ЦЕНАТА НА МИРА И ЦЕНАТА НА ВОЙНАТА

Компромисите, които трябва да бъдат постигнати, за да се спре ужасът между Русия и Украйна

Професор Марин Русев, катедра "Регионална и политическа география" в СУ "Св. Климент Охридски"

Какви биха могли да бъдат вариантите на разумен компромис, на базата на който незабавно да започне изтегляне на руския окупационен корпус от Украйна?

На първо място Киев се задължава да приеме абсолютен военен неутралитет (неучастие в НАТО и други военнополитически организации), гарантиран от конституционни изменения в Украйна и подложен на тристранен НАТО - Русия - ООН мониторинг. Необходимо е договаряне на условия за неразпространение на ядрено оръжие в Скандинавския полуостров, Калининградска област и съседните на Русия и Украйна бивши социалистически страни в Източна Европа, в страните от Източното Средиземноморие, Черноморския басейн, Кавказ и Средна Азия.

Трябва да се приеме компенсаторна пътна карта с дългосрочно разписание за постепенно интегриране на Украйна в Европейския съюз, но при твърдото условие за провеждане на вътрешен референдум под наблюдението на ООН и други правителствени и неправителствени организации

Насилствено откъснатите от Украйна Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР) да придобият статут на отделни неутрални и напълно демилитаризирани територии с конфедеративен статут под прекия контрол на ООН и вътрешни политически правила, гарантиращи абсолютно равноправие на всеки техен гражданин. Кримският полуостров (с изключение на Севастопол) е необходимо да придобие автономен статут на абсолютно демилитаризирана територия в рамките на Украйна, с широки вътрешни политически правомощия, но без възможност да води самостоятелна външна политика. Законодателно се гарантира абсолютно равноправие за всеки жител на Кримския полуостров.

Севастопол остава град с федерално значение в рамките на Руската федерация и статут, подобен на ексклавната Калининградска област. Скоростно разформироване на всякакви паравоенни групировки на територията на Украйна в нейните международно признати граници от 1992 г., което включва "отряди за самозащита", "народни опълчения", "гвардии" и "милиции" от типа на "Азов" и други подобни военизирани структури.

Належащо е приемането на дългосрочен план за пълно възстановяване на насилствено разрушената гражданска инфраструктура в Украйна под егидата на ООН, равнопоставено финансиран от Русия, от една страна, и страните от НАТО, от друга. Преговорите за мир могат да са под егидата на ООН с равноправното активно участие на най-важните заинтересовани страни - Русия, НАТО и Украйна. Това са само едни от начините всяка заинтересована страна да направи достатъчно големи знакови отстъпки, както, за да се избегнат значими "загуби" за опонента, така и да не се допуснат вредни за мирното съвместно съществуване едностранни "придобивки".

Но ако конфликтът се затегне или задълбочи, това неминуемо ще предизвика:

- За Русия – трудно обратимо икономическо изтощение и стагнация, дългосрочна международна изолация, трудно предвидими вътрешни политически сътресения с тежък неблагоприятен резонанс в регионален и глобален мащаб;

- за Украйна - катастрофални материални разрушения и демографски изменения, културно-политическо раздробяване, нови сепаратистки настроения и продължителна обществена несигурност;

- за Европа - тежка енергийна криза, нова мощна демографска вълна, значими промени и преформулиране на стратегическите социално-икономически и социално-екологични цели, усилване на вътрешния разнобой и центробежните тенденции в ЕС, отлагане за неопределено време на компромисните решения в балканската проблематика;

- За НАТО - преекспониране прекомерно високата цена на господстващата негова отбранителна концепция, предопределяща ролята на алианса като пасивен наблюдател на агресивно поведение извън неговите граници, липсата на външнополитическа активност, симптоматично блокирана от вероятностни синдроми на ядрен апокалипсис;

- за Китай и другите бързоразвиващи се многолюдни страни в Източна, Югоизточна и Южна Азия - дългосрочно укрепване на икономическите и военно-политическите позиции и динамично, трудно предвидимо като последици изместване на световния цивилизационен център в рамките на пространството, обединяващо Тихия и Индийския океан. Това постепенно ще свие възможностите за глобален контрол от страна на западната атлантическа идея.

- За света - нова причина, мултиплицираща негативните ефекти на настоящата финансово-икономическа ситуация и стимулираща политическия сепаратизъм и следвоенния (след 1945 г.) реваншизъм, обезличаване ролята на ООН като гарант при регулиране на конфликтни ситуации и вероятност от рязко и грубо предефиниране параметрите на световния ред, нова и скъпоструваща милитаристична вълна, която ще задълбочи надпреварата във въоръжаването, доближаващо ни до прага на световен ядрен конфликт.