Най-бързият българин се крие в бункер от трета световна

Николай Антонов-Таланта има подземно убежище в Разград

Дано войната не стигне дотук, надява се световният шампион

Световният шампион в леката атлетика Николай Антонов се крие в собствен бункер от трета световна война. Легендарният спринтьор има подземно убежище в родния си град Разград, където може да приюти и своите най-близки приятели при война. Въпреки това атлетът с прякор Таланта се надява военните действия да не достигнат до България. Антонов има военен чин, тъй като като спортист се е състезавал за армейския тогава клуб ЦСКА. Той подлежи на мобилизация, но поради здравословните си проблеми не е годен за военна служба.

Неговият уникален бункер се намира под жилищния му блок в Разград. Преди десетки години скривалището е пригодено за магазин от покойния баща на Таланта, но бизнесът не потръгва. Антонов използва импровизирания бункер и по време на пандемията от коронавирус, когато прекарва основно там времето си.

"Бункерът е под моя блок, в сърцето на Разград - разказва Таланта пред "България Днес". - Баща ми взе разрешение от общината и направи външен вход за него. Вътре са няколко помещения. Това е най-известното мазе в Разград. Имам много лампи, но влиза и малко дневна светлина през едно прозорче" - обяснява атлетът.

В убежището на най-бързия българин в историята има почти всякакви екстри. Антонов следи с тревога новините от Украйна и вижда как мирните хора там се крият в мазетата си. В неговото има телевизор, маси, дивани, легла, работеща тоалетна. "Направо се заключвам и бетонирам тук, ако ще да има трета световна - казва Таланта. - Имам и голям фризер, който сега ще заредя. Осигурил съм ток, вода, пригодил съм си тоалетна. Само баня няма."

В мирно време импровизираният бункер се използва за нещо като офис на шампиона. Неговата нова страст е търговията с антикварни предмети. "Бункерът работи. Той стана нещо като антикварен, дискотечен, баровски магазин. Има лед лампи. Събираме се, идват мои приятели антиквари.", разказва Таланта.

Антонов все пак не вярва, че войната ще ни застигне. "Аз съм пенсионер по болест, иначе съм капитан от запаса, защото се състезавах за ЦСКА - казва той. - По принцип могат да ме привикат, ако нещо стане, но няма да ме вземат. Аз съм освидетелстван и няма да ме одобрят. Тази война е тъпа. Не ме е страх, мисля, че няма да дойде дотук."

Войната е едно от малкото неща, които световният и европейски шампион в спринта на 200 метра не е преживявал. След края на кариерата си той преминава през куп драматачни моменти. Пристрастява се към алкохол, наркотици и хазарт и профуква всичко, спечелено през кариерата му. Губи и подарява голяма част от стотиците си медали от състезания. По-късно e завличан от приятел, участва във въоръжен грабеж, дори влиза в затвора за кратко. Прави опит за самоубийства, като се промушва в корема, но оцелява. При друг драматичен момент Таланта е блъснат от кола, заради което продължава да има сериозни проблеми с краката. Преди четири години Антонов решава да заживее нов живот и влиза в клиника за зависимости, като с много воля и усилия успява да се отърве от пороците. Оттогава не пипва алкохол и наркотици и опитва да живее здравословно. Изхранва се със скромна инвалидна пенсия, като припечелва и от търговията с антики.