Певицата Силвия Кацарова: Политиците не ги е страх от Бога

Имам всичко необходимо, но то е постигнато с много труд и лишения

Коя е тя

Силвия Кацарова (с рождено име Силвер Нури) е българска певица от турски произход. Има разтрогнат брак с музиканта Милчо Кацаров, с когото имат едно дете – Теди Кацарова, която също е певица. Прекарала детството си в Добрич, тя се премества с родителите си в Хасково през 1969 г., където завършва икономически техникум, след което с помощта на преподавателите Лили Ненкова и Ирина Чмихова успява да влезе в Музикалната академия. Със своя специфичен тембър, повлиян от ритъм енд блус и соул, тя има определяща роля за успеха на групата LZ, която сформира заедно с бъдещия си съпруг Милчо Кацаров. Песни като „Бяла въздишка“, „Големият кораб минава“, „Топъл дъжд“, „Обещай ми любов“ се превръщат в шлагери през 80-те, както и хита й с Васил Найденов „Огън от любов“.

- Г-жо Кацарова, днес какви хора са будители? Има ли ги и къде са?

- Вече има много будни хора, които милеят за народа и бъдещето на децата ни. Те не искат да имаме дългове и страната ни да е заробена. Но тези хора се игнорират, защото не са удобни. Защото явно за народа бъдещето и политиката на държавата ни имат съвсем други идеи, цели и ценности. Май не вървим към розова съдбина, а към просешка тояга. Вече над 30 г. затъваме все повече и устремено вървим към дъното, а то все не се вижда.

- Мислите ли, че вие самата сте мотиватор за някого?

- Честно казано, имаше огромна вълна срещу мен, че съм "за" българското. Имам чувството, че дойде от недоказани музиканти и чуждопоклонници. Никой не забранява никому да слуша западна музика. Но българската музика трябва да присъства в националните медии. Това бе част и от моята борба, която мигом бе политизирана и стана двуполюсна. Смея да кажа, че имам огромна подкрепа от хората, която видях по време на турнето си в България. Всички ме спираха и поздравяваха с думите: "Вие наистина сте борец за това българската култура да оцелее!". Така че е възможно за хора, харесващи творчеството ми, да съм будител. Народната любов никой не може да ми я отнеме! Нито измислените хейтъри и алабаловци, нито недоволните от съдбата си, навъдили се в новото ни общество. Човек трябва с любов и уважение да е отворен към всички хора и труда им.

- В днешното ни глобално общество има ли значение кой какъв е и откъде е?

- Благословени сме да живеем на земите, по които са стъпвали богомилите. Затова вярвам, че и тук ще настъпят хубави дни. Имаше призив всички българи по света да се приберат у нас, за да може страната ни да тръгне по хубав път. За да се получи това, трябва да се сплотим, и колкото по-бързо стане, толкова по-добре! И да го направим в името на децата и внуците ни. Но докато сме разделени и не се поддържаме взаимно, няма да имаме никакви успехи и ще трябва да почакаме.

Нацията ни е много разединена - в парламента всеки дърпа чергата към себе си, медиците ни се борят за повече респект, учители и полицаи не са подкрепяни... Може би алчността заслепява и не се мисли за общото благо.

- А за кое сме слепи и какво да направим, та да прогледнем?

- Постоянно казват как икономиката ни е срината. Например защо в Турция има такова производство, че не й трябва никъде да я приемат! С очите си съм виждала какво изобилие и берекет е по пазарите й. Но народът й неуморно и денонощно се труди и не се оплаква! Българите бяхме много работливи, сега не е така. Работодатели казват, че макар и добрите заплати, не могат да намерят работници. Всичко е въпрос на адекватно възпитание на младите хора и правилна политика. Всеки иска да му е лесно и всичко да става бързо. Еми не може! Всеки трябва да мине по собствения си път, да постигне всичко с труд и лишения. Ние да не би да сме имали облаги? Да, щастлива съм и имам онова, което ми е необходимо, но всичко е постигнато с много труд и лишения.

- С днешна дата кое ви кара да се усмихнете и кое ви разочарова?

- Докато има хора, които наистина милеят за другите човешки същества и които опитват да направят всичко възможно да бъдат полезни, ще има причини да се усмихвам! Наскоро участвахме с Теди в благотворителен концерт, от който събрахме средства за пострадалите от наводнените карловски села. Организаторът построи 2 къщи с лични средства, но не виждам държавата ни какво направи. Наистина! Това лицемерие, с което всеки ден ни заливат политиците, е безобразно. Имам чувството, че тези хора не ги е страх от Бога! Явно властимащите се смятат за безсмъртни. Вероятно това е болест. Истината е, че ситият не вярва на гладния. Ама народът изнемогва, обезверен е вече. Това, че в София живеят по-успешни хора, не означава, че това е България. Да се поразходят управниците ни из страната и да видят обезлюдените села и нищетата. Има такива места, сякаш са в будна кома. Умиращи села!

Е, заслужава ли тази прекрасна България, тази земя с четири сезона, тази плодородна почва и невероятна природа подобна участ?! За Швейцария говорят! Да се обърнат да видят какви прелестни места има тук! Заслужаваме ли това?

Всеки трябва да си зададе въпроса какво прави за България. Пожелавам на хората да се зареждат с надежди и оптимизъм заради онези, които се интересуват от бъдещето на България. Това мен ме кара да се усмихвам. Тези, които не тръбят около себе си, са хората на действието. Тях да гледаме. И когато всеки участва с каквото може, повярвайте ми, ще бъдем толкова удовлетворени и щастливи, че ще искаме да продължаваме да помагаме!