Илиана Раева, президент на федерацията по художествена гимнастика: Ансамбълът се отказва!

Исках да ги убедя, че могат да изкарат още един олимпийски цикъл

Коя е тя

Президентът на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева беше неизменно до ансамбъла, който спечели исторически първи златен медал за България в художествената гимнастика. Каква ще бъде съдбата на Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Ерика Зафирова и Стефани Кирякова? Какво идва след тях? Отговорите ще даде бившата световна и европейска шампионка. Илиана Раева ще разкаже как самата тя е преминала по пътя от елитен състезател до ръководител на спорт.

- Г-жо Раева, ансамбълът достигна до върха в художествената гимнастика. Как ще успеете да мотивирате оттук насетне момичетата, треньорския щаб и всички останали, които работиха за успеха?

- Това беше един изключително дълго чакан медал за художествената гимнастика. Във витрината нямахме само златно олимпийско отличие. Спортът го заслужаваше. Затова всички сме безкрайно щастливи. Не е необходимо да мотивирам никого. В залата кипи. Работят много. Вярата вече я има. Заминахме за Мураяма на лагер преди олимпийските игри в Япония, но тук оставихме следващия отбор. Бяхме направили селекция с много сериозен план за работа. Организирахме треньорите заедно с известни наши имена, които да дойдат и да помагат по отношение на работата с уреда. Още докато бях в Япония, готвейки се за олимпийския старт, непрекъснато се обаждах. Карах ги да ми пращат видеа как работят. Същото важи и за индивидуалните състезателки, които вече сме ги показали, но ще ги налагаме много сериозно. Когато отидох в залата, новият ансамбъл, събран от Весела, беше от 15 момичета. Трябваше да изберем два състава, които да се готвят успоредно. Един основен и един резервен. Те буквално се втурнаха към мен. Запитах ги - сега вярвате ли, че можем да станем олимпийски шампионки. Те в един глас отговориха: "Да, госпожо". Всички бяха много усмихнати и щастливи. В очите им видях увереност, която поколенията преди това нямаха. Толкова важен беше златният медал за бъдещето. Знаех, че ще мотивира треньори, състезатели и хората, които работят в клубовете и подават състезатели за национален отбор. Бях поканена на редица турнири. Такъв заряд имаше там.

- Повтаря се преходът след олимпиадата в Рио. Докато предишният ансамбъл се бореше за бронза, сегашният работеше в залата. Означава ли това, че олимпийските шампионки ще приключат своята кариера?

- През последните две години няколко пъти опитах да говоря с този ансамбъл. Те са с огромен потенциал. Млади момичета са. Исках да ги убедя, че могат да изкарат без проблем още един олимпийски цикъл. Правилата се променят. Художествената гимнастика ще бъде много по-зрелищна и красива. Когато си завоювал най-високия връх, всичко друго избледнява. Те са много отговорни и дисциплинирани момичета. Дори сега, готвейки се за световното първенство, виждам спокойствие в тях. Няма го онова напрежение, с което тренирахме за всяко едно състезание. Те изпълниха задачата си. Сбъднаха съня. Разбирам ги. Оказа се, че Мадлен е била със счупена кост на стъпалото. Без да го знаем, е играла с фрактура и огромна болка. Момичетата преминаха през тежък и труден път, изпълнен с множество часове тренировки. Спечелиха купища медали от Световни купи, световни и европейски първенства. Те ще се откажат. Мисля, че това е правилно. Дори сега подготвяме бенефис. Имаме фантастичен отбор, който идва. 10 момичета. Те са почти равностойни. Шампионките ще ми липсват. Една частица от моята душа ще се отчупи заедно с тях. За съжаление, това е пътят на спортистите. Кратък и тежък. Особено в художествената гимнастика. При всички случаи те ще останат в спорта. Ще им помогна така, както помогнах на предишните момичета да се чувстват осъществени и след успехите. Обикновено когато спортистите завършат кариерите си, вземаме си довиждане и повече не се интересуваме. Няма как да забравя какво са дали и как постигнаха най-големия успех в историята.

- Вашата първа треньорка Златка Бончева ви казва, че сте родена за лидер, но трябва самата вие да разберете какво е значението на тази дума. Колко често си спомняте за това, когато трябва да вземате важни решения?

