С казашка сабя ген. Иван Колев почита боен другар

"Бесният демон" спасил Добруджа

Кавалеристите обръщат руснаци и румънци в бяг през 1916 г.

Пленена от ген. Иван Колев казашка сабя и подарена лично от него на полк. Йордан Иванов за заслуги и с признателност е сред последните и най-ценни експонати на историческия музей в Добрич, не крият гордостта си от там.

За четири месеца през есента на 1916 г. легендарният български воин си спечелва прозвището "Бесният демон". Така го наричат не кои да е, а донските казаци, дошли да завоюват от България Южна Добруджа в полза на Румъния. При непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км, помитайки всичко по пътя си. Прочутите и страховити казаци го обръщат на бяг, предпочитат да се хвърлят в Дунав, сигурни, че ще загубят битката срещу конниците на България. Армията на ген. Колев дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войници, едно знаме, 14 оръдия, много коне и коли.

Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев. Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди само и само да не изпусне инициативата. Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат и са готови да отидат след него и до края на света, ако трябва.

Роденият в Бесарабия Иван Колев се изучава в Русия и впоследствие гради успешна чиновническа кариера в София. Избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му. Той се записва доброволец и решава да се отдаде на военна кариера. През 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Като русофил участва активно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отстранен за кратко от Военното училище. Все пак успява да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино.

Цар Фердинанд го недолюбва, но все пак Иван Колев четири години е командир на елитния Лейбгвардейски конен полк. С началото на Балканската война той е отстранен от конницата и местен като щабен офицер на различни места. Все пак качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има реален принос в налагането на българската власт в тази присъединена към България през 1913 г. област.

През май 1915 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия, която модернизира, включва към нея и пехота, артилерия и дори колоездачи.

Защо сабята, подарена на полк. Йордан Иванов е толкова ценна? Защото и той е сред спасителите на Добруджа и воюва рамо до рамо с ген. Колев още от първия ден. Преди това полкът на Иванов води боеве на сръбския фронт, преди да се обедини с 8-и пехотен приморски фронт за защитата на Добрич. Полкът преминава границата на 2 септември 1916 г., а първата му победа на Северния фронт е спечелена в паметното сражение при Добрич. Три дни 16 пехотен полк се сражава с превъзхождащи ги румънски и сръбски части. Без да дочака заповед от щаба на армията, ген. Колев взема решение да насочи цялата мощ на дивизията си и придадените към нея две дружини от 16-и пехотен ловчански полк към града. В късния следобед на 7 септември ген. Колев стоварва изненадващ и мощен флангови удар върху сърбохърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолница), която се оттегля в пълен безпорядък далеч на север.

Паметни остават думите на ген. Колев: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!".