Петър Ангелов, хореограф на ансамбъл "Шевица": 3 чифта цървули скъсах от танцуване

С фолклор спасяваме даровити деца и манастири

КОЙ Е ТОЙ

Петър Ангелов е създател и хореограф на Представителен фолклорен ансамбъл "Шевица". На 3 март в зала 1 на НДК ще се състои национален благотворителен фолклорен концерт "Фолклор (с)мисъл", с чиито приходи ще се учредят стипендии на даровити деца от двете национални училища за фолклорни изкуства у нас - в Котел и Широка лъка. Ангелов е моторът на организацията. В спектакъла ще се включат както ансамблите "Тракия" и "Странджа", така и самодейни състави.

- Как се роди идеята с благотворителен концерт да учредите стипендии за даровити деца?

- Много спонтанно! При една от срещите на екипа, който стои зад организацията на концерта, си споделихме, че в това тежко време, в което културата е в пълен колапс, на нас ни се иска да направим нещо голямо. От дума на дума ни проблесна идеята за тези стипендии. Всички бяха много въодушевени и се отдадоха безрезервно на идеята. Беше преди около три месеца. След това избистрихме концепцията колко професионални и колко самодейни колективи да вземат участие в концерта в зала 1 на НДК. Мисля, че ще бъде един голям, пъстър, пищен и красив фолклорен спектакъл. Надяваме се на пълна зала, да успеем да накараме хората да дойдат. Освен че ще помогнат на много талантливи деца, ще гледат хубав концерт.

- В каква насока ще бъдат използвани тези стипендии?

- Ще обезпечат образованието на много талантливи деца във фолклора. В двете национални училища - в Котел и в Широка лъка, децата са на пансион. Имат да плащат наем и храноден - закуска, обяд и вечеря. Тоест - на месец на дете е около 400 лв. Родителите им трябва всеки месец да ги плащат. А съм сигурен, че има деца, които не учат фолклор единствено и само заради финансовия аспект на нещата. Ние не искаме това да бъде причина едни даровити деца да не се занимават с изучаването на фолклора.

- Ансамблите "Тракия" и "Странджа" ще вземат участие също. На драго сърце ли приеха поканата?

- О, да! Много радушно! И двамата ръководители мигновено приеха. Потвърдиха на секундата. Има много кадри в тези два ансамбъла, които са завършили двете училища. Те много добре знаят какво е за един професионален колектив свежи кадри от тези школа да се вливат в техните състави. Особено в нашия бранш, който е абсолютно застаряващ. И особено що се касае до инструменталистите. Музикантите у нас, свирещи на традиционните български инструменти, са на изчезване. И ние искаме с тези стипендии да вдъхновим децата и техните родители да не се притесняват от финансовата страна на нещата, а да толерират децата си, които обичат да свирят на гайда или гъдулка. Това след време да се превърне в тяхна професия и след време да направят реализация в някой от професионалните колективи.

- Важи ли приказката обаче, че музикант къща не храни?

- Това е основният проблем за изчезването на музикантите в България. Категорично! Има голям резон в тази приказка. Въпреки че мога да отворя една голяма скоба - баща ми е музикант и от наша гледна точка бих могъл да кажа, че музикант къща храни. Просто трябва да открие своята ниша и да започне да си "копае" в тази насока. Има много хляб в музиката, това мога да го кажа от първо лице.

- Дали същото важи и за танцьорите?

- Аз самият съм такъв. Личният усет и представа за нещата са много важни. Той трябва да бъде много харизматичен за хората, които са около него. Той трябва да ги пали, да ги вдъхновява, да им дава нови идеи, да ги изкарва от зоната за комфорт. Тоест много е комплексно. Но има много хляб.

- В този контекст колко чифта цървули си скъсал досега?

- Точно три! Аз съм много педантичен към всички аксесоари от носията - цървули, ризи, потури, беневреци, елеци. Пазя ги много! Откакто съм започнал да танцувам от първи клас досега са само тези три чифта. И си ги пазя.

- Ами чорапи?

- О, там нещата са неизброими.

- Няма как да не те попитам и за емблематичния мустак, който имаш.

- Той е моята съвременна препратка към нашето минало. В рода на баща ми само брат му имаше мустаци, единствен той. Никога не съм мислил, че някога ще имам мустаци като неговите. Съпругата ми в началото, когато си пуснах мустака, беше с много деликатно мнение. Но пък има една приказка, че жена, която не е целувала мъж с мустаци, все едно не се е целувала.

- Спомена, че твоят баща е фолклорист. От него ли е искрата към фолклора?

- Той е акордеонист. По комунистическо време имаха прослушване на всеки четири години да ги удостоят с приза "представителен оркестър". И всички, които не бяха представителни, им се забраняваше да работят. И баща ми през 4 години се явяваше на такъв конкурс, на който получаваше тапията. А всяка събота и неделя беше постоянно на сватби. И така - любовта към фолклора ми е от него.

- За 3 март си организирал и други благотворителните меропрития, основно за храмове в Искърското дефиле. Разкажи за тях.

- Баща ми и майка ми са от Искърския пролом. Пъпът ми е хвърлен там. Обожавам го това място. Първият благотворителен концерт, който организирах, беше за скалния манастир "Света Марина" в покрайнините на Карлуково. Една наша танцьорка – Милена, и нейният мъж решиха, че искат да го възстановят. Започнаха бавно и полека, с ръчен труд с приятели. В един момент реших, че трябва да помогна на тези хора да сбъднат мечтата си. С приходите от концерта се направи целият олтар отвътре. Възстановен бе по същия начин, по който е бил, преди да бъде разрушен от турците през XVIII век.

Следващият манастир, който възстановихме след това, е в село Зимевица. Той беше затворен 35 години. Това е родното място на баща ми, а в тази обител той се е венчал с майка ми. Не само че го отворихме 35 години по-късно, но и купихме църковна утвар, огромен концерт на площада пред църквата направихме, направиха се освещаване и водосвет. Беше приказно! Виждахме сълзите на бабите, които за първи път влизаха вътре да запалят свещичка. А всъщност тези забравени храмове са нотариалните ни актове за нашата принадлежност. Какво описва и олицетворява един народ - неговата вяра, писменост, култура, традиции. Затова се обърнахме към тези забравени от Бога места и мисля, че не сме сбъркали. А наред с това правим и много други неща.

- Какви са те?

- Подкрепяме домовете за стари хора. Всяка Коледа им даряваме искрица любов и щастие. Помагаме с това, което можем най-добре - благотворително да танцуваме, пеем и свирим. Фолклор и вяра - взаимовръзката им е много силна. Затова нека помогнем на младото поколение да се обърне към фолклора и да се занимава с него, защото традициите са нашите корени.