Александър Николов, зам. областен управител на Варна: Разтърсиха ни човешките драми на украинската граница

Пратихме камион с хуманитарна помощ за българите в Болград

КОЙ Е ТОЙ

Александър Николов е зам. областен управител на Варна. Миналата неделя той оглави българска делегация до украинския град Болград, където бе закаран камион с хуманитарна помощ - храна, дрехи, лекарства, хигиенни материали и консумативи. За благородната идея, емоционалните състояния и страховете по пътя той разказа пред "България Днес".

- Как възникна идеята, г-н Николов?

- Искам първо да благодаря от сърце на хората от Варна, а и от цяла България, които се включиха в инициативата, дарявайки за българите в Болград. Тя беше във връзка с отворено писмо, което представители на българската общност в Болград бяха изпратили до различни институции в страната. То достигна и до нас. В него бяха изброени редица продукти от първа необходимост, които бяха на привършване и не достигаха. Свързахме се с кметството в Болград, от там ни изпратиха подробен списък с това, от което имат нужда. В него имаше храни, консумативи, хигиенни материали, лекарства. Хората вече няма как да си ги набавят от пазарите на място. След това се опитахме да популяризираме кампанията. Имахме желание тя да продължи по-дълго, но за съжаление ходът на действията в зоната на конфликта и вероятността да се затвори обръч около града ни принуди да действаме по най-бързия начин. Тръгнахме за Болград в 5 ч. сутринта на 6 март заедно с депутата Кирил Симеонов. Разчитахме, че ще успеем в ранния следобед да бъдем в Болград.

- Всичко мина ли по план?

- За съжаление, когато пристигнахме на украинската граница, се оказа, че поради хода на военните действия в същия ден е бил сменен областният началник на отбраната и има нов комендант. Процедурата е такава, че той трябваше да даде разрешение за влизане на хуманитарната помощ в Украйна. Тази ситуация ни забави около 6 часа на границата. След това благодарение на пряката намеса на министъра на външните работи Теодора Генчовска и консула ни в Молдова успяхме в късните часове на деня да намерим решение и военният комендант даде разрешение за влизане. За съжаление това разрешение дойде в много късен час. Вече беше 20 ч. вечерта, а на територията на Одеска област имаше комендантски час, започващ в 19 часа. Поради това на влизане в Болград бяхме посрещнати от военни патрули и кмета на града. С него направихме кратка среща. Благодари ни за оказаното съдействие. Заяви, че всичко, доставено от нас, е крайно необходимо и ще бъде използвано за нуждите на общността. Ние поехме ангажимент при първа необходимост да организираме нова доставка. За съжаление заради комендантския час успяхме да се срещнем само с него като представител на Болград.

- Веднага ли тръгнахте обратно?

- Да, защото от външно министерство имаха огромни притеснения за нашето влизане в Украйна. В същия момент тече обратна кампания за всички желаещи да напуснат страната. Допълнително ситуацията в Одеска област е сложна, вече има разположени части. Молбата към нас бе след срещата с кмета на града и доставката на хуманитарната помощ по възможно най-оперативния начин да напуснем зоната на конфликта, за да избегнем допълнително усложнение. Това желание на МВнР ние удовлетворихме предвид огромната логистична помощ, която ни оказаха да стигнем дотам. В крайна сметка голямата ни цел бе помощта ни да стигне до хората,

- Каква е ситуацията с българите в Болград?

- Кметът ме увери, че в района на нашите сънародници бомбардировки не е имало и не са се водили военни действия. Той го характеризира като сравнително спокоен. Уведоми ни, че хората са сериозно притеснени за това как ще се развие конфликтът и как ще засегне района. Особено притеснение имат от изчерпването на продуктите от първа необходимост. Включително консумативи, лекарства и хигиенни материали. Заяви, че като цяло българската общност е спокойна. За жените с деца, пожелали да напуснат града, е осигурена тази възможност. За мъжете от 18 до 60 години е забранено да напускат страната, защото подлежат на мобилизация. Кметът и комендантът ни увериха, че на този етап имат готовност за защита на населението.

- Имахте ли страхове по време на пътуването в двете посоки?

- Станахме свидетели на човешки драми на молдовската граница с Украйна и на самата украинска граница, които дълбоко ни разтърсиха. Това бяха стотици жени и деца, пресичащи пеша. Бащи докарваха съпругите и децата си и ги оставяха да продължат пеша, след което се връщаха назад, тъй като нямат право да напускат страната. Изключително емоционални и тежки раздели.

В крайна сметка пред толкова тежки житейски драми страхът отстъпва на заден план. Нито един от пътниците не изрази притеснение за собствената си сигурност. Кметът на Болград и военните в града направиха абсолютно всичко да разсеят всякакви съмнения по отношение на нашата сигурност. Бяхме посрещнати на границата от военни, които ни ескортираха до града. на връщане също ни бе осигурен военен ескорт, който да ни изведе от страната. Уверявам ви - всеки от нас преживя изключително тежко видяното. Голяма част от него отговаря на кадрите, които виждаме по телевизията. Но да ги зърнеш отблизо и да усетиш вибрацията, емоционалните им състояния и да размениш няколко думи с тях...

- Какви хора видяхте?

- Хора с различни политически убеждения, с различен произход и вяра, различно местожителство. Но това, което ги обединява, е болката в очите и умората от ситуацията. В един момент, виждайки всичко това, ти остават една човещина и съжаление. Затова пожелах чрез кмета да изпратим ясно послание до нашите съотечественици в Болград и народа на Украйна - че сме с тях и няма да ги изоставим. Макар и да сме малка страна, ще направим всичко възможно да им помогнем. А с тази наша подкрепа им даваме лъч надежда, която е толкова необходима в този труден момент.