Легендарният боксов треньор Ангел Ангелов: Спокойствие, и Стойка ще бие!

С туркинята ще бъде игра на нерви. Само не трябва да яха метлата, съветва експертът

Кой е той

Ангел Ангелов е най-успешният български боксов треньор в историята. Негови състезатели са ставали олимпийски медалисти в три различни десетилетия. 73-годишният специалист беше в основата на най-големия успех на България. Той изведе трима финалисти до битките за златото на Игрите в Атланта 96, където Даниел Петров спечели златото, а Тончо Тончев и Серафим Тодоров се върнаха със сребърни медали.

Самият Ангелов е изключителен боксьор. Печели сребърен медал от олимпиадата в Мюнхен 72. Губи финала от американеца Рей Сийлс с 2:3 гласа.

Преди година и половина Бате Геле, както е познат специалистът, пое женския национален отбор. В тандем с Борислав Георгиев се грижат за подготовката на Стойка Кръстева, която в събота сутринта от 8.15 ще се бие за златен медал в кат. до 51 кг срещу туркинята Бусе Чакироглу.

Специално за "България Днес" двукратният победител в анкетата Треньор №1 на България разказа какво е настроението преди финала.

- Г-н Ангелов, очаквахте ли толкова силно представяне от Стойка Кръстева?

- Не само че очаквахме, дори не съм изненадан, че постигна това, за което се готвеше толкова дълго време. С една година се отложи олимпиадата. Претърпя контузия на лявата ръка. Не беше разположена доста време. Изпусна месец от подготовката. Благодарение на нейната воля, желание и дисциплина виждате резултата.

- Тя започна доста трудно с 3:2 съдийски гласа. Какво се случи срещу виетнамката Нгуен?

- В България и при мъжете, и при жените първият мач е много труден. Дори съперничките да не са претенциозни. Тя не може да си го обясни. Имаше доста напрежение, пренатоварване и очаквания за добро представяне и медал. Приказвахме и с психолога д-р Иванов. Това е негова работа да премахне напрежението. В първия мач не успя да го преодолее на 100%. Взе победата и оттам насетне тръгнаха нещата. Точно това си говорехме с нея по телефона. Вторият бе по-добре. Третият още по-добре. Дай боже на финала да се поздравим с един жадуван от нея и от нас успех.

- На полуфинала срещу японката Намики беше убедителна. Това ли е истинската Стойка?

- Имахме притеснение от фактора домакинство, но Стойка е над нещата. Дали ще играе пред собствена публика, или ще е пълна залата. Абстрахира се от страничните неща. Показа го на ринга.

- На финала ще се бие със стара познайничка. Двете с туркинята се биха на олимпийската квалификация. Как протече мачът там?

- Не бях с нея и там, но тя не е издържала. Тръгнала е в края на мача и тогава са станали размените на удари. Стигнало се е до изравнен мач, но са дали предпочитание на туркинята. С нейния личен треньор Боби говорихме, че е била ощетена. В събота ще бъде игра на нерви. Надхитряне и изчакване. По-хитрата ще спечели. На майтап си говорим, че не трябва да яха метлата и да си изпуска нервите. Тогава вече и мисленето става друго. Губиш контрол върху срещата. Сигурен съм, че ще бие. Дай боже да се случи на ринга. Само спокойствие.

- Колко е важна психологическата настройка преди подобен финал? Вие сте преживели това като състезател и треньор. В Атланта имате трима състезатели в битки за злато.

- Точно както в първия мач и в последния напрежението е наистина огромно. Финал. Най-високият връх във всички спортове. В Атланта имахме трима финалисти. Всичко е на психическа основа. Серафим беше боксьор №1. Игра с тайландец, срещу когото имаше две победи. След първия рунд Серафим губеше с една точка и вика - край, те искат да ме отрежат. Срути се психически. При Тончо грешката е наша. Не мога да кажа на кой персонално. 20 секунди преди края на последния рунд. Водеше с една точка, а на нас ни казаха, че губи. При това положение му казахме да се хвърли, ако може да навакса. То стана точно обратното. Иначе Тончо си ставаше и той олимпийски шампион. На Даниел Петров ненапразно прякорът му е Пинчера. Той е като куче вълча порода. Абстрахира се от страничните фактори. За него няма значение дали е финал и срещу кого играе. Минаваше ги на шега. Има други, които се вглъбяват преди мач. Дърпат се настрани. Пинчера до последно, преди да се качи на ринга, е все едно на тренировка.

