"Неделникът" издаден с над 1000 абонамента

Кой си позволява да редактира Софроний Врачански

"Евангелие поучително" е първата книга на новобългарски

1021 абонамента за второто издание на "Неделник" от Софроний Врачански били платени още преди книгата да бъде отпечатана през 1856 г. Томчето е знаменателно най-вече с това, че е първата книга, издадена на новобългарски език, с което говоримата реч става и книжовна.

В Районния исторически музей в Монтана пазят най-грижливо редки издания както на оригиналния "Кириакодромион" от 1806 г., така и на "Евангелие поучително".

Дръзналият да редактира Софроний е учителят и възрожденец Тодор Хрулев, родом от Лясковец. Но активната си дейност развивал в Свищов, където се и задомил, издавал книги, разпространявал творбите на Георги Раковски и дори крил четник от разгромената от турците чета на Капитан Дядо Никола. Хрулев бил и отявлен противник на гръцката Патриаршия и вдигнал бунт срещу освещаването от търновския византийски патриарх през 1863 г. църква в павликенското село Караисен. Заради просветното и националноосвободителното дело той бил изпратен в Диарбекир, където приключили земните му дни.

Какво прави преписът на "Кириакодромиона" първата книга на новобългарски? Замяната на стари думи с тези, използвани в средата на XIX век, както и на турцизмите и другите чуждици с български. В "Евангелие поучително" за пръв са напечатани думи като глагола "храня" вместо "питает", "погледнете" ("воззарите"), "господин" ("господар"), "ъгъл" ("кьоше"), "зидар" ("дуварджия"), "житница" ("хамбар"), "другар" ("ортак") и много други.

Въпросните над хиляда абонамента за преписа на Софрониевата творба били жизненоважни за отпечатването й, тъй като Хрулев нямал пари да я издаде сам. Сред поръчителите били много манастири и селища, някои от които днес са останали в Сърбия и Румъния. Едва ли е чудно, че десетилетия по-рано Софроний също събрал пари от спомоществуватели за издаването на своя "Неделник", за чието отпечатване били нужни цели 10 000 гроша. Но книгата стигнала до много български църкви и дори домове, а настолна за всеки грамотен нашенец станала вече наистина след преиздаването си от Тодор Хрулев.

Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в "Житието", през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Именно там се оказва съдбовна срещата му с Паисий Хилендарский през 1765 г. Паисий му показва "История славяноболгарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис.

От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните години се оттегля в манастир край Букурещ. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Кириакодрумион, сиреч неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Пише и друг сборник "Неделное евангелское толкование". "Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ" превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Един от екземплярите на "Неделника" на Софроний Врачански е открит в черквата "Света Троица" в монтанското село Бели мел. През 1996 г. Ефросина Ценова подготвяла честване на своя Поппенов род, заровила се в архива и направила откритие. Попаднала на "Неделника" на Софроний Врачански с приписки. Находката е уникална, тъй като първото издание на "Неделника" е отпечатано в 1000 екземпляра в румънския град Римник. Върху територията на цялата Монтанска област досега е открито само още едно издание на тази Софрониева творба, но това е вече второ издание от средата на XIX век. Екземплярът от "Неделника", открит в белимелската черква, е най-добре запазеният от трите известни досега творби от това първо издание. По страниците му личат следи от свещи, което от своя страна е знак, че местните жители са проявявали интерес към изданието. Върху последните му страници са оставени и няколко приписки, съобщаващи за различни събития от живота на селището.

Езикът ни се определя и от "Типик" на Неофит Рилски

"Типик" от Неофит Рилски също е една от редките книги, с които се гордеят в монтанския музей, защото е от определящите днешния ни език творби.

В средата на XVIII век Неофит Рилски, роден като Никола Поппетров Бенин, преподава в Богословското училище на остров Халки, близо до Истанбул. После се завръща отново в отечеството и обитава Рилския манастир до смъртта си. Именно в Халки се смята, че преписва от гръцки език на новобългарски книгата, наречена "Типик". Възгледите на Неофит Рилски за конкретното изграждане на новобългарския книжовен език битуват и в попрището му на активен преводач.

Преводаческата му дейност е строго селективна, крайно разумна. Превежда Новия завет, с който ще даде своя принос в борбата за самостоятелност на Българската православна църква, по-късно - Езоповите басни, чрез които ще внесе лична багра в жанровото и стилното разнообразие на тогавашната ни художествена литература. Трудът му над първия административен документ на български език "Превод на преписат на царския саморучния хатишериф" бележи първоначалното езиково натрупване на административния стил на съвременния български книжовен език.