Човешки жертвоприношения търсят в Ряховец

Кумани нахлуват отсам Дунав през XI век

Етносът им е описан още от китайци преди 4-5 хил. години

Потвърждение за човешки жертвоприношения при кумански погребения е едно от нещата, които учени проучват край Горна Оряховица и крепостта Ряховец. Не след дълго от местния музей се надяват да изложат поне част от находките, открити миналата година. На терен в момента отново се работи, въпреки че финансирането е недостатъчно.

Миналата година бяха открити осем гроба на шест мъжки и два женски индивида на зряла възраст, около 40-50 години, като при мъжките се установяват следи от преживени фрактури. В некропола се наблюдават отклонения от християнските погребални практики, които подкрепят вече съществуващата теза за къснономадски етнос, който е обитавал района. Трупополагане, което не е характерно за християнството, следи от огън, вероятно за ритуално пречистване, череп от кон и крава, метални предмети и монети откриха археолозите в предходния сезон. Некрополът е добре датиран съобразно откритите монети от началото на XIII век, като се предполага, че е свързан с куманите, които са имали важна роля във Второто българско царство.

Погребенията на куманите често са придружавани от човешки жертвоприношения. Византиецът Никита Хониат разказва за куманско погребение, включващо наредени завързани пленници, които, след като биват бичувани, са обесени, за да бъдат пренесени в жертва на куманските демони. Францисканският монах Вилхелм де Рубрук (XIII в.) също става свидетел на куманско погребение. От четирите страни на погребания той вижда окачени върху високи стълбове общо 16 конски кожи (по 4 за всяка посока на света). Пред тях опечалените се събират да пият кумис и да ядат от конското месо.

Някои изследователи посочват, че за куманския погребален ритуал по българските земи е характерна послесмъртната трепанация, докато за прабългарския - изкуствена деформация на черепа. И това е основната разлика между куманските и прабългарските езически некрополи. Датировката на куманските, разбира се, е по-късна, XII-XIII в. Включва гробове от Плиска, Пловдив, София, Дядово и Златна нива, а вече и край Горна Оряховица.

Куманите имат много дълга история: в китайските извори са известни още III-II в. пр.н.е., а по днешните български земи се появяват чак през XI в. От малко племе, което само между другото се споменава в китайските източници, в началото на второто хилядолетие куманите се превръщат в могъщо, дееспособно и многочислено етнообразувание, с голямо политическо влияние и солиден военен потенциал.

За куманите е напълно непривичен градският начин на живот. Те живеят на конете си, изхранвайки се от животновъдство и грабежи. Освен коне отглеждат едър и дребен рогат добитък. Нужно е да се спомене една съществена разлика между куманите и голяма част от останалите тюркоезични племена. Антропологичните изследвания сочат, че куманите се числят към европеидната раса. По отношение на останалото куманите се придържат към хунската и тюркската традиция.

Кръвта им тече в династии от Второто ни царство

През Второто българско царство куманите вземат участие не само в най-големите български военни победи, но са основатели и на български владетелски династии. Макар и с куманска кръв, Асеневци, Тертеровци и Шишмановци са български болярски, а по-късно и български царски родове.

Куманите са номадско тюркоезично племе. Появяват се в източноевропейските степи през XI в. в търсене на нови пасища за конете си. Преди тях в Европа вече са се настанили узите и печенегите, а куманите са третата вълна от тюркоезични номадски племена по тези места. През 1054 г. руските летописи споменават за куманските орди, предвождани от Болуш. От следващата година в продължение на десетилетия куманите ще воюват с руските князе, ще грабят и опустошават руските земи.

На Балканите куманите са засвидетелствани по време на византийското владичество в България (1018-1185 г.). Нашестват на юг от Дунав, ограбват селищата и се оттеглят. Византия ги привлича като наемници във военните си кампании. Кумани участват на византийска страна в битката при Левунион през 1091 г., когато са сразени печенегите.

Куманите стават верни съюзници на българите в борбата срещу византийци и латинци. На българска страна срещу Исак II Ангел се сражава 7-хилядна куманска конница. В битката при Одрин 1205 г. цар Калоян разбива кръстоносците с ключова помощ на 14 хиляди кумани. Пак кумани придружават цар Борил във военната му кампания в Тракия (пролетта на 1208 г.). Те участват и в разгрома на византийците от Иван Асен II при Клокотница (9 март 1230 г.)