Солта иска и магия

Поморийското "бяло злато" е на 7 хилядолетия

Някога най-хубавите роби били оценявани на теглото им в кристалите

Какво е нужно, за да се добие сол? Морска вода и слънце, нали. Да, ама не е точно така, ще ви открехнат към тайната майсторите солари в музея на това "бяло злато" в Поморие. Да, само ще открехнат вратата към магията в производството на сол, защото занаятът, колкото и да изглежда прост, си има майсторлъка, иначе и хляба не може да си посолите, смеят се обветрените лица на производителите.

За посетителите на музея всичко изглежда лесно - пуска се морската вода в един басейн, престоява, прелива се в друг и така нататък, един хора ходят с някакви дъски напред-назад и хоп - за левче си купуваш пакетче сол в магазина. Старите майстори се подсмихват и пращат зяпачите в музея да слушат екскурзоводите. Ама и те не разкриват как се прави сол, защото самите не знаят тайните. А тези тайни се предават по тамошните земи вече седем хиляди години, твърдят археолозите на РИМ - Поморие.

Историците в привлекателното градче стигат до вечния въпрос, подобен на този за яйцето и кокошката - кое е било първо: солта или Анхиало. Според едни проучвания в началото хора от полето и близките баири слизали на бреговете на днешното Поморийско езеро и се научили да добиват сол. Други твърдят, че първо людете населили мястото и скоро започнали да извличат ценния кристал от водата. Както и да е, всъщност именно солта е в основата на огромното значение на Анхиало още от древността и, разбира се, в неговото богатство. През хилядолетията Анхиало от рибарско и соларско поселище се превръща в едно от най-големите търговски пристанища, важен културен, политически и религиозен център, дори е бил митрополия, преди тя бъде преместена в Сливен. В местния музей могат да се видят артефакти отпреди хиляди години, местни и чужди монети, разкошни римски мозайки, статуи, култови и битови предмети, а особена гордост са поморийските дантели. Апропо, и телеграфния апарат, на който е работел самия Пейо Яворов в местната пощенска станция.

В стари времена са наричали солта "бяло злато", защото е била много скъпа, понякога по-скъпа и от самото злато. Гърците търгували робите си с нея - цената им се приравнявала на теглото на човека в килограми сол. Държавните служители и войската в Римската империя получавали специални купони към заплатата си за закупуване на сол. Понеже те са обичали много тази подправка към зеленчуците, се счита, че в латинската дума за салата е вмъкната думата сол. Значително по-късно, по време на османската власт, над търговията със сол е бил наложен държавен монопол.

Днес този процес продължава по същия начин и по същите технологии както преди хилядолетия - чрез слънчеви изпарения на морска вода. На площ от 20 дка са разположени действащите инсталации и посетителите могат да се разходят около тях и да се запознаят на живо с методите на работа. Представляват много басейни, отделени помежду си с дървено насипни диги. В най-общи линии технологията преминава през няколко етапа. Първият е преминаването на водата от морето в езерото. Оттам се търси повишаване на концентрацията на солта чрез протичането на събраната вода през няколко басейна. След това тя кристализира в малки солници с площ около 80-100 кв. м. Там соларите превръщат със своята магия солената вода в кристална сол под въздействието на вятъра и слънцето.

Лечебна кал е "черното" съкровище

Освен бяло днешно Поморие си има и "черно злато". Става въпрос за лечебната кал, която съжителства със солниците, буквално една до друга. Та до бялата сол съвсем нормална гледка са черните хора, омазани с миризлива тиня буквално от главата, включително косата, до пръстите на краката, като очите им са останали да бляскат.

И калта си има тайна, иначе щеше да я има навсякъде. Хората тук нямат участие, защото всичко се дължи на миниатюрни организми като рачета и охлювчета. На тях се дължи и неприятната миризма, която попива в кожата за дни наред и никакви сапуни и шампоани не я прогонват. Но защо тогава край калта има половин дузина хотели, а и частни лица предлагат прецедена от раковинките кал и хиляди хора се мажат? Разбира се, защото е лечебна - помага при кожни проблеми, ставни и цял куп други заболявания. И здрав да е човек, като постои намазан с поморийска кал, после пак се чувства по-добре. А и като отиде за пръв път, си е цял сеир.

След края на процедурата е хубаво калта да се отмие направо във водата на локвата, за да може микроорганизмите да се върнат в естествената си среда и произведат още лечебна кал за следващите нуждаещи се.

Край Сарафово се започва "на червено"

Поморийци имат за какво да завиждат на съседите си от Сарафово, където също има солници и лечебна кал - близо до днешното бургаско летище има и червена вода.

До солниците в Сарафово се стига само с личен автомобил, но от Бургас до там върви влакче на цената на билетче за градския транспорт и е съвсем близо покрай морето. За незапознатите е редно да се каже, че посещението край сарафовските солници си има строго определен ред. Първо е червената вода. Това са съвсем плитки басейни, толкова солени, че човек не може да потъне, а просто лежи на повърхността. Водата е червена отново заради мънички, невидими с просто око скаридки. Само те могат да живеят в този пресол. Но са особено полезни, ако човек има артрити, ставни и костни болежки, също за проблеми с кожата, като псориазис и разни дерматити. В червената вода се кисне около 15-ина минути, защото после може да стане проблем.

Когато човек изсъхне и по цялата му кожа се образуват кристалчета като бодлички, вече отива при калта. Там нагазва в гьола, гребе с шепи от дъното и се клепа щедро до получаване на солидна "замазка". Докато стане раздумка, тя изсъхва и се напуква. Измива се също като поморийската - в локвата, откъдето е изгребана. Стъпка трета е къпането в морето. Колкото и да се мие човек от калта в калната вода, кал все остава по него. Затова и плажът на солниците е черен.