейски титли във вдигането на тежести. В актива му са и 34 световни рекорда. Той е и единственият български спортист, приет в Залата на славата на световните щанги в Истанбул. Носител на орден "Стара планина" II степен. След края на състезателната си кариера става помощник на Иван Абаджиев в националния отбор, а по-късно и сам води тима. В треньорската си кариера е извел много състезатели до медали и титли, като работи и в Япония цели пет години, както и две в Азербайджан. "България Днес" потърси Русев след големите успехи на родните щангисти на европейското първенство в Москва.

- Г-н Русев, отборът ни по вдигане на тежести започна шеметно участието си на европейското, на какво се дължи това според вас?

- Много се радвам за всички. Връщаме славата на българската щанга, позагубена в последните години. Това е много важно, защото има в момента много добри млади състезатели и те трябва да видят, че има смисъл от огромните им усилия. Не говорим само за международния престиж на българската школа и мястото ни в световните структури. Оттук нататък е важно да се взимат квоти и за олимпийски игри. Сега първенството е европейско, но виждаме, че нивото на нашите щангисти е високо.

- Но за игрите в Токио вече имаме квоти за двама мъже и две жени, може ли да се спечелят още?

- Имаме квоти, да, и не можем за Токио да спечелим повече наистина. Но, както казах, има много силни млади момчета и момичета из цяла България, във всички школи. Те ще имат шансове за следващата олимпиада, която този път ще е три години след тази, а не четири. Очаквам още медали в Москва от нашите състезатели.

- Предвид това, че от година насам няма реални състезания, а само виртуални, как може всеки щангист да знае какво е нивото му?

- Може, нищо че са се състезавали само пред камерата на компютъра. Изпращат се заявки, знае се горе-долу какви тежести може да се вдигнат във всяка категория и всяко движение. Ние гледаме какви са нашите заявки за начални тежести и докъде можем да стигнем.

- Много не се шумя около подготовката на отбора ни този път, успя ли старши треньорът Иван Иванов да я проведе успешно?

- От резултатите се вижда, че подготовката е била на високо ниво. Иван ги следеше през цялото време, а и успя да събере отбора на лагери на "Белмекен", "Спортпалас" и "Дианабад". Подготвени са добре, имаха няколко месеца време да работят в нормална обстановка.

- Работи се по прословутата система на Иван Абаджиев, значи?

- (Смее се). То друга система няма в света. Всеки навсякъде работи по системата на Старшия, поне на 80 процента. Има още 20 процента, които зависят от самите състезатели и изискванията на треньорите, но Абаджиев е в основата на всичко. Хората се шегуват с тази система, но тя за нас е всичко. Няма тичане из парковете, скачане по стадионите - само вдигане на щанги. Изхвърляне, изтласкване има на състезанията, това е. Важно е на щангиста да са му здрави краката и да му държи кръстът. А това се постига в залата. Един състезател, ако ще и 300 кила да "обърне", после, като не може да ги вдигне, всичко отива на вятъра.

- Дълго нямаше състезания, вие вече изразихте мнение, че така се губи мотивацията у състезателите, но явно са успели да я намерят.

- Най-тежко в този смисъл беше преди година. Тогава още нищо не се знаеше, помните, затвори се целият свят, отмениха състезанията във всички спортове. Спортистите си останаха у дома, а специално в щангите това продължи с месеци, не като футбола, където бяха затворени две-три седмици и отново започнаха да тренират по разни схеми и скоро се възобновиха първенствата. Щангистите дълго се бореха, а вкъщи или на двора не е възможно да се тренира нашият спорт. Иван и помощниците му, както и треньорите по клубовете са свършили отлична работа и в това отношение състезателите ни не са загубили желанието си за изява. Трудът в щангите е огромен, десетки тонове желязо минават през ръцете ти всеки ден. Трябва сериозна мотивация, за да продължаваш. Явно нашите са я имали и успяват да я пренесат в състезанието.

- Преди година си говорихме, че имаме една надежда във вдигането на тежести, оказа се, че са повече, на какво се дължи това израстване?

- На много работа и мотивация. Сериозно се е работело и в клубовете през цялото време, за което мога само да поздравя колегите си. Аз самият вече не съм в залата, не работя със състезатели, само ходя като съдия по турнири. Тоест ходех, когато имаше такива. И не съм следил развитието на спортистите и работата на треньорите. Но отново ги поздравявам, страхотно се радвам за тези успехи.

- На фона на проблемите с допинга в щангите ни в последните вече доста години вас нещо притеснява ли ви?

- Ние сме на ръба. А са хванали още дори един наш състезател със забранени субстанции, а са ни изхвърлили завинаги. Българските щанги вече имаме 12 уличени, още само един и излитаме от олимпийското движение. При това положение аз съм сигурен, а и знам, че Иван Иванов, другите треньори, лекари и изобщо всички много, ама много внимават. Дори самите състезатели нямат право и аспирин да пият, ако сами са си го купували от аптеката. Надявам се, че именно те разбират сериозността на проблема. Имаше доста проверки в последните месеци, минаха и преди самото европейско, така че, сигурен съм, са чисти.

- Има ли цялостна промяна в световното вдигане на тежести, сам вие говорехте за корупция, и то на най-високо ниво?

- Надявам се да има и изглежда вече има. Да, казвал съм, че някои от бившите вече ръководители станаха мултимилионери по нечестен начин. Особено за нещата, свързани с допинга, бе страшно. Имаше подменяне на проби, фалшифициране, предупреждения отрано от страна на международната федерация към националните. Богатите избягваха всички проблеми, всякакво уличаване в употреба на допинг. Нас ни хващаха не защото състезателите са употребявали забранени стимуланти, това е изключено, много сме внимателни. Хващаха ни, защото сме бедни и не можем да си позволим скъпите препарати, в които няма забранени субстанции и се произвеждат от "приближени" корпорации.