Александра Сърчаджиева в откровена дисекция "На живо": Мама се прероди в дъщеря ми

София беше копие на Иван, сега прилича на Пепа

КОЯ Е ТЯ

Александра Сърчаджиева започва работа като водеща в музикалното предаване "Мело ТВ Мания" по Канал 1, преминава през редица театрални постановки и филмови участия, за да достигне до сбъдната си мечта - моноспектакъла "На живо". Наскоро тя го представи в Лондон, а за първи път на голяма сцена у нас ще се играе в зала 1 на НДК на 11 май. Спектакълът е по текст на Яна Борисова, режисьор е Димитър Коцев-Шошо. Година и половина отнема на Александра да се осмели и пристъпи към този спектакъл. Крехка и същевременно силна и смела, само за няколко месеца след премиерата на постановката през юни 2021 г., Сърчаджиева успява да напълни театралните зали и да изпълни с емоции и смисъл най-вече сърцата на зрителите, които се докосват до моноспектакъла, а чрез него и до живота й. Колко трудно е да се направи дисекция "На живо" пред публика за възходите и паденията в живота - четете в следващите редове.

- Каква емоция донесохте от Лондон след представянето на моноспектакъла?
- Буквално минута преди старта на спектакъла дъщеря ми каза, че ще присъства в залата. Сърцето ми бе на път да изхвръкне от гърдите, преди да изляза на сцена, именно заради очичките на София, които чакаха да ме зърнат. Това беше най-големият ми страх и вълнение! На три пъти бях сигурна, че няма да мога да продължа. Но не можех да разочаровам нито нея, нито дошлите да ме гледат. И успях да се събера. След края много исках да я изкарам на сцената и да й благодаря за всичко. Оказа се изключителен човек на тази крехка възраст. Понася на раменете си огромни товари. Премина през загубата на баща си по един изключително достоен начин за едно дете.
- Какво се случи?
- Не искаше да излезе при мен пред публиката. Беше много развълнувана, плачеше и си криеше очичките с ръце. Но дойде. Разплаках се и аз... Изживяване, което остава завинаги. Тези моменти дават сила, вяра, кураж.
- Връзката между вас е много силна.
- Да. Споделяме помежду си всичко, дори темите да са твърде чувствителни, а истината болезнена. Защото тя винаги излиза наяве - научих го и го запомних от Пепа. Както нищо Пепа не е крила от мен, така и аз нищо не крия от София. Тя реагира като възрастен човек. Много е интересно. Това често шокира и обърква родителя.

Преди години задавах много въпроси на майка ми. "Като имаш дете, ще разбереш", ми отговаряше тя. Е, сега разбирам много неща. Децата са най-добрите учители. Няма друг смисъл освен тях. Те продължават това, което ние сме искали и мечтали
Пепа беше моето природно чудо. Вселена. Сега дъщеря ми София е копие на майка ми. Има същите маниери и интонация като нея. А никога не я е виждала и познавала. Може би е същинско прераждане. Много е интересно. И изумително. Роди се копие на Иван, а след това стана на Пепа.
- Колко трудно е да направиш дисекция на душата си пред непозната публика?
- Не знаех колко е мъчно да покажеш своите падения и възходи. И борбите, които водиш. Представлението сякаш е дадено от Господ. На моменти, признавам си, не вярвах в Бог, за което съжалявам. Но ключови моменти от живота ми повлияха върху това да променя възгледите си.
Надявам се Иван и Пепа да се гордеят с мен. Исках много да отдам почит и любов и към двамата. Също и на големи български актьори като Стоянка Мутафова. И за детството ми в театъра. Вярвам, че трябва да имаме памет. Нещата не започват от нас
- София вече е на 11 години. Проявява ли желание да тръгва по вашите стъпки?
- Избраха я за роля в много хубав филм на режисьора Мартин Макариев. Предупредих я, че ще трябва да учи след края на тежкия и изморителен снимачен ден. А ако снимките са до късно, ще стане рано и пак ще учи. Предупредих я също да не се отказва на третия ден. Реших, че няма да я спирам. Сама си научи текста. Предложих й да й подавам реплики, но тя отказа. И се справи сама. Абсолютно тенденциозно не отидох с нея на снимките, за да се научи сама. А екипът, начело с режисьора, я обсипа с похвали. София си има свое бъдеще. Няма да застана на пътя й, както Пепа не застана на моя. Въпреки че искам София да стане банкер, тя изпитала огромна гордост на партито след края на снимките на лентата.
От моята майка разбрах още една житейска истина - че когато правиш нещо с любов, то резултатът няма как да не е добър. Няма нищо по-хубаво от любовта на публиката, Господи! Че си дал надежда на някого. Говоря за това в представлението ми - че и много хубавите театрални представления си отиват, но след тях остава нещо съкровено, което може да преобърне живота ти. Да поемеш по коренно различен път, да ти даде вяра, надежда, любов. Театърът образова, възпитава и обединява. Изключително щастлива съм, че това ми се случва и мога да го изпитам.
- Как се оцелява в театъра по време на пандемия?
- Мислех, че коронавирусът е най-страшното нещо. Никога не съм си представяла, че ще живея във война. А когато изпитваме болка и отчаяние, е хубаво да отидем в театралната зала. Там можем да открием смисъла. И това, въпреки че актьорските заплати са обидно ниски. Че първи ни затвориха и последни ни отвориха. Че дори когато заведенията бяха пълни, ние играехме пред 30% капацитет на залите. Че години наред културата, медицината и образованието са последната дупка на кавала. Но въпреки всичко ние продължаваме да даваме всичко от себе си.
- Какво следва оттук нататък?
- Смятам, че тепърва пътят на "На живо" започва извън границите на България. Обсъжда се както повторно участие в Лондон след успеха в Обединеното кралство, така и в Германия.
Научих се да живея ден за ден. Имам мечти и планове, но се събудихме във война. Навръх 10 март - рождената дата на Иван, имах представление в Сандански, където е бил войник. Говореше с любов за двете години казарма там. Няма нищо случайно... Предишните две години ходих на любимото му място в Карабунар, където е ловната му дружинка.
Продължавам да работя всеки ден от сутрин до вечер и да правя дисекция на душата си.