Диян Павлов е съвременният Черноризец Храбър

Обикаля страната и разказва за писмеността от древни времена 

Гледам със смесени чувства сериала "Войната на буквите", казва плевенският будител 

Доли ЛУКАНОВА

Диян Павлов-Джими е съвременният Черноризец Храбър!

Подобно на средновековния духовник плевенчанинът въплъщава в себе си образа на усърден общественик, историк и борещия се патриот. Името на Черноризец Храбър е обвито в мистерия и до ден днешен няма ясен отговор кой всъщност е бил той. Влиза в историята на българската литература и култура само с едно произведение - "За буквите", но и то е достатъчно, за да разкрие неговата силна воля, родолюбие и чист като кристал патриотизъм.

Подобно на него съвременният плевенски будител Диян Павлов става познат в почти цялата страна с делото си. 66-годишният мъж обикаля различни кътчета на родината ни и разказва на малки и големи за буквите от много стари времена до днес.

Джими определено е колоритна и многоспектърна личност, отдадена на творчеството, историческото ни минало и българската духовност. По професия е художник - графичен дизайнер, но интересите му са много широки и разностранни. Приятелите и познатите му го наричат съвременен будител, тъй като е инициаторът на много интересни събития, провокиращи сънародниците му да си спомнят или да научат важни факти за корена си, миналото, езика и културата си. Преди около десетилетие създава уникалната по рода си "Творителница ОТПисменехъ" в родния си град.

"ОТПисменехъ" на старобългарски означава "За буквите". Това е така, защото в моето представление, в творителницата разказвам за възникването на писмеността в глобален аспект. Започвам от праисторическо време, разказвам за първите опити на човека да остави някакъв знак, с който да сподели своите мисли, чувства и вълнения", започва разказа си пред "България Днес" Диян.

В своя своеобразен жив музей на буквите Павлов разказва по завладяващ и атрактивен начин за писменостите и средствата, начините и материалите за писане от зараждането на човешката цивилизация до днес. Посетителите могат да видят как се прави ръчно хартия, както и да опитат това сами, да се докоснат до папирус, пергамент, мастилница, туш, гъши пера и други любопитни предмети.

"Целият ми живот е свързан с буквите по един или друг начин. Още като ученик имах афинитет към шрифта. В техникума, където учихме техническо чертане и писане, бях много добър. Така се случи, че след завършване постъпих в едно общинско предприятие, което се занимаваше с градска украса. Правихме плакати, лозунги, транспаранти. Всичко това се пишеше и рисуваше на ръка. Буквата, шрифтът, писаното слово винаги ме е съпътствало в живота", споделя творецът.

На младини създава малка фирма за графичен дизайн и реклама, която е една от първите в града. Постепенно започват да се появяват и други такива и работата му започва да намалява. Като човек, който не може да стои със скръстени ръце, Диян си измайсторява сам реплика на Гутенберговата преса.

"Бях в съседна държава, в която видях работилница за "рачна хартия". Там един много любезен господин имаше реплика на Гутенбергова преса. Показваше и казваше "Ове е Гутенберговата преса. Ове е преса втора у свето." Предполага се, че първата е на Гутенберг и затова неговата беше втора. Няколко пъти се отбивах при него. Един ден не издържах и му казах: "Любе, да знаеш, че третата Гутенбергова преса ще биде у Плевен". Когато кажеш нещо на глас, половината работа е свършена", спомня си първите стъпки Павлов.

Прибирайки се в България, вижда как събарят много стара къща в Плевен. Моли майсторите да му отделят няколко от 200-годишните греди и запретва ръкави. Без интернет и специални учебници Джими успява да сглоби "третата в света Гутенбергова преса" само за няколко месеца. Усвоява и метода за ръчно правене на хартия по оригиналния метод на китаеца Цай Лун.

"Интересен и любопитен детайл в моето представление е това, че докато разказвам за всяка една от епохите, съм облечен в адекватен костюм. По време на представлението, което трае 2 часа и половина и показвам различни артефакти, свързани с писмеността, сменям 11 костюма", разказва Джими и допълва, че сам е измайсторил всеки един от тях, за да подплати думите си с повече автентичност и да прихване интереса на зрителите.

От миналата година е добавил в репертоара си и представление, в което акцент е българската история.

"Започвам от Aспаруховите българи, минавам през делото на светите братя Кирил и Методий, глаголицата, кирилицата на техните ученици по времето на княз Борис I и на Симеон Велики, продължавам с Паисиевата история, която събужда българския дух, заедно с преписите на Софроний, Рибния буквар на д-р Петър Берон, който става вдъхновение на първото светско училище в Габрово, и голямата гордост за мен като плевенчанин, че само 5 години след това в Плевен една девойка - Анастасия Димитрова, създава първото девическо училище в България, което отваря пътя на просвещението и на българските момичета", допълва съвременният Черноризец Храбър.

Джими не крие, че гледа със смесени чувства новия български сериал, свързан с писмеността ни - "Войната на буквите".

"Забелязвам някои неточности, но това не е в моите приоритети. Има по-сериозни учени, които може да обърнат внимание на това. Моята цел е да представя на хората това, което знаем до момента от традиционната наука", категоричен е Павлов.

Кой е неизвестният гений на българската литература

Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като монаха (носещ черна риза) Храбър. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). Наред с това и неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои историци предполагат, че това е литературен псевдоним на цар Симеон Велики от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола. Те смятат още, че той е ползвал този псевдоним и по-късно.

Липсата на сигурни факти е породила още множество теории за личността зад Черноризец Храбър - някои предполагат, че това е Климент Охридски, други - Наум. Една интересна хипотеза твърди, че всъщност зад названието Черноризец Храбър стои самият св. Константин-Кирил Философ.