TEEN + по Radio FM+

Всичко за света на младите хора, разказано от самите тях. Изкуство, градска култура, образование, музикални открития TEEN+. Новата рубрика на Radio FM+ през погледа на нейния създател - Евелина Павлова.

- Сега е модерно да се казва „Бъдещето е тук“ . Това е и едно посланията към новата ти рубрика в Radio ФМ+ Teen+. Наистина ли е така според теб или просто така ни се иска на всички?

- И двете се верни. Разбира се, че ни се иска да е ТУК и да е по-добро, смело, сбъдващо. Носителите на това „бъдеще“ са хората, които днес са на по 18, 19, 20 години. Ако трябва да отговоря буквално, някои от тях са тук, друго заминават да търсят по-добро образование в чужбина. Това, че светът им принадлежи е чудесно, разбира се. Къде ще продължи пътят им обаче зависи не само от техните избори, но и от нашите. Една от причините всяка седмица да ги каним и в ефира на Radio FM+ е, че ми се иска да си напомняме, че залогът е голям. Те са залогът. Да чуем какви са техните мечти или опасения. Миналата седмица ни гостува Мина Бонева, която следва архитектура в Мюнхен. Темата беше гражданското образование в училище или по-скоро липсата му. Говорихме си как едни млади хора се подготвят да гласуват, как се информират, как се ориентират. Ще я цитирам: „На нас ни е повече от ясно, че България е пълна със страхотни, готини, идейни, мислещи, пишещи, смятащи, снимащи, учещи, работещи, монтажиращи, пеещи, свирещи, играещи, режисиращи, катерещи планини, прекосяващи океани, спасяващи планети, чистещи еко пътеки, спортуващи, предприемащи, рисуващи, кодиращи, слушащи музика и разбиращи много повече, отколкото някои си мислят… Човеци, които дори не са навършили 20 години. Нека си го припомнят възрастните.“

- Какви са темите, от които се вълнуват младежите и които ще намерят място в рубриката занапред?

- Слушайте Radio FM+ и ще разберете! Но нека подскажа. Предстои да говорим за това какво е да държиш матури по време на Пандемия. Друга важна за тях тема е как да се ориентират професионално. Разбира се, ще говорим за градска култура и изкуство. Знаете ли, че над 30 процента от младежите пишат проза или поезия. Някои от тях дори издават книги. Ще запознаем слушателите именно с такива млади хора.

- Ти си в Radio FM+ от времето, в което ти самата си била TEEN. Общуването с тях връща ли те към твоите тийн + години?

- Да. Имам чувството, че тези години не са минали или поне не са минали през мен. Радиото е младежка медия и ни държи млади. Помня първите си дни в FM+. Тогава бях на 19 г. Помня и първите си учители - Косьо Тилев, Петьо Пунчев, Георги Кушвалиев. Ще ми се ако сред младежите, които минават през ТEEN + има хора с интерес в журналистиката, да попаднат на своите вдъхновители.

- Какво те задържа в Radio FM+ толкова години?

- Отговорът е кратък. В радиото съм у дома. Радиото ме среща с много интересни хора. И разбира се, най-важното за мен е любовта към музиката. Друга моя любима рубрика, освен TEEN+ са музикалните битки, които развихряме всеки ден от 12 до 13 ч. Гледам на споделянето на качествена музика като на мисия. Има толкова много пошла музика, толкава много кич и проява на лош вкус, че тези минути в ефира на FM+ за мен са музикален оазис. Днес например представихме Елтън Джон и Джордж Майкъл с техните иконични песни и истории.

- Зад новата рубрика TEEN +, която можем да слушаме всеки четвъртък, между 13 и 14 ч. по Radio FM+ стои друг твой проект: TEEN STATION. Разкажи ни как започна всичко?

- Започна с покана от езиковата гимназия „Иван Вазов“ в Смолян, където създадохме училищно радио. Помогна ни Общината в града. Всеки месец пътувах към Смолян с мои приятели и колеги. Сред тях бяха Ирина Костадинова, която тогава беше новинар в bTV, Балин Балинов, който и до момента е част от менторския екип. Изолирахме студио с кори от яйца, събрахме екип, дадохме име на медията и си помечтахме да стане национална мрежа. Месец по-късно с мен се свързаха ученици от немската гимназия в София, после Испанската. Днес работим с над 200 човека от над 25 гимназии в цялата страна. Teen Station е хъб на млади, мислещи и създаващи хора, които пишат, правят подкасти и снимат видеа по най-различни теми- изкуство, наука, личностно развитие. Те сами си определят темите. Няма цензура. В същото време имат постоянната подкрепа на мен и колегите ми, в това число и от радиата в нашата група. Боби Цветков, от Radio FRESH!, беше техен ментор в АГ Русе, Елена Розберг от Z-Rock е сред най-ревностните им читатели и приятели, Георги Згуров-Гурко монтира пулта и микрофона с ЕГ Смолян. Мислех си, че ще ги науча как се пише, снима и как се разказват истории. Честно казано, те ме научиха на много повече неща. Основното е, че никога не ми казаха „това няма да стане“. Може да е ‚ това няма да стане сега, или няма да стане ако нямаме подкрепа, но не и „няма да стане“. Заедно създадохме независима младежка медийна платформра и имаме истинско радио студио. Мечта.

- Какво мислиш за т.нар „изгубено поколение“? Този вечен стереотип за всяко ново поколение.

- Нито те са изгубени, нито сме се изгубили взаимно. Може би малко повече трябва да ги слушаме. В началото се чудех как да ги наричам и как да ги възприемам. Сега ги възприемам като колеги и приятели, без снизходителното отношение „те са едва на 19 и са толкова специални и умни“. Всъщност на 19 човек е в интелектуален подем. Като родител си мислех, че да обичаш децата е достатъчно. Сега мисля друго. Само любов не е достатъчна. Трябва уважение.

- Дай ни пример с някой конкретен проект?

- Много са. Рада Илиева от 22 СОУ работи от година по създаване на репетиционна в училището. Място, където други ученици да свирят, да репетират. Пепи и Велизар от испанската гимназия, прекрасни музиканти, организираха фестивал на укулелето в София, на който дадоха сцена за изява на десетки млади музиканти. Наскоро публикувахме статия за едно момче, което още в 12-ти клас създава своя собствена модна линия.

- Защо Podcast-а е новата и модерна медия?

- Мислех си, че подкастът може да е бунтът на радиото. В световен план много радио водещи станаха супер силни подкастъри. В същото време е бунт срещу мейнстрийм медиите. Разговорът не е интервю. Автентичен, не полиран. Личен, не дистанциран.

- А ти успяваш ли да влезеш в ритъм с младите хора?

- Аз винаги съм била нетърпелива, но сега знам, че нищо не може да чака до утре, защото те са ТУК сега. Иска ми се да спра и да поема дъх, но няма как. Всяка вечер съм в онлайн разговори с десетки хора, мислим за нови теми, надграждаме сайт, експериментираме в нови формати, провокираме се идейно. Част съм от най-мотивиращата и вдъхновяваща общност от умни и свестни хора. Смея ли да се оплача. Работата с тийнейджъри учи на дипломация, каквато не ми се е налагало да владея до момента. Да си честен, но без да огорчиш. Да съветваш, но само ако те питат. Да искаш всеотдайност, но с мярка. Това е най-трудното. Мисля, че се промени отношението ми и към собствените ми деца. Пораснах.