Христо Кидиков с тежка изповед: Ще се съберем в рая с Кирил Икономов и ще пращаме селфита
Само дни преди да почине получавах картички от него, споделя Кидика
"Ще се съберем горе и ще пращаме селфита от Рая". С тези думи Христо Кидиков коментира тежката поредица от загуби, която в последните седмици разтърси българската култура.
Естрадният изпълнител говори откровено пред "България Днес" за усещането, че едно поколение постепенно си отива.
"То и нашето поколение...вижте как се подмени. Вече има толкова млади даровити изпълнители, актьори, певци, музиканти...всичко е в младостта", казва с болка, но и с надежда за новите имена на сцената изпълнителят на хита "Приказка".
"Жалко е, че си отидоха толкова близки хора от гилдията - в последните дни, буквално през ден: Янка Рудкина, Мишо Белчев, Кирил Ампов... Бог да ги прости всички".
Сред тях е и уважаваният композитор Кирил Икономов, който почина внезапно на 16 април, малко преди да навърши 72 години. Новината бе съобщена от съпругата му Мая Нешкова, а близки и колеги се простиха с него на 18 април в храм "Света София".
По думите на хора от обкръжението на Икономов, той е имал дългогодишни сърдечни проблеми още от младостта си, но това не го е спирало да работи и да бъде активен до последно.
За Кидиков загубата е болезнена и лична.
"Само дни преди да почине си писахме...пращаше ми картички", спомня си обичаният изпълнител.
Певецът преживява тежко и загубата на своя другар и колега Кирил Ампов, който напусна този свят в началото на април:
"Докато сме работили с Ампов, неговият син идваше при нас. Графчето стоеше и ни слушаше с интерес още от малък. Ах, спомени, спомени...".
Кидика прави равносметка за стойността на човешкия живот и неговата непревидимост:
"Никой не знае кога ще му дойде времето - само Господ знае", казва Кидиков с треперещ глас и допълва: "Като гледам какво се случва, започвам да се замислям и за себе си".
Според него битието върви напред и няма връщане назад, а най-важното е да живееш честно, да бъдеш открит, да помагаш, когато можеш, и да бъдеш в мир със себе си и околните:
"Няма безгрешни хора - както пея в една своя песен: "Боже, Господи, аз знам колко съм грешен". Когато има грешка обаче, трябва да има и прошка".