Римска олимпиада провели в Анхиало

Император Септимий организира състезания край морето

Стадионът още не е намерен, но са открити монети с изобразени на тях масички за залагания

Олимпийските игри носят името си от мястото на първото си провеждане в античността, но изглежда, през времето грандиозните спортни състезания са се провеждали и на други места. Едно от тях е древното Анхиало, днес Поморие, разкриват от местния исторически музей не без гордост.

За важността на Анхиало през далечните векове говорят много находки и документи, някои от които показват и забавната страна на историята. Едни от тях са намерените сред руините монети и други предмети. На тях, наречени "септимии", са изобразени масички за залагане на състезания, нещо като антични букмейкъри. Надписите гласят "Северия Нимфея", което ги свързва с управлението на римския император Луций Септимий Север (193-211 г.). Ще рече, че този цезар е нарекъл игрите на себе си и трите нимфи, почитани в целия античен свят и особено в Анхиало. Защо ли - ами защото днешните Бургаски минерални бани в древността са били термите на Анхиало. До тях дори е имало широк павиран римски път, чиито останки личат на места и до днес. Именно там са били почитани и въпросните три нимфи, за което свидетелства и мраморна плоча с техните изображения. Категорични данни самият император реформатор от африкански произход да е идвал край днешния Бургаски залив в поморийския музей няма, но най-вероятно да е посещавал града. По онова време той е бил голям търговски център в пределите на Римската империя, а на минералните бани със сигурност са почивали и са се лекували войници и военачалници.

На стадиона в Анхиало са се състезавали в бокс, бягане, хвърляне на диск, надбягване с колесници, борба и други дисциплини. За жалост, останките от древното спортно съоръжение още се търсят, но според експертите в РИМ - Поморие, безспорно има такива. Всъщност търсенето е сериозно заседнало по една много проста причина, а именно, че земите отдавна са частни. Собствениците са ги застроили със съвременни постройки, което на практика прави археологията в Поморие невъзможна. В годините някои по-добросъвестни люде са предавали на властите находки, които са изравяли при строежа на къщите си, но така или иначе, огромната част от останките сега са под тях.

Улпий Траян приравнява града със Сердика

Анхиало в древността е бил толкова важен град, колкото и Сердика, горди са от поморийския Исторически музей. Най-сериозно доказателство е фактът, че император Марк Улпий Траян (98-117 г.) дава името си и на двата града - Улпия Сердика и Улпия Анхиало.

Именно при Траян Римската империя достига най-голямата си територия, а самият той е наречен от Плиний "най-добрият принцепс". Та този принцепс явно е оценил важността на двата града, попадащи в границите на съвременна България, като ги е удостоил с името си.

Счита се, че по негово време е стартирано изграждането на римския град с масивни крепостни стени с дебелина от 3 метра, чиито останки днес са под кв. "Св. Георги". Където и да се копае в района, в този квартал излизат следи от широки улици, канализация, луксозни предмети от бита, красива глинена посуда, включително с техника за оформяне по калъп. Намерени са и шлаки от производство на стъкло за прозорци, предмети за бита и украса. Всичко това показва високия статут на Анхиало в онези времена.

Среща на богове и митрополити

В Поморие през вековете са минали култове от целия древен свят, както показват намерени предмети.

Като се започне с храмова постройка, свързана с Кибела, както се вижда от надписите, майката на всички богове. Тя е привнесен култ, както има и изображения на египетската Изида. Древният Анхиало е процъфтявал, търговски е бил свързан с целия познат свят. От пристанището е минавала голяма част от доставките на вино и жито. Вино е произвеждано от най-ранната история. От там са влизали и различните вярвания. Множество изображения на Аполон и Хера, която е била доста почитана, Зевс и Посейдон също могат да се видят в РИМ - Поморие. Някои находки дори говорят, че тук е било познато и християнството още през I-II век. А както е известно, до 1906 г., когато става големият пожар, унищожил града, тук била и митрополията, впоследствие преместена в Сливен.

Голяма гордост е късноантичната мозайка, разположена в цяла зала в музея. Тя е от преходен период, преди да се разпадне класическата Римска империя и да прерасне в Източната Римска империя през IV век. Произведението се отличава със специфични четирилистни флорални елементи, бръшлян и ромбове, които са характерни за църковните мозайки от това време. Сградата, в която се е помещавала, се предполага, че е била с внушителни размери. Вероятно е да е била безистен. По-късно църквите заимстват трикорабната си конструкция от безистените, като добавят светая светих. Находките са малко и няма такива, които да прехвърлят версията към безистен или църква.