Три държави искат Крали Марко

Сам се определя като "трети цар на България" 

Познат е като владетел на Прилепското кралство, населено с нашенци 

Българин ли е Крали Марко? Или северномакедонец? Или сърбин?

Този гордиев възел трябва да разсече българско-македонската комисия по исторически и образователни въпроси, която се събира следващия месец.

От малки децата у нас знаят, че Крали Марко е смел българин с необикновена сила, който прави редица подвизи и освобождава три синджира роби. Но не така смятат западните ни съседи, които имат претенции върху личността на героя.

Марко Мърнявчевич е син на сръбския владетел и деспот Вълкашин Мърнявчевич и съпругата му Елена. Роден е около 1335 г. в Ливно, Сръбско кралство (дн. Босна и Херцеговина) и е починал на 60-годишна възраст на 25 май 1395 г. в Ровине, Влашко (дн. Румъния).

Известен е още като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко. Историческите извори го описват като средновековен владетел на Прилепското кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп. Отново историята разказва, че подобно на кралството има много малки княжества и феодални държави в региона, които са били заселени с българи и управлявани от български владетели. Историята сочи, че самият Крали Марко се подписвал като "трети цар на България", което сочи, че се е определял като българин.

През XIX век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието (документ, съставен през 1844 година от министър-председателя на Сърбия Илия Гарашанин и определящ основните насоки на сръбската външна политика) в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на "баш юнака сред юнаците" Крали Марко.

Тезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира и на съчинението на Мавро Орбини от края на XVI век "Царството на славяните". Произведението има исторически характер - съдържа и препредава редица средновековни сведения за историята на южнославянските народи. То съдържа много авторови схващания и разбирания за времето си за съществуващите историко-географски области на южните славяни през XVI век, а те според дон Мавро Орбини са: Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България.

За българския произход на Крали Марко свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Йоан Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат като "български княз".

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович, също споделят или поддържат становището, че Крали Марко е "родом българин" и отбелязването на Орбини, че е роден в Ливно, е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време.

Въпреки че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. И е възпят в народния епос на българи и сърби.

Заседанието на българско-македонската комисия е на 12 и 13 май в София.

Освобождава "три синджира роби"

Най-известното произведение, свързано с Крали Марко, е народната песен, в която се възпява как освобождава три синджира роби:

"Един синджир се млади невести,

други синджир се млади момчета,

трети синджир се млади девойки".

В творбата са посочени и други негови геройства:

"Бил се Марко с турци еничери,

бил се Марко три месеци време,

та оттъвна девет кадилъци,

седемдесет бели манастири,

осемдесет църкви равании".

Васал е на Османската империя

Прилепското кралство съществува между 1371 и 1395 година. То се образува върху личните владения на Вълкашин Мърнявчевич, който получава от сръбския цар Стефан Урош V титлата крал. След смъртта на двамата през 1371 година синът на Вълкашин Крали Марко претендира за управлението на цяла Сърбия, но не успява да се наложи над останалите претенденти за трона и на практика управлява собствено кралство с център в Прилеп.

В последните години от живота си Марко е васал на Османската империя, която след неговата смърт през 1395 година анексира владението му, превръщайки го в основа на Охридския санджак.