Каравелов носи първите кристали от германий

Стойчо е братовчед на Любен и Петко

 Безценната епруветка се пази повече от столетие

Братовчедът на Любен и Петко Каравелови – Стойчо, е сред откривателите на химичния елемент германий. Той е част от екипа на известния германски учен проф. Клеменс Винклер, който променя фундаментално Менделеевата таблица.

Стойчо Каравелов е асистент на Винклер по време на следването си във Фрайберг. Не е ясно как точно и с какво Каравелов е помагал на прочутия химик за откриването на германия, но очевидно по някакъв начин е свързан с научната дейност на професора. Изследване по темата прави уредникът в Националния политехнически музей Светлана Горанова-Маркова. Там в самостоятелна витрина е експонирана стъклена банка, в която е поставена малка ампула с няколко кристалчета германий, придружени с дарствен надпис. Това са едни от първите експериментално получени кристали на химичния елемент и са подарени на Каравелов лично от Винклер през 1890 г. Двамата са били изключително близки, а по това време кристалчетата от новия елемент са били безценни.

Стойчо Каравелов има любопитна история и е една от големите гордости на своя прочут род от Копривщица. Неговият баща Драгоя е прототип на образа на Павлин от повестта на Любен Каравелов "Българи от старо време". Малкият Стойчо остава от малък сирак, но завършва с отличие гимназията в Лом през 1885 г. и печели стипендия от Министерството за Саксонската минна академия във Фрайберг, Германия, където учи специалност"Металургия" и се запознава с проф. Винклер. Откриването на германия е едно от най-убедителните доказателства за правилността на периодичния закон на Менделеев. Двамата с Винклер водят дълга кореспонденция относно името на новооткрития елемент. Немският учен иска да го нарече нептуний, но накрая решават да го кръстят германий в чест на родината на откривателя. Това е елементът с пореден номер 32 от таблицата на Менделеев, чието място било оставено празно дотогава.

През 1890 г. Стойчо Каравелов се завръща в България и става първият металургичен инженер към Министерството на финансите, като после е прехвърлен в Министерството на търговията и земеделието. Впоследствие става инженер-химик на мините, завеждащ лаборатория химик, инженер-металург, директор и началник на отделение. Той е е главен автор на закона за мините в България, участва и в създаването на първата балнеоложка организация за използване на минералните води.

През 1898 г. решава да подари ампулата с първите кристали от германий на Висшето училище. Ампулата е поставена в стъклена банка и цяло столетие се съхранява от най-големите български химици. През 1993 г. проф. Никола Коларов и проф. Иван Младенов я предават безвъзмездно на Националния политехнически музей, където се радва на огромен интерес сред посетителите.

Телескопът на Берон e френски

Оригиналният телескоп на големия български учен Петър Берон е сред най-цените експонати в Политехническия музей в София. Ценната находка е германско производство от XIX век.

Това е телескопът, който използва самият Петър Берон при своите наблюдения. Той е изобразен и на банкнотата с номинал 10 лева, която в момента използваме.

Освен като лекар, стопански и просветен деец, енциклопедист, педагог, философ и естественик Берон има огромен интерес и към наблюдението на звездното небе.

Царските часовници отиват на кино

Колекцията от царски часовници на Фердинанд и Борис буквално отива на кино след обявяването на България за република през 1946 г. Те са били част от инвентара на двореца, който е конфискуван от комунистическата власт. Повечето са били подаръци за Фердинанд и Борис.

След 1946 г. тези часовници са били ползвани като реквизит в киноцентъра, поради което има доста похабявания и следи от употреба. Повечето са от края на XIX век, френско производство. През 70-те години все пак държавата ги предава на отделните музеи, като част от тях отиват в Политехническия. Почти всичките работят и в момента, но са механични и буквално всеки ден трябва да се навиват.