Учителя: Любов, която кара хората да страдат, е кръчмарска

Всички хора са създадени да живеят най-първо за себе си, това е закон

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дунов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията Дрю, Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. С част от тях продължаваме да ви запознаваме.

За любовта

- Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов, това е раят. Раят е място, дето всичко се върши с любов.

- В любовта няма никакъв грях. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога. На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира. Любовта е вътрешен стимул, който ви тласка напред. Без любов не можете да прогресирате. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да обичате поне едно живо същество, за което да учите. Кога любовта проявява своята сила? Когато се постави под силен натиск. Мъжът и жената се съединяват, за да се развиват. Женитбата е необходима, за да се развиват и мъжът, и жената, да придобиват нови качества и да изучават законите.

- Ако мъж и жена се обичат, тях в божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я загуби.

- Като се съберат мъж и жена да живеят заедно, единият от тях трябва да бъде учител, а другият - ученик. Не се борете за първенство. Ако мъжът има вибрации, които могат да повдигнат ума на жената, тя да му даде място на учител, да не казва: "Аз не обичам да се подчинявам!". Да се подчиняваш значи да възприемаш енергията и да я обработваш.

- От голямо значение е какъв човек те обича. Ако те обича обикновен човек, и ти ще станеш обикновен. Ако те обича талантлив човек, ще станеш талантлив. Ако те обича гениален, ще станеш гениален.

- Когато двама души се обичат, те и заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един.

- Да обичаш човека това значи никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява беди, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

- За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта. Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

- Ако искате да ви посети любовта, пожелайте я от дълбочината на душата си. Винаги идва отговор на силните, искрени желания на човек, които излизат от неговата душа. За всеки човек е определено кой да го обича.

- Обикнете първо ума на човека, после сърцето му, душата му, духа и най-после неговото тяло. Обикнете ли човека по този начин, и той ще ви обича. Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

- Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

- Външната любов не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации. Когато щедро излива любовта си, човек се уморява и желае да си почине. В този смисъл любовта е работа, от която човек трябва поне временно да си почине. Щом си почине, той отново започва да работи, т.е. да обича.

- Стойте на такова разстояние един от друг, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече, отколкото трябва, те не могат да се търпят. Колкото и да обичате един човек, не се приближавайте близо до него. Приближите ли се до него повече, отколкото трябва, той ще ви разтопи. Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си.

- Човешката любов пресъхва на всеки шест месеца. Внимавайте за следния закон: силните сътресения в живота ви са в състояние да изменят чувствата и силите ви - във възходяща или в низходяща степен.

- Без страстта любовта съществува, но не може да се прояви. Тогава хората страдат. Плътта е вашият стар живот, от който не можете да се освободите. Ако поискате да се освободите, вие ще спрете еволюцията си и ще си заминете от този свят.

- Щастливите отношения се определят от две основни черти - изгубите ли приятелството на човека, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Истински приятел е онзи, който може да ви помага в най-трудните моменти на живота. Ценете приятеля си по доброто, което прави за вас. Ако някой не обръща внимание на вашата любов, това нищо не значи. Ще дойде ден, когато той ще прецени това, което си му дал, и на любовта ти ще отговори с любов. Той ще плати с лихва за това, което е получил от тебе. Човек може да губи навсякъде и във всичко, но не и в любовта.

- Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Отвън никой не може нито да опази любовта ти, нито да ти я отнеме. Щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Ако страдате от това, че някой не ви обича, че е изменил любовта си към вас, трябва да знаете, че той никога не ви е обичал. Любовта остава при този, който е благодарен. Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Любовта изисква подвиг, смелост и решителност.

- Мнозина от вас казват, че много страдали от любов. Тази любов, която кара хората да страдат, тя не е чиста любов, тя е кръчмарска любов. Всяка любов, която причинява болка на човека, е кръчмарска. Всяка мисъл, която причинява главоболие, е кръчмарска. Всяко чувство, което причинява болка в сърцето, е кръчмарско. Божествените мисли, чувства и любов никога абсолютно не причиняват някакво страдание. Дето тя влиза, възкресява мъртвите от гробищата... Като влезете в обществото, във всинца ви се явява желание с вашия трион да режете. Всеки започва да реже. Виждам гората осакатена. Всеки, като дойде, ще започне да те учи как трябва да живееш, как трябва да обичаш. То е един вътрешен процес... Та казвам: престанете да бъдете учители на любовта, бъдете образци на любовта. Не давайте акъл за любов, грешка е!

Ревността

- Влюбеният ревнува. Защо? Да не изгуби своята любов. Изобщо всички съвременни хора се страхуват за нещо да не го изгубят. Питам - каква реалност може да съществува там, дето има страх? Не натрапвайте вашата любов, понеже това ще ви направи нещастен. Със своята любов и като ходите по петите на човека, който обичате, ще го уморите. Оставете любовта да се прояви свободно, не изисквайте. Не е в наша власт да накараме хора да ни обикнат. Закон е - когато хората се обикнат, почва ревността, а после се скарват. Скарването показва, че Господ няма между тях. А те пък мислят, че от голяма любов се карат. Казано е: вложете повече вяра в себе си и своя ближен. Обърнете нещата - като ви говори някой, вярвайте му. Намерете една добра черта и се дръжте за нея. Много хора подозират близките си, че им причиняват зло. Подозират и Бога. Това е престъпление. Казват: "Бог не постъпи добре с мен". Значи с всички постъпва добре, само с вас постъпва лошо. Това показва, че се считате за божество, на което трябва да се обърне специално внимание. А така ли е, божество ли сте?

- Който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си.

- Помнете, че всеки един от вас дава начина, формата как да ви обичат. Както обичаш, така ще те обичат. Както ние ще постъпим, така ще постъпят и с нас.

- Как да запазим мъжа, който ни обича и който ние обичаме. Просто е - ще го обгърнете с огнена атмосфера, ще го "облечете" в силна любов. Който се опитва да се доближи до вашия мъж или жена, ще се изгори в огъня на вашата любов. Ще обгърнете своя любим или любима с огнена аура и ще кажете: "Пипането е опасно". Но само когато и двамата се обичате, иначе не става. Само така животът може да се опази. Никакво обяснение не се дава защо е така. Огън е това!

- Ревност има и в боговете, и в духовете. Не мислете, че ревността е само качество на земята. Във всички същества и в най-висшите дори има ревност. Не е злото в ревността, а в това да се чувстваш пренебрегнат. Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее първо за себе си. И всички хора на земята са създадена да живеят най-първо за себе си, това е закон. Бог пред нас, после сами отговаряме за душата си, мислите си, тялото си, любовта, която даваме на другите.