Станиш Лазаров - цирковият магьосник по невъзможни номера

Номерата, които прави на цирковия манеж, никога повече не са повторени от друг артист. Представленията му винаги завършвали с бурни аплодисменти и изправена на крака публика, която оставала със затаен дъх.

Неговото име е Станиш Лазаров - изключително талантлив цирков артист, който, макар и не толкова популярен, оставя трайна следа в историята на българското цирково изкуство.

Роден е на 15 януари 1910 г. в село Собино, което днес е квартал на град Враня в Сърбия. Баща му е убит през Първата световна война и семейството се премества в Плевен, когато Станиш е едва на 6 годинки.

Две години по-късно майка му Параскева, която е многодетна вдовица, го дава на вуйчо му - Спиро Тошев (акробат и танцьор) за ученик в цирка. Младежът работи с вуйчо си до 1921 г. в чешкия цирк "Немечек".

Семейството на Станиш Лазаров има традиции в цирковото изкуство и пътят му в живота не е изненадващ. Чичото Добри Ламбрино също работи в цирк - универсален цирков артист и дресьор, дебютирал основно в САЩ.

През 1921 г. в Плевен пристига най-големият тогава цирк "България" и животът на Станиш се променя завинаги. Собственици на цирка са Александър Добрич (брат на един от най-известните ни циркови артисти Лазар Добрич), Никола Димитров и Кольо Пощата (комик). В тази трупа са били наети и акробати - румънецът Фаника Стаматис и съпругата му Виржиния. Фаника взема младия Станиш в трупата, който участва в нея до 1926 г. на позицията оберман-першист.

Оберман (от нем. Obermann - "горен човек") е акробатът, който се намира най-отгоре в пирамиди, каскади или други стойки върху хора. Това е този, който изпълнява финалните и най-рискови елементи. Першист (от первый - "първи") е термин за водещия, главния изпълнител в номер с въздушна или акробатична работа, най-често този, който е "летящият" артист или който изпълнява централните трикове.

Заедно със Станиш трупата гастролира в Румъния, Югославия, Австрия и Италия. Лацаров представя по същото време и самостоятелни номера - трапец, свободна тел и луфт бамбу.

През 1926 г. Станиш отново е при вуйчо си, като в този период с братовчедката си Цецка Спирова завършват в Белград 6-месечна балетна школа. Двамата участват и в много танци: руски, румънски, чардаш, идиш, цигански, хавайски, апашки, шари-вари и пр. Представят също и партерна акробатика.

Пет години по-късно Станиш става член на Българската циркова организация. Работи непрекъснато със съпругата си Иванка, дъщерята Еленка и младия му ученик Гаврил в цирковете "България", "Независима България" на Асен Първанов и Георги Петев, "Арена" на Ненчо Цанков, "Трио" на Трендафил Тотев, "Тореадоре" на Георги Самсиев, "Олимпия" на Юли Селев и "Континентал" на Манол Чалъков.

През 1934 г. Станиш Лазаров основава собствен цирк на име "Глория", а по-късно е вече съосновател на подновения цирк "Континентал" заедно с Манол Чалъков и Йордан Харизанов.

Едни от най-ефектните номера, в които Станиш участва лично или поставя на сцената, са:

"Перш" - в този трик е унтерман (от нем. Untermann - "долен човек") и означава този, който държи, носи или стабилизира другите акробати, както артиста, който стои отдолу в пирамиди, стойки, баланси или хвърлящи елементи. В номера поставя долния край на перша в специален колан на гърдите си и с една ръка завърта бързо перша в конусообразно движение. При това оберманът - Атанас Аризанов, държейки се с една ръка за горния край на перша се върти до хоризонтално положение. Старите циркови артисти твърдят, че този трикс не е изпълняван и до днес.

"Баланс върху бутилка" - пръв през 1933 г. с този номер се представя Станиш Лазаров. Номерът се състои от две части. Първата част Станиш изпълнява неподражаемо, когато неговият подпийнал герой се мъчи да се качи на реквизита, разположен върху двуметров постамент. Играта му е съпроводена с най-различни комични каскади. Покачен най-после върху дъска, поставена на бутилката, Станиш се държи така, че зрителите се смеят до сълзи. В края на тази част той започва да съблича комичните си дрехи (12 броя елечета) и остава с красив артистичен костюм. Удивително разнообразни са приспособленията, с които си служи Станиш през втората част на номера. Поведението му е органично до невероятност. Най-ефектен е трикът с поставянето на 4 чаши върху първата дъска, върху които следва втора дъска, после пак ред чаши и така до получаване на 4 етажа. Последния месец преди пенсионирането си вместо чаши Станиш полага на два етажа тесни и високи шишета от газови лампи. За този номер той е номиниран за Димитровска награда, но оттеглянето му в пенсия поради болест го лишава от това отличие.

"Гълъбът на мира" - този номер, поставен от Станиш, е уникален и не е изпълняван никъде преди това, а и до днес, дори в световните циркове. В него участват като унтермани съпругата му Иванка и дъщерята Еленка, както и младият оберман Атанас Аризанов. На постаменти с височина 2 м и отдалечени на 3,5 м един от друг унтерманите балансират върху бутилки. Те поемат върху раменете си дълъг лост, в средата на който върху малък постамент балансира върху бутилка Атанас. След това Атанас поставя върху постамента 2,5-метрова стълба. Той се покатерва по нея и горе прави стойка на ръце. От последното положение бавно огъва тялото си и с крака хваща шапката си - цилиндър, от който излита жив гълъб. Този номер винаги поразява публиката и завършва с бурни аплодисменти.

До 1950 г. под ръководството на Станиш се изявяват следните по-талантливи негови ученици: Гаврил Петров - акробат, Софка Харизанова - цангибис, Бистра Кънчева - каучук, Атанас Аризанов - акробат, оберман и луфт-бамбу, Еленка Лазарова - баланс върху бутилка и свободна тел, Иванка Андонова - цангибис, баланс върху бутилка и танци.

През 1944 г. Станиш Лазаров е мобилизиран и участва във Втората световна война. Там артистът се разболява от белодробна туберкулоза. До края на цирковата си кариера продължава да изпълнява изключително трудните свои номера и същевременно води неравна битка с коварната болест. През 1950 г. се оттегля от активна циркова дейност по здравословни причини. Издъхва на 9 април 1972 г. на 62-годишна възраст в Плевен, оставяйки ярка следа в българското цирково изкуство.