Световният №1 в борбата Борислав Величков: От работническо семейство станах №1 на планетата

Тренирах шест пъти в седмицата по три пъти на ден, казва титулуваният състезател 

"Като момче на 19 години от обикновено работническо семейство стигнах до най-високия връх на световното първенство за младежи до 23 години във Ванкувър, Канада. Освен световната титла и двата сребърни медала от европейски първенства за мъже съм участвал и на две олимпиади. През 1984 г. на олимпийския турнир, където извоювах трето място в Будапеща. На олимпиадата в Сеул станах пети. За мен всички отличия, които съм постигнал, са ценни, защото тези успехи постигнах въпреки заболяването ми от хепатит, което изкарах три пъти. За съжаление тези здравословни проблеми ме спряха да реализирам още много успехи в борбата на световно и олимпийско ниво."

Това споделя световният №1 Борислав Величков. Легендата в борбата пази скъпи спомени от отличията, които заслужил с много хъс, воля и непримиримост.

"Насочих се към борбата, защото винаги съм харесвал спорта и съм искал да бъда шампион. Според мен борбата е най-мъжкият спорт. Подготовката ми като състезател беше изпълнена с много лишения, труд и упоритост. Тренирах шест пъти в седмицата и имах три тренировки на ден. Не употребявах никакъв алкохол и цигари. Често се налагаше да свалям килограми и трябваше да спазвам строг режим на хранене. Всичко това изискваше воля и характер. След като станах национален състезател по борба, отсъствах от вкъщи много време, защото ходихме на лагери. За една година и десет месеца бях на лагер, където се подготвяхме за състезания", разказва титулуваният състезател.

Величков заслужено е сред спортните величия в Нови Искър, които се сдобиха със звезда на Алеята на славата. Постиженията на Борислав остават непреходни и символ на гордост за цялата спортна общественост у нас.