9 юни - черен ден за българската авиация

Рискови маневри и силен вятър свалят военни машини 

Последните три авиоинцидента се случват на тази дата 

9 юни е черен ден за българската авиация.

Последните три тежки инцидента с военни летателни апарати се случват точно на тази дата или около нея.

Днес 47-годишният майор Валентин Терзиев падна във водите на Черно море, а в близкото минало трима души загубиха живота си отново през юни.

През 2017-а на 9 юни военен хеликоптер "Пантер" падна в Черно море по време на тактическо учение. При инцидента почина 38-годишният командир на екипажа - капитан Георги Анастасов. Той бе тежко ранен при удара и при пристигането си в болница вече е бил в кома. Другите двама от екипажа - капитан Павел Симеонов и капитан Анатоли Апостолов, се спасиха без опасност за живота. Те бяха настанени във Военната болница във Варна с проблеми в белите дробове поради поемане на изгорели газове от падналата машина.

Летателният апарат "Пантер" е от състава на военноморските сили и е изпълнявал задачи по учението "Черно море - 2017" - маневра след артилерийска стрелба по надводна цел. Вертолетът падна на 7 мили източно от устието на река Камчия, уточниха от Министерството на отбраната. Една от версиите бе, че инцидентът се е случил, след като хеликоптерът е закачил едно от знамената на плавателен съд. Веднага след катастрофата беше назначена комисия за разследване на авиационното произшествие. Месец по-късно тогавашният вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов огласява данни от окончателния доклад за разследването. Според тях инцидентът се е случил заради рискована маневра и лоши метеорологични условия.

На близка до черната дата - 11 юни, капитанът Пламен Пантилеев и вторият пилот Стоян Неделчев загубиха живота си при авиоинцидент на авиобаза "Крумово". Пантилеев след ден щеше да навърши 48 г., а Неделчев почина на 45 г. По чудо оцеля третият човек в летателната машина - бордният инженер Алексей Каменов (47 г.). Двамата загинали бяха женени и оставиха 4 сирачета - имат по две деца.

Трагедията се е случила изключително бързо и пилотите не са имали възможност да подадат сигнал. Свидетели разказват, че машината се е завъртяла на 180 градуса, след което е последвало бързото падане. Единственият оцелял от разбилия се военен вертолет успял да се спаси сам, излизайки от машината и ходейки стотина метра.

Загиналите пилоти са много опитни. Пантилеев е бил командир на авиационно звено във военно формирование 32 040 - Крумово. Във въоръжените сили служи от 1994 г., когато завършва висше образование в Долна Митрополия със специалност "летец-пилот" на вертолет. Летец-пилот II клас с над 600 летателни часа. Летял е на L-29, Bell 206 и Ми-17. Награждаван е многократно от командирите си със служебна благодарност и от началника на отбраната.

Неделчев е бил щурман на вертолет в авиационно звено на военно формирование 32 040 - Крумово. Във въоръжените сили служи от 1997 г. Тогава и той завършва в Долна Митрополия със специалност "летец-пилот" на вертолет. Летец-пилот III клас с над 500 летателни часа. Летял е на Ми-2, Ми-8 и Ми-17. Награждаван е многократно със служебна благодарност.

През 2012 г. военен самолет МиГ-29 падна в река в района на пловдивското село Голям чардак. При излитане за изпълнение на летателна задача самолетът избухва в пламъци. Пилотите веднага са насочили самолета в безопасно направление и са катапултирали успешно на 1,5 км източно от Голям чардак. Екипажът на изтребителя майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев се разминават без никакви увреждания. За щастие няма и цивилни пострадали.

През 2003 г. при гасене на пожар в района на Разлог хеликоптер пада и загива четиричленният екипаж. При сложна маневра над горящата местност машината губи височина и се разбива. Загиналите са майор Милко Пейковски - командир на екипажа, капитан Николай Радулов - втори пилот, и офицерският кандидат Бойко Панайотов - борден техник, всички от авиобазата "Крумово", и подполк. Кирил Стаменов Чемишки, началник на противопожарния контрол към регионалното управление в Благоевград.

Вертолетът пада от 70 метра, веднага след като е излял товара си с вода. На земята избухва в пламъци. Взривът се чува на разстояние от 10 км. Тогавашният военен министър Николай Свинаров коментира, че военният Ми-17 е най-новият вертолет от този тип и само 2-3 месеца по-рано е преминал основен ремонт. Разследващи откриват черната кутия на хеликоптера. За установяване причините за катастрофата са разпитани 34 свидетели. Очевидци разказват, че във въздуха двигателят на военния хеликоптер внезапно е заглъхнал, машината се обърнала с витлата надолу и рухнала върху земята.

Комисията по разследването излиза със заключение, че появата на внезапен страничен порив на вятъра е причина за трагедията.

Отново през юни 2017 година изтребител МиГ-21 Lancer на военновъздушните сили на Румъния се разби в северната ни съседка. Машината участва в тренировъчен полет в рамките на ученията "Тракийски орел 2017", провеждани съвместно с българските военновъздушни сили. При приземяването пилотът е докладвал за сериозен проблем с двигателя. Той катапултира, като получава гръбначни наранявания. Българските пилоти се разминават с инцидента.

През 2003 г. изтребителят МиГ-21 от авиобазата в Граф Игнатиево се ударя в дърво и експлодира в 13,25 ч. по време на тренировъчен полет над местността Манзалото. Пилотът майор Анатолий Полянков (34 г.) загива. Четири години по-рано същият модел самолет от авиобазата в Граф Игнатиево се разбива в района на село Драгомир недалече от град Пловдив при изпълнение на учебно тренировъчен полет. Пилотите капитан Георги Русев и лейтенант Сашо Николов загиват.