Българската дивотия спъва"Козият рог" за "Оскар"

90 години от рождението на Методи Андонов честват в Сатиричния театър

Стоянка Мутафова сравни режисьора с Халеевата комета

На 16 март се навършват 90 години от рождението на Методи Андонов. По този повод в Сатиричния театър "Алеко Константинов" ще има специално честване с филмите на великия режисьор и спомени за него от близките му.

Методи Андонов е режисьорът, който ни остави четири незабравими филма - "Бялата стая", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Голямата скука" и "Козият рог". Роден е през 1932 г. в малкото радомирско село Калище. Професионалният му път след завършването на някогашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" тръгва от Бургаския драматичен театър. Талантът му е забелязан, когато идва в София и поставя в Сатиричния театър "Суматоха" на Йордан Радичков. На голям зрителски интерес се радват и постановките му в Сатирата на "Чичовци" на Иван Вазов и "Ревизор" на Гогол. Новаторският му подход в театралната режисура - това е, което събира публика и прави тези произведения да изглеждат по съвременен начин.

Дълга е историята на филма "Козият рог", историята между режисьора Методи Андонов и автора Николай Хайтов. Всъщност първоначално разговорът се водел за екранизация на "Мъжки времена" и когато Хайтов вече бил почти готов със сценария, една вечер Методи Андонов му се обадил и му казал, че "окончателно се е убедил, че истинският сюжет за голям игрален филм е "Козият рог". Филмът е признат и за връх в операторското майсторство на Димо Коларов - операторът, който снима и четирите филма на Методи Андонов. Премиерата е на 14 февруари 1972 г. Триумфът у нас и интересът в чужбина е огромен - "Козият рог" е номиниран за участие на фестивала в Кан и за американските награди "Оскар". Нещо повече, той е избран за един от осемте чуждестранни филма, номинирани за "Оскар". При огромната конкуренция от световни киноленти на култовите режисьори от 70-те години на миналия век. За Кан го препъва дипломатическата атака на Турция, а за оскарите - "нашенската дивотия", както казва веднъж покойният кинокритик Георги Стоянов-Бигор. Въпреки това филмът е купен от 62 държави.

За своите 42 години Методи Андонов е заслужил артист, професор, постановчик на няколко хитови спектакъла в Сатиричния театър и на четири филма. Получава и Димитровска награда. Посмъртно. Отива си, докато спи. Тогава Милена, едната му дъщеря, е на 15 години, а Невена, другата - на 9. Днес дъщерите следват пътя на баща си. Филмът им "Маймуни през зимата" обиколи не малко фестивали и се върна с достойно количество награди.

Калище е селото, в което е роден Методи Андонов. Той е още дете, когато решава, че трябва да учи във френски колеж. Това налага цялата фамилия да се премести в София. Момчето няма никакво колебание и за бъдещата си професия. Прахта от селската самодейната сцена вече го е омагьосала. Методи завършва режисура при проф. Боян Дановски. Влиза в компанията на Вили Цанков, Леон Даниел и Юлия Огнянова, прочули се като скандалната бургаска четворка режисьори. Връща се в София и за неговите постановки "Смъртта на Тарелкин", "Ревизор" и другите в Сатиричния театър няма билети за месеци напред.

В спомените на дъщерите Методи е вечно липсващият, живеещ в радост и вдъхновение от работата си татко. Той чете сценарии, докато кара колата, бърза дори когато никой не го гони, обхванат е от странна свръхактивност. Като всеки рядък талант около него витаят тъмни и светли сили: Едно селянче ли ще ни казва какво да правим, роптаят враговете... Той мълчи. Все едно нищо не е чул. Не злослови. Иска само нещата на сцената да стават. Никой вкъщи не разбира какво е в душата му. Дори когато е принуден да напусне Сатиричния театър. Това става след един абсурден процес, в който е въвлечена цялата трупа. Гневът на противниците му е обясним: Той е довел няколко от талантливите си ученици. Между тях е и Стефан Мавродиев. Конкуренцията ражда страх и злоба. Протоколите от събранието сочат само две имена от колектива, които са го защитили - композиторът Димитър Вълчев и големият благородник Георги Парцалев.

"Баща ми беше кротък човек. Избухнеше ли обаче, ставаше страшно - спомня си Милена. Никога обаче такова нещо не се е случвало вкъщи. Там беше като ангел хранител. Веднъж ме попита какво смятам да правя. Казах му, че искам да стана кинорежисьор. Тогава се спря и ме погледна продължително: Да знаеш, че е много трудно. Един процент талант стига, останалото е работа."

48 години след смъртта си, едва на 42 години, за Методи Андонов ни напомнят една улица в софийския квартал "Младост", читалището в родното му Калище и "Козият рог", който, откакто се е родил, не слиза от екраните.

"Изкуството започва оттам, откъдето започва мисленето" - това внушава, докато е преподавател във ВИТИЗ Методи Андонов на своите студенти: Стефан Данаилов, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Антон Горчев, Сава Хашъмов. Този урок са научили всички. Мечтата на режисьора за свой собствен клас остава неосъществена. Както и проектите да постави "Лазарица" и "Бомбето" на Йордан Радичков на театралната сцена, да заснеме Хайтовите "Мъжки времена" и филм за Румена Войвода.

"Дойде отнякъде, мина през нас, пръсна светлина и си отиде", поетично скърби по повод кончината на режисьора Стоянка Мутафова, сравнявайки го с Халеевата комета.

Кометите са редки гости в небето. Затова пък появата им се помни дълго.