30 г. строителят на Шипка - Пеньо Бомбето, не стъпва на върха

Прякорът му е заради меката шапка, с която не се разделя 

Пеньо Бомбето не е поканен на откриването на паметника и това го обижда жестоко

Тридесет години Пеньо Бомбето не стъпва на Шипка, за да види най-великото творение в живота си.

Строителят е обиден, че успява да издигне една от светините на България, а не е поканен на тържественото откриване. Тази година се навършват 120 години от рождението на предприемача, чието име дълго време тъне в забрава, и това е отличен повод да си припомним делото му.

Пеньо Атанасов Колев е роден на 2 юни 1902 година в търговищкото с. Дралфа, като учи в родното си село, а прогимназия завършва в село Кръшно. И до ден днешен съселяните му произнасят с гордост името му. Затова са решили да му издигнат 4,5-метров паметник от гранит, който да се вижда отдалеч, като изработването трябва да започне следвашия месец.

Със строителство Пеньо Бомбето започва да се занимава още от младежките си години, когато помага на баща си. Служи като войник в трудовия набор в Шумен, където успява да се научи да разчита техническа документация. Oколо 20-годишен се сдобива c документ за майстор-предприемач, издаден от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Свидетелството мy позволява да pъководи строежи на стойност до 5 милиона лева. Участва в изграждането на много обекти - на моста на река Струма при село Студена, катедралата и учителския институт в Шумен, в строежа на почивния дом на телеграфопощенци край Варна.

Прякора си Бомбето Пеньо Колев получава заради меката шапка, с която почти никога не се разделя. А съвременниците му разказват, че макар да е човек от село, винаги ходел хубаво облечен.

През 1928 г. Пеньо Бомбето получава покана да довърши строежа на Паметника на свободата (Шипка), започнат шест години по-рано. Приема, след като други майстори отказват заради тежките условия на работа в планината. И оттам животът му се променя.

През 1920 г. живите ветерани опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория идва Пеньо Бомбето.

Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозва с катъри от Мъглиж и Енина. Каменната кула е завършена в груб строеж и месинговият лъв пред нея е отлят в Софийския военен арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект месинговият лъв трябва да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установява, че ако фигурата бъде на това място, няма да се вижда добре. По тази причина лъвът е поставен върху корниза над главния вход на паметника.

Завързва се спор за лъва, който трябва да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия са против посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен щекотлив политически въпрос строежът продължава.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава цар Борис III. Но никой не се сеща да покани Пеньо Бомбето. От обида той не отива на паметника през следващите 30 години.

Умира на 9 юни 1987 г. в Попово, където е и погребан. През 2017 година посмъртно е обявен за почетен гражданин на Попово.