Рожденикът Иван Кулеков сподели разговор с Горбачов, как е видял края на света под радиационен дъжд и дали ще се пробва за президент

Иван Кулеков участва в "Преди обед" навръх днешния си рожден ден. Големият писател, публицист и общественик навършва 75 години.

Кулеков говори за това, каква е нашата народопсихология. Според него трябва да се приемем такива, каквито сме, нищо, че нямаме земя и вода, а правим кал. Той не знае защо сме такива, но не трябва да се отхвърляме. Не може да се промени цял един народ, може да се промени отделен човек, ако самият той сам иска. 

"От детската градина искат да ме променят", спомня си Кулеков.

Още няколко месеца след промяната през 1989 г разбрал, че проблемът не е бил в строя, а в хората, а хората останали същите и в "другото" време.

Тъй като преди 30 години той и Христо Бойчев се впускат в надпреварата за президент и получават почти 60 000 гласа, Кулеков бе запитан дали няма да участва на предстоящите избори за държавен глава. Той отхвърли тази възможност, с мотива, че всяко нещо е с времето си, а тогава били решили да участват в една "игра". 

Иван Кулеков сам поиска да разкаже за една особено запомняща се среща, която му се случва като сценарист в "Шоуто на Слави". Поканен е Михаил Горбачов. Докато изчакват да го викнат за разговора със Слави Трифонов, с първия и последен съветски президент остават само Кулеков и една гримьорка. Говорят половин час и Кулеков не можел да повярва, че като едно момче, родено на село, има възможност да разговаря с един изумителен човек, който промени историята. 

"Той не точно предотврати ядрената война, но я отложи", казва за него Кулеков и описва Горбачов по онова време като най-самотният човек, който е виждал. Съпругата му Раиса била починала скоро преди това, а Горбачов казвал, че в Русия хората го мразят. 

След тази история Кулеков бе поощрен да разкаже и друг впечатляващ спомен. Оказа се, че той бил във Фукушима десетина дни след земетресението, цунамито и последвалата ядрена катастрофа. 

"Видях как изглежда краят на света", спомня си Кулеков и обяснява, че всичко докъдето стигал взорът било изравнено и навсякъде имало само парчета от разрушения. 

Валял ситен дъжд, а в ръцете си държал Гайгеров брояч, който писукал непрекъснато от радиоактивните капки. 

Помислил си, че вероятно така ще изглежда краят на света. И добави, че след цялото разрушение бил останал само един бетонен клозет.