Яна Язова е била убита, казват от МВР

Изследователят Петър Величков разплита мистерията:
След трагичния край на писателката жилището й останало за фотографа на Тодор Живков
Първо пред "България Днес" известният библиограф Петър Величков разкри какво са му казали от МВР навремето за смъртта на писателката Яна Язова: "Това е убийство". Посъветвали го и да не се занимава повече с този случай. По думите на изследователя на творчеството на БГ писатели "с трудна съдба" Язова е била удушена.
"В предаването по БНТ, посветено на Яна Язова, отрязаха частта, в която казвам, че в дома й е имало хора. Пожарникарите са видели, че всички ключалки на апартамента са отключени, отворена е била и входната врата, което говори, че някой е бил вътре", каза изследователят.
Петър Величков има отговор и на въпроса защо писателката е оставила отключени всички врати на жилището си.
"Много просто. Дошли са от Държавна сигурност и тя е нямало как да не ги пусне", смята библиографът.
"Били са вътре и са свършили работата", обобщи Величков.
Авторът на първата книга за Яна Язова разказа още, че навремето е била образувана комисия към Съюза на писателите за архивното наследство на писателката под ръководството на Георги Караславов. За поколенията остават запазени нейните издадени след промените книги, защото Язова предвидливо е криела ръкописите в тайник под дивана.
В комисията е бил включен и библиограф номер едно на тогавашна България - Тодор Боров. Академикът споделил пред Петър Величков, че когато отишъл да види ръкописите на писателката, предадени според Караславов в Държавна агенция "Архиви", те били значително по-малко от онези, които му показвала приживе Яна Язова.
"След като трупът на Язова е изнесен и апартаментът е запечатан, нейните роднини са искали да влязат да вземат дрехи, за да я облекат. Не им е било разрешено, затова купили нови, а когато отишли да ги занесат в моргата, били посрещнати с думите: "Вие нормални ли сте? Как да се сложат тези дрехи? Тя е толкова разложена, че сме я сложили в оловен ковчег и пак мирише", разказа за вестника Величков.
Като в класически хорър авторката на романа за Левски е била заплашвана с удушаване месеци наред, преди да открият трупа й. Писателката лежала по пеньоар на дивана, а до нея - коланът на домашната дреха, с който според криминалистите е била удушена.
"Яна Язова е заключвала всички врати на апартамента си, не е давала да се изнесе листче навън, камо ли ръкописи от архивите си", пояснява Величков.
Планът на хората, които вероятно са имали пръст в трагичния край на писателката, е бил от ръкописите да се вземе най-ценното. Останалата част да се изхвърли в кофите за смет, а мебелите от апартамента да се продадат на търг чрез районния съвет (сегашна районна администрация - бел.ред.), което и става.
"По тогавашните закони роднините й не получават нищо, защото Язова не е имала преки наследници. Държавата става наследник на цялото й имущество. Апартаментът й остава на Димитър Алтънков, фотографа на Тодор Живков. Незнайно защо, приживе писателката му продава половината от имота си", разкрива още Петър Величков.
Библиографът допълва, че от разхвърляната стая на покойната писателка липсват не само ръкописи, но и нейните бижута. Това е установено както от разследващите от МВР, така и от тогавашната шефка на Държавна агенция "Архиви" Величка Филипова, която след упорита битка със Съюза на българските писатели най-после получава ключа от жилището на романистката.
За съжаление и посмъртната съдба на Яна Язова е трагична. Не я оставят на спокойствие дори и в гроба й, възмути се по БНТ един друг БГ изследовател - Атанас Димитров. Във филма, посветен на писателката и излъчен по БНТ, Димитров твърди, че на надгробието на Язова нямало никакъв надпис, от който да личи, че е положена там.
На свой ред Петър Величков уточнява, че в гроба на Язова, където са погребани родителите й, лежат и съвсем чужди на семейството им хора.
"Зетят на Яна Язова - Никола Балабанов, след смъртта през 1942 г. на сестра й Мила, която от дете била с крехко здраве, осиновява тяхната слугиня Тренка. Но само 40 дни след кончината на Мила умира, покосен от мъка, баща им Тодор Ганчев. Полагат го в гроба на дъщеря му. През 1959 г. си отива съпругът на Яна Язова. Малко преди това обаче издъхва майката на писателката и тя я погребва в гроба, който се води на зет й Никола Балабанов. Тогава Язова поставя сив, скромен, невисок, но много изискан паметник на гроба, на който пишеше: "Мила Ганчева, Тодор Ганчев, Радка Ганчева", споделя авторът на първата книга за красивата писателка с трагична съдба.
Петър Величков си спомня, че през 1985-а посетил гроба на Яна Язова и поискал от администрацията на Софийските централни гробища да постави надпис с нейното име на "вечния й дом" с мотива, че писателката също лежи в този семеен гроб.
Отговарят му обаче, че няма право, защото не е наследник на Язова, било подсъдно изобщо да пипа нещо там.
"Когато през 90-те години отидох отново на гроба й, какво да видя? Погребали и брата на Балабанов, после жена му и тази Тренка, която уж била осиновена от Никола Балабанов, зетя на Яна Язова", оплаква посмъртната драма на голямата писателка изследователят Петър Величков.
Коя е тя
Яна Язова е родена в Лом през 1912 г. Тя завършва Първа девическа гимназия София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1938 г. В Яна Язова е бил влюбен проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат. Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“, придружен с препоръка на Димитър Талев и Георги Томалевски. От комунистическия официоз „Работническо дело“ искат тя да напише стихотворение за вожда Георги Димитров. Тя отказва и романът „Левски“ не вижда бял свят. Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото е открито през август. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Досието на Яна Язова не е намерено. Язова е автор на множество литературни произведения – романи, драми и поезия. Нейното творчество е основополагащо за развитието на съвременната българска литература.