Звездата от "Братя" Алекс Иванов: Учих се от Васил Илиев да играя мафиот

Мария Бакалова не отвори пътя на българските актьори към Холивуд, а само своя

Кой е той?

Алекс Иванов е новата звезда от телевизионния екран. Актьорът играе мафиотския бос Александър Акарди-Сандо в хитовия сериал "Братя". Иванов е на 28 години. Учи в НАТФИЗ.

- Алекс, от екоактивиста Мартин в "Ол инклузив" се превърнахте в мафиот в "Братя". Как попаднахте в сериала?

- Като всеки един актьор се явих на кастинг. Изпратиха ми сценария няколко седмици преди него. Ставаше дума за главен герой. Подготвих се, но нищо по-сериозно от това. Продължих да репетирам паралелно и в НАТФИЗ. Месец и нещо след това ми се обадиха и ми казаха, че съм одобрен. Ролята изискваше по-сериозна подготовка. Не само актьорска, а и физическа подготовка. А нямах време. Героят ми изгрява на сцената с бой. Трябваше да се репетира. Да науча тънкостите на ММА. Не съм тренирал този спорт никога. За месец и половина трябваше да усвоя основите на ММА. Нещата се получиха супер. Хореографията бе чудесна, а накрая голяма част от нея бе изрязана.

- Преди да попаднете в "Братя", следили ли сте сериала?

- Ами, да. Засичал съм го. Знаех за него. Беше ми интересно, защото, когато снимахме втория сезон на "Ол инклузив", те се готвеха за "Братя". Говореха, че е грандиозно. Но не съм го гледал сериозно.

- А сега гледате ли сериала?

- Следя го заради себе си. Искам да си открия грешки, които ме дразнят. Искам да видя накъде вървим, какво можем да подобрим. Само от образователна гледна точка. Не го гледам, за да се кефя на себе си, че ме дават по телевизията. Получавам градивна критика от семейство, приятели и колеги.

- В коя роля се чувствате повече в свои води - на Мартин от комедийния сериал или на Сандо от "Братя"?

- Двете роли са коренно различни като персонажи. Сандо е доста по-интересен персонаж. Той е загадъчен и противоречив. А Мартин има собствена кауза и си я следва. Ако трябва да избирам кой жанр ми харесва повече - това е криминалният. Противоречиви персонажи ми харесват повече, влече ме тъмнината. Както Разколников в "Престъпление и наказание" на Достоевски той прави нещо много лошо, но смята, че прави добро. Образът на Сандо ми е по-интересен като роля.

- Как успяхте да изградите образа на мафиота Александър Акарди? Чели ли сте за мутрите в България?

- Да, подготвих се добре за ролята. Гледах и четях много интервюта на Васил Илиев. Направих го от чисто образователна гледна точка. Той ми е най-симпатичен от цялата тази плеяда мафиоти. За разлика от Васил Илиев, моят герой Сандо е предател. Исках да науча повече за този подземен свят. Ние живеем в една представа какъв е той. Мислим, че че мутрата тегавее, но не е така. Нещата се случват доста по-просто, отколкото ги представят във филмите. Исках да разбера техния речник, думи, метафори, които използват, за да ги добавя към образа на Сандо. Проучих Георги Илиев и Иво Карамански също, но те са по-друг типаж от Васил.

- Колко по-популярен се чувствате след успеха в "Братя"? Как ви влияе известността?

- Хората ме спират, поздравят ме. Разменяме по няколко приказки. Известността не ми влияе, така съм възпитан. Ако бях полицай, нямаше да е така. Но съм актьор. Върша си работата, само че ме дават по телевизията. Разбира се, става ти готино, че трудът ти не е отишъл на празно. Все пак нашата професия е малко неблагодарна в България. Не се превъзнасям. Много хора ми пишат, опитвам се да отговоря на всички. Няма стена между фенове и мен - дистанцията съм я скъсил. България е малка държава, малък пазар, че да имаме претенции за нещо. А и аз не съм звезда от ранга на Брад Пит. И да стана такава, пак ще помагам на хората. Ще нося кашони, ще участвам в благотворителни инициативи. Използвам популярността си, за да дам правилен за мен пример. И го правя.

- А за ваксина срещу COVID-19 бихте ли дали пример?

- Не знам, честно казано. Не бих се наел с тази отговорност, тъй като аз още се колебая. Не бих казал на хората, без да съм изпитал нещо на собствен гръб.

- Партнирате си с Владо Михайлов, Йоанна Темелкова, Стойо Мирков и други. От кого получавате най-много съвети? И за какво?

- С Владо и Стойо най-много сме си говорили за неща от кухнята. И двамата помагат много, тъй като съм доста по-млад от тях. Естествено, Владо много пъти ми е подавал някои неща. С Йоанна съм имал само една сцена, за съжаление.

- При първото ви кандидатстване в НАТФИЗ претърпявате неуспех - не ви приемат. Колко повече ви мотивира първоначалния отказ?

- За един 18-годишен младеж това е сериозен удар под кръста по простата причина, че късането ми не беше окей, но това е друга тема. Казах си - край, махам се от България, и заминах за Гърция. Провалите ме мотивират. Това е целта им. Провалът не е нещо трагично, крайно неизбежно. А напротив - това е урок. Важен при това. Колкото повече се проваля човек, толкова повече успява. Томас Едисън знае 25 000 начина да се провали, но един начин да направи крушка. Бях много мотивиран преди второто ми явяване в академията. Без колегите от "Ол инклузив" това нямаше да се случи. Те и семейството ми ме подкрепиха достатъчно.

- Завършили сте журналистика. Дори сте работили като репортер. Това ли бе голямата ви мечта и защо не продължихте в тази сфера?

- Не, не е било това голямата ми мечта. Това беше компромисен вариант. Тренирах усилено футбол, но контузия ме извади от спорта. Затова реших, че чрез журналистиката ще бъда най-близо до спорта. Но като започнах да уча, се разочаровах. И така приключих с нея.

- Наскоро минаха третите избори в рамките на една година. Смятате ли, че нещо ще се промени след поредния вот?

- Имам свои изградени възгледи, защото не искам да коментирам политика. Не вярвам на думи. Искам да видя действия. Това, което досега виждам, са едни обещания, но... нищо след това. Кирил Петков и Асен Василев изглеждат интелигентни хора, които искат да променят нещата. Но и на тях не вярвам. Вярвам все пак, че чудото ще се случи и някой ден ситуацията в България ще се оправи.

- Най-вече България да се покаже на филмовата карта. Да сме част от големите интернационални платформи като HBO. Така ще има повече работа за актьорите. Имаме страшно талантливи кадри, които си тръгват заради самата среда. Не знам колко Мария Бакалова е отворила пътя на нас към голямото кино. Може би е отворила своя път, но не и на останалите българи. Виждал съм Мария Бакалова няколко пъти. Но нямам честта да я познавам.