Император Николай II награждава опълченци

 Реликви от Освободителната война

 Добруджанци са воювали в славни битки

Лични подаръци на български герои от Руско-турската война през 1877/1878 г. от самия император Николай Втори с гордост показват, но само във временни изложби, в Регионалния исторически музей в Добрич.

А защо от негово име нашите опълченци получават подаръци, след като не те, а Александър Втори води Освободителната война? Много просто, макар и качил се на трона през 1894 г., Николай е наясно със съвсем прясната по онова време история и заслугите на българите за спечелването на войната, обясняват уредниците в музея.

На фона на героичните събития на Шипка, при Плевен и епопеята за преминаването на войските през Стара планина към София за събитията в Добруджа малко се споменава.

Поради стратегическото си разположение някогашният Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич) е освобождаван пет пъти от османско робство по време на руско-турските войни на Балканите през XVIII и XIX век. За пръв път османската власт е отхвърлена временно през октомври 1773 г. по време на Първата Екатеринина война, когато в Хаджиоглу Пазарджик влизат войските на ген. Михаил Каменски. На 2 юни 1774 г. градът отново е освободен, този път след сражение между русите и 5-хиляден турски корпус. На 22 май 1810 край Хаджиоглу Пазарджик се води ожесточено сражение между корпуса на ген. Николай Каменски, син на Михаил Каменски, и армията на Пехливан Ибрахим баба. През тази година градът остава свободен в продължение на повече от седем месеца. Руски войски влизат в него и по време на похода на Дибич Забалкански през 1828 г.

Окончателното освобождение на Хаджиоглу Пазарджик и на цяла Добруджа идва през Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. За разлика от предишните войни, руското командване решава основният удар да е през Свищов и Никопол, където главните сили преминават Дунава. В Добруджа е предвидено да се водят бойни действия, чиято цел предимно е да бъде ангажирано вниманието на огромните османски сили от 70 000 души, разположени в силно укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Тази задача е възложена на Долнодунавския отряд, или ХIV армейски корпус, под командването на ген. Аполон Ернестович Цимерман в състав 29 000 пехотинци, 4600 конници и 150 оръдия.

Военните действия започват в Добруджа на 22 юни 1876 г. с форсирането на Дунав от корпуса на Цимерман. Русите преминават реката в района на Галац и след 8-часово сражение овладяват Мачин в Северна Добруджа, който е първият освободен българки град. Това е залъгваща операция, проведена пет дни преди десанта при Свищов, с който основните руски сили се прехвърлят на българска земя. За две седмици корпусът на Цимерман освобождава цяла Северна Добруджа. През юли 1877 г. Долнодунавския отряд се установява трайно по линията Черна вода - Кюстенджа. През следващите месеци съгласно плана на руското командване с непрекъснати рейдове в тила на турците в посока към Хаджиоглу Пазарджик и Силистра корпусът на ген. Цимерман успешно изпълнява задачата си, като държи в постоянна тревога и готовност Източнодунавската турска армия и не й дава възможност да излезе от крепостите и да се насочи към основния театър на военните действия, където се водят тежки боеве за Плевен. Освен това корпусът осигурява и комуникациите с Русия и военните доставки от там. Отрядът на Цимерман успешно изпълнява стратегическата си задача и не позволява на 70-хилядната турска армия от укрепения четириъгълник Русе-Силистра-Варна-Шумен да се намеси активно в бойните действия.

Едно от последните големи сражения в тази война се разиграва на 21-26 януари 1878 г. Вечерта в края му турската армия се изтегля в укрепения град, но решава да не дават нов бой, а да се изтегли към Варна.

В експозицията в залата в местния парк "Св. Георги" може да се видят автентични униформи и на двете армии от онези времена, както и въоръжение, включително пушки "Уинчестър", модел 1866 г. "Мартини" от 1861 г. и други съвременни за тогава оръжия, които са собственост и гордост на местния клон на клуб "Традиция".

Сред експонатите са лични вещи и ордени на опълченци от Добруджа - Кузман Христов и Калчо Вълков, който след войната се заселва в Добрич. Вълков получава възпоменателна чашка с монограм на Николай II по случай 25 г. от войната. Императорът изпраща джобна Библия и кесия на Кузман Христов, ранен в боевете на Шипка, лекувал се по-късно в Санкт Петербург. Други добруджанци също са се били както на Шипка и Шейново, така и при Стара Загора.