Олиото идва у нас след Освобождението

Древните гърци първи го произвеждат 

Два века европейците използват слънчогледа като цвете за украса 

Олиото е един от най-обсъжданите продукти в потребителската ни кошница през последните дни.

Интересна е историята на мазнината, която достигна рекордно високи цени и е причината за сблъсъци в магазините.

Във всички плодове и семена на растенията се съдържат растителни мазнини. Но в повечето от тях те са в незначителни количества. Растенията, на които плодове или семена имат високо маслено съдържание, се използват за добив на растителни масла и се наричат маслодайни растения. Маслодайните растения се делят на едногодишни (тревисти) и многогодишни (дървовидни или храстовидни). Към тревистите се отнасят: слънчогледът, памукът, сусамът, ленът, конопът, соята и др.

Растителните мазнини от своя страна се делят на две групи според агрегатното си състояние - твърди и течни. Към твърдите мазнини се отнасят кокосовото и палмовоядковото. От своя страна течните растителни масла се делят на несъхливи (маслиново, фъстъчено, сусамово, памучно) и други.

Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми.

В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки. През следващите 200 години европейците не оценили потенциала на слънчогледа като храна и източник на мазнини. Вместо това екзотичните на вид цветя се превърнали в широко използвана украса в Западна Европа или се използвали в много по-малка степен като лечебно растение с противовъзпалителни свойства.

Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура обаче се отглежда от началото на XIX век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно се връща в Европа.

В България е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.

По данни на Организацията на ООН по прехрана и земеделие площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. декара и той е трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китай, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и други. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.

Производството на маслиново масло, тоест съзнателното пресоване на маслото от маслини, е документирано не по-рано от около 2500 г. преди Христа. Готвенето със зехтин е започнало някъде V-IV век преди Христа и е описано от Платон. Римляните също дават своя принос в изработването на зехтин, като създават специални машини и успяват да извлекат 200 литра масло от един тон маслини.

В България под думата "олио" автоматично се разбира слънчогледово. Докато в Италия например на зехтина казват "олио".

Растителните мазнини от рапица и ленено семе са подходяща суровина за направата на различни продукти в козметиката, химическата индустрия, фармацевтиката и други промишлени отрасли, а не за пряка консумация.

През XVIII век църквата наложила забрана за консумация на храни от различни масла и мазнини по време на пости. За да помогне на вярващите да спазват правилото, Православната църква публикувала списък на забранените храни. В него обаче слънчогледовото масло било пропуснато.

Растителното масло може да бъде ползвано и като гориво без никаква преработка. По своята химическа природа растителните масла са естери на глицерина с висшите мастни киселини, молекулата им съдържа атоми на въглерод и водород (също като петрола), но съдържа и около 11% атомна маса кислород. Първият дизелов двигател в края на XIX век е работел именно на растително масло (фъстъчено олио). Модерните дизелови двигатели също могат да ползват олиото (слънчогледово, рапично и др.) като гориво. Необходимо е само то да бъде затопляно на около 75 градуса, за да стане по-течно.