Авиационният фотограф Димитър Бебенов на 89 г.: Пръв снимах Гагарин!

Стефан Данаилов много обичаше да го щракам

"Навлязох в 90-така с усмивка. И пак снимам и съм с фотоапарата. Работя и продължавам да го правя."

Това сподели пред "България Днес" авиационният фотограф Димитър Бебенов малко след рождения си ден. "Аз съм БебеНов и винаги готов да щракна", вдъхновен започва разказа за живота си Бебенов.

"Първият ми фотоапарат бе подарен от дядо ми, когато бях на 12 г. - през 1944 г. Той го купил за един чувал царевица на пазара в Никопол и ми го подари. Научих се да снимам и първата ми професионална публикация е фотос на Червената армия в Никопол на 6 септември 1944 г. Дадохме кадрите на всички вестници тогава", разказва с умиление Димитър.

Доайенът на българската военна журналистика обича да "да краде" фотомигове. "Първи снимах и Юрий Гагарин. Интересна е историята на снимката ми с него. С нетърпение очаквах датата 25 май 1961 г. и се подготвих с фотоапарат. Имах готовност с откритата кола, осигурена от милицията, да участвам в проявата. По незнайни причини автомобилът закъсня с цял час, а останалите посрещачи и журналистите вече бяха изпратени до летището в село Телиш, където се очакваше да пристигне космонавтът. По пътя за Телиш капитанът, който ме придружава, получи съобщение до радиостанцията, че самолетът, в който пътува Гагарин, ще кацне на военното летище в село Каменец, тъй като като тревната писта на Телиш беше наводнена. С обратен завой се отправихме към Каменец и за моя изненада изведнъж се оказа, че съм снимал само аз. След това дойдоха и други фотографи, седем човека, но само аз щракнах Гагарин. След това ме извикаха от "По света и у нас" и ме изтеглиха от Плевен да работя за тях", казва Бебенов.

"Няма известен човек, когото да не съм снимал. От Де Гол до президента Румен Радев, който лично ми е приятел, както и Стефан Янев, хора, които много уважавам", споделя фотографът легенда.

Много са и наградите, които печели като авиационен фотограф. "С късометражния филм за школата в Долна Митрополия спечелих награда в Чехословакия, която ми помогна да бъде привлечен на работа в Киностудията на БНА, където работих 25 години", казва той. Неговите филми с 35-милиметровия "Аррифлекс" по казармени плацове, полигони и полеви учения получават високи оценки и одобрението както на командването, така и на многобройната зрителска аудитория по целия свят.

През 1976 г. е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от заснетия материал се ражда късометражният филм "Край Сена". При участието му в международни конкурси той е отличаван неколкократно с почетни награди. Следва филм за гостуването на Военния театър в Манхайм, Германия, една след друга се появяват продукциите "Признателност", "Полет", "Птицата", "Първенците", "Прегръдка през океана". Бебенов е главен оператор на голямото учение "Щит 82" на армиите от Варшавския договор. Той е оператор и на филмите за нашите космонавти, генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно приятелство.

"Много съм работил и с двамата космонавти българските, невероятни момчета, страхотни професионалисти", хвали Иванов и Александров Бебенов. Той е желан спътник и участник в много делегации извън страната. Посетил е повече от 20 страни, между които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Ангола..."Фидел Кастро беше много впечатляващ мъж - не говореше, но излъчваше, а Раул, с него направих интервю, което много се хареса на управниците ни по това време", споделя още Бебенов.

Освен самостоятелните фото- и кинотворби Бебенов е участвал в реализацията на значителни продукции с бележити дейци на българското изкуство. За 1300-та годишнина на България е снимал филма "Хан Аспарух" с Людмил Стайков и "Денят на Владетеля" за хан Крум с Владо Икономов. Сътрудничил е при създаването на три филма с бележития режисьор документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.

"Много обичах Стефан Данаилов, все ми казваше: "Всички ме снимат, ама ти ме изкарваш най-красив!". Харесвам много и Васил Михайлов, голям мъж, голяма работа. И с Гришата Вачков също бях близък", хвали се Бебенов.

Едва ли успехите му биха били толкова значими, ако до него я нямаше вярната спътница в живота му Йорданка Полихронова, дългогодишна драматична и куклена актриса. "Миналата година почина, но беше забележителна жена. Имаме две деца с нея - синът ми е диригент на операта в Полша, а дъщеря ми е в САЩ, работи в издателство като преводач. Имаме шестима правнуци и четирима внуци. Последният се роди преди месец", щастлив е един от създателите на школата за военна журналистика Димитър Бебенов.