Сензационно монетно съкровище разкрива тайните на цар Мостис

Мистерии край р. Велека

Последният тракийски владетел е оставил монети, но не и документи

Кой е бил последният тракийски цар и бил ли е той враг или приятел на Римската империя? Повече въпроси, отколкото отговори се крият край Синеморец и в музеите. Става въпрос за цар Мостис, управлявал 40-45 година пр.н.е., преди Тракия да стане римска провинция.

Повече светлина върху далечните събития хвърлят неотдавнашни открития край устието на р. Велека, които бяха обобщени и съобщени на конференция едва през 2016 г. Екипът на Даниела Агре, която ръководи археологическите проучвания на една резиденция на тракийски царе, разположена при село Синеморец, се натъква на голямо, сензационно монетно съкровище. То е било открито в близост до външните зидове на резиденцията, на малка дълбочина, укрито в гърне с капак. Оказва се, че това са късноелинистически сребърни монети, имащи белезите на тетрадрахми, сечени във Бизантион, подражание на типа Лизимахови монети от същия номинал. На тяхната лицева страна е изобразен Александър Велики, представен в профил надясно и с овнешките рога на египетския бог Амон-Ра. На опакото се вижда богинята Атина, седнала на престол, подпряна на щит и държаща статуетка на богинята на победата Нике. Под престола е гравиран символът на Бизантион - Посейдоновия тризъбец. Дори и без да бъдат прецизно анализирани, от пръв поглед е ясно, че те принадлежат на най-късния период в монетосеченето на този тип от монетарницата на града, разположен на европейския бряг на Босфора. Те датират от последната четвърт на II век и първото десетилетие на I век пр. Хр.

Най-значимо, уникално и сензационно е присъствието на голям брой изключително редки сребърни тетрадрахми на тракийския цар Мостис (края на II - началото на I век пр. Хр). Мостисовите монети също имат портрет на лицевата страна и като тези на Бизантион - седнала на престол Атина. От двете страни се чете титлата и името на владетеля - "Базилеос Мостидос".

До 1991 г. в литературата са известни само 11 сребърни монети на Мостис, публикувани изчерпателно от варненския нумизмат Адолф Рогалски, пръснати в най-реномираните световни музей и колекции. Последната продадена мостисова тетрадрахма е била оценена през 2004 г. на 5000 евро.

За жалост, данните за цар Мостис до днес са доста оскъдни откъм писмени източници, а за периода му на управление се съди най-вече по откритите монети. В онзи период, на фона на военните конфликти между Рим и Понтийското царство, разиграли се на Балканите, в частност на територията на Странджа планина, се оформя едно от най-мощните и значими тракийски царства - Астейското царство, просъществувало чак до I в. сл.Хр., но за съжаление, все още слабо проучено от съвременната ни историография и археология.

По какво се съди, че Мостис е бил противник на Рим? По това, че при разкопките край Синеморец и Бродилово са открити два дома, вероятно на местни феодали, тъй като в тях има богата покъщнина, шлака от обработка на метали и други, унищожени най-вероятно при кампания за покоряването на тези земи, съюзници на Понтийското царство.

Марк Лукул прегазва враговете

През 72 г. пр.Хр. римският пълководец Марк Лукул води наказателен военен поход срещу Западнопонтийските градове и тракийските им съюзници в региона. Най-вероятно именно при този военен конфликт са унищожени разкритите домове край Синеморец и с. Бродилово.

Това става ясно от археологически разкопки, финансирани от Община Царево, Министерството на културата и международната фондация "Хоризонти".

Лукул не довършва делата си заради въстанието на Спартак, но въпреки това се смята, че е пощадил селищата край р. Велека.