- Стойка обяви, че прекратява своята кариера през 2018-а, и се завърна в края на 2019-а. Кой я убеди да се завърне, защото тогава беше на 33?

- Голяма заслуга имат Фикрет Ереджебов, който тогава й беше треньор в националния, и президентът на федерацията Краси Инински. Те са отишли с дълги и тежки разговори при нея, родителите и съпруга й. Накрая се получи това, което го виждаме.

- Какви са най-силните черти на Стойка като спортист?

- Много изпълнителен и отговорен към себе си и околните човек. Стреми се всичко да изпълни на 100 процента. Даже е имало случаи да й кажа - намали, спри се. А тя всичко дава на макс. Такъв й е характерът. Раздава се напълно. При нея това "Аз" го няма. Има други спортисти, които само карат - аз, аз, аз. Човек сам не може да направи нищо. В това отношение е много земен. Никога не е вирнала нос и да гледа другите с пренебрежение или да мисли, че е повече от тях. Това е едно от силните му качества.

- По-трудно ли се работи с жените?

- Не е лесно нито при мъжете, нито при жените, но те са по-дисциплинирани. Мъжете са малко бандити. След тренировки и вечеря хукват наляво и надясно да търсят нещо по-интересно. Момичетата си седят по стаите, гледат телевизия. Игри, карти, шах, табличка.

- Вие се бяхте оттеглили от бокса. Как се съгласихте да се завърнете начело на жените?

- Същото е като при Стойка. С Фикрет бяхме разговаряли. Краси президентът ме викна. Каза да се стягам, да дойда, такъв е моментът. С него си имаме отношения още когато беше състезател. Не успях да му откажа и мисля, че не съм сбъркал.

- Кажете няколко думи за представянето на Станимира Петрова и Даниел Асенов?

- Съдиите отчитат повече единичните, респектиращи удари. Станимира игра с много комбинации. За мен не загуби. Кантар беше мачът, но предпочетоха нейната противничка. Същото с Даниел. Той играе с много удари, но не са акцентирани. Бяха разхвърляни. Не ми хареса в този мач, но и при него беше на кантар.

- Защо вече имаме само по двама-трима боксьори на олимпиада?

- Географията на бокса се разшири. Преди имаше държави, с които си казвахме, че вече сме в следващия кръг. Изравнени са силите. Няма слаби боксьори. Воля, психика и подготвеност играят важна роля.

- Има ли млади таланти, които да радват феновете?

- Боби Бояджиев има прекрасни момчета при юношите. Той води подготовката на много високо ниво. Дано не ги изтървем. Нахъсани и амбицирани. Откакто стана тази перестройка, държавата се отдръпна тотално от спорта като финансиране. Преди отношението беше много различно. Даваха се средства. Сега закриха спортните училища и школи. Няма конкуренция. Едвам намираме спаринги за жените. Отборът е от 5-6 момичета. Трябваше да ги пускаме срещу мъже и юноши. Това беше най-големият проблем при подготовката за олимпиадата.

- Колко близко беше Борис Георгиев до олимпийската титла в Атина и защо Кубрат Пулев не успя да вземе медал в Пекин?

- Борето беше много болен. С температура над 38 градуса. Два дни беше нито жив, нито умрял. Хвала, че се мобилизира, стегна се и излезе за мача. Игра болно момчето. Кубрат е много съвестен и изпълнителен в подготовката. Има един дефект. Винаги закъснява. Даже Боре Бояджиев му викаше, че ще закъснее за сватбата си. Влагаше се и оставаше след тренировка. Проблемът в Пекин беше на психическа основа. Мислеше, че ще мине на бегом първия мач. Уж непретенциозен съперник.