- Няма как да забравя тези думи и тази жена. Пред очите ми е картината, когато в нейната къща накъсах люляци. Занесох ги и отидох да се извиня. Бях наказана. Моите съотборнички не трябваше да разговарят с мен поради моя силен характер още от дете и желанието да се налагам. Бях твърде малка. На 10-11 години. Тя каза, че лидерът трябва да е пръв във всичко. Най-отговорен. Да помага на всички останали. Това е тежка задача. Тогава не осъзнавах в пълна сила. Години след това проявявах лидерските качества не както трябва. Избрах най-трудния път. Да създам собствен клуб. Всичко да зависи само от мен. Тогава не можеш да кажеш - този не позволи това или онзи направи онова. Щеш – не щеш, трябва да се научиш да работиш с хора. Да уважаваш техния труд. Да цениш талантите. Да даваш шанс, за да има успех. В клуб "Илиана" бях президент, треньор, спонсор. Правех всичко с огромно желание. Когато регистрирах клуба, имаше насмешки и подигравки към мен. Бях на 31-32 години. Под сурдинка си шушукаха. Гледаха към мен с недоверие. Изобщо не им обръщах внимание. Нямах време да наблюдавам кой ми се смее. Имах толкова много задачи. Бях си поставила огромни цели. Години по-късно разбрах, че това ми е едно от големите качества. Когато имам цел, не позволявам да се разсейвам от лошотията и негативизма на хората. Наско финансираше целия клуб. Точно си бяхме дошли от Испания. Нямаше как да се върна в "Левски". С Нешка бяхме в обтегнати отношения още откакто бях гимнастичка. Наско даде идеята за клуб. Тогавашната председателка на федерацията Тодорка Шишкова каза да отида на стадион "Васил Левски". Там бяха ЦСКА, "Академик" и "Роберта балет". В малката заличка с килим и половина на осем метра. Станахме дядовата ръкавичка. За 2-3 месеца имах над 80 деца подготвителни групи. Всички мои състезателки се върнаха при мен заедно с други момичета. Тогава дойдоха Ина Ананиева, Весела Димитрова, Мария Колева, Деница Захариева. Изведнъж клубът стана огромен. Идеите ми бяха грандомански. Да бъде номер едно. Най-силният. Наказаха момичетата, които дойдоха. Две години не им позволиха да се състезават. Когато изтече наказанието, станахме шампиони на България при жените. В рамките на 4 до 6 години състезателки на клуба станаха европейски вицешампионки под ръководството на Таня Стоянова и Весела Димитрова. Почти всички от тези момичета участваха на олимпиадата в Сидни. Част от тях станаха световни вицешампионки с Таня Стоянова. Взеха медали от олимпиадата в Атина. Обучавах треньорите, работех с жените и с подготвителна група. Много изисквах. Бях строга. Който е работил с мен, знае, че съм много справедлива. Грижа се за хората. Искам гимнастичките и треньорите да са задоволени във всяко едно отношение, за да мога да бъда безкомпромисна в изискванията. Чак на седмата година клубът започна да се самоиздържа от такси и спонсори. Дотогава бях въвела премии за всеки медал. Нямаше подобно нещо в художествената гимнастика.

- Вашият път продължава устремно и след създаването на клуба. Какво стана след това?

- Две години по-късно ме избраха за председател на треньорския съвет. После станах член на Управителния съвет. След три години бях треньор на националния отбор. Станахме световни шампиони на обръчи и ленти в Монпелие. След това станах президент. Минах през целия път. Бях наясно с всеки детайл. Исках драстични и революционни промени, но това изискваше време и търпение.

- На световното първенство във Франция през 2011-а имахте сериозни проблеми с хотела и храната. Въпреки това вашите момичета станаха световни шампионки. Това ли беше моментът, когато чашата преля?

- Това беше преломният момент. Казах, че искам нещата да се случват по друг начин. Бях намерила финансиране да направим първата Световна купа в България. Това е едно от нещата, които помогнаха за нашия скок. Художествената гимнастика е спорт, в който се иска абсолютна политика. Може дори да си извънземен, но съдиите решават кой ще е първи и втори. Исках да върна света в България. Ние не правехме нито едно голямо състезание, с което да покажем, че сме живи и ни има. Разговарях с министъра на спорта Свилен Нейков, той каза, че ще помогне. На един Управителен съвет всички гласуваха да няма Световна купа. Тогава бях старши треньор на националния отбор. Попитаха ме в качеството на какво искам да има Световна купа. Коя съм аз, че да искам. Отговорих, че ако не гласуват да има Световна купа, ще разпусна националния отбор и той няма да участва. Обадих се на Свилен Нейков почти трепереща. Не можех да повярвам какво се случва! Не стига, че бях намерила парите, а не ми разрешаваха. Беше жизненоважно за мен и художествената гимнастика. Нейков каза да дойдем при него с Мария Гигова и Мария Петрова. Той ги попита защо не разрешават. Тогава те позволиха. През такива перипетии гласуваха да има. Ето как се пръкна първата Световна купа. Нещата се отпушиха.

- Изправяте се срещу Мария Гигова, когато се кандидатирате за президент. Как се решихте на тази крачка?

- Наско ме качи в колата. Обиколихме цяла България. Срещнах се с всички председатели и треньори в клубове. Мария Гигова имаше още една година от мандата. Казах, че нямам време. Тя не се отказа. Двете се явихме на конгреса. Спечелих с 94%. Мария Гигова беше гимнастичката, която най-много уважавам и харесвам в историята.

Очаквайте в събота следващата част от разговора с Илиана Раева. В него тя ще разкаже как е убедила Васил Божков да стане първият спонсор на нейния клуб и как е постъпила в най-критичния момент от олимпиадата в Токио, след като Мадлен Радуканова е била на път да се откаже преди второто съчетание на ансамбъла.