Затвореният в стъклена клетка Краси Георгиев каза всичко за живота си

 

"Набит, гологлав и брадат ултрамаратонец. Това съм аз."

Така започва книгата на Красимир Георгиев "Да тичаш към себе си", в която той разказва за живота си в 10 глави, всяка от които фокусирана върху принцип, от който Краси се ръководи всеки ден.

Наричат го извънземен, нечовек, феноменален, вдъхновител, герой. Той казва, че изпълнява мисията на живота си - да помага на хората по всякакъв начин. "Вярвам в мотото, че ако мечтите ти не те изпълват със страх, значи не са големи. Именно затова ходя там, където е най-трудно, опасно и бързо. Така опознавам себе си", казва Краси.

"Като малък бях пълничко дете - признава той. - Не са ме обиждали и не са ме игнорирали от компании заради това, но явно съм станал някакъв комплексар, без да го осъзнавам. Аз съм доста търпелив, но веднъж падне ли ми пердето, става страшно. Веднъж някакво момче започна нещо да ми се подиграва и това продължи около месец. Накрая ми кипна, хванах го, вдигнах го и го хвърлих на земята. Оттогава никой не смееше да се закача с мен", заявява Краси.

Шампионът е роден в София, но родителите му живеят в Панагюрище. Баща му се е занимавал с телекомуникации и го местят до връх Братия близо до Панагюрище. Там се запознава с майка му, която е от Пловдив, женят се и остават в Панагюрище до днес.

"Майка ми и баща ми много съпреживяват всичко, което става с мен. Като тръгна някъде, става страшно. Но какво друго да прави човек? Ти искаш ли да си седиш само в хола и там да умреш? Като ще умирам, по-добре да е някъде на такива места. Да, тежко е, ужасно е, те получават сърдечни удари, като ходя по такива състезания. Майка ми, като тръгна, ми пали свещичка, моли се, тя ми подписва командировъчните - смее се Краси. - Казвам: "Майко, отивам там", а тя: "Да видим дали ще се разпиша". Иначе съм сам, нямам жена и деца. Искам да стана баща, но просто не съм намерил още майката", казва Краси в интервю.

През 2018 г. Георгиев се връща от Англия, където изкарал повече от 22 години. "Като дойдох тук, заварих една България, а тръгнах в съвсем друга. Това, което видях, ми хареса, затова се върнах. Освен това започнах да се включвам в благотворителни проекти, особено с деца. Много искам да им показвам вдъхновяващи примери за това как могат да постигнат всичко, което искат", разказва шампионът. Той подготвя и академия за млади спортни таланти. "Ако им покажем, че е суперготино да обикалят света, да учат и да правят интересни неща, а не да се друсат, да пият и да хвърлят салфетки по заведенията, ще е супер. Затова съм се насочил основно към децата, помагам и при различни детски болести, да събираме пари за болни дечица. Това е моя мисия", коментира Краси.

Самият той е минал през ада, по думите му, и знае какво значи да си "на дъното". "На 22 години като бях в Лондон, трудно устоявах на всички пороци. Ходил съм по нощни клубове, пиех, пушех, наркотици. Припадал съм по няколко пъти от свръхдоза кока... Но това е минало, издърпах се сам от дупката", казва той.

В Англия Краси работи години наред към държавна организация с жертви на насилие - изнасилвания, побоища. В един момент осъзнава, че трябва да спре, тъй като не може да се отърсва от преживяното и чутото. Тогава получил покана от френски готвач да му помага. "Така усвоих готвенето, почнах и по големи хотели и ресторанти да готвя. Но работата беше по 14 часа на ден, голям стрес", споделя той. На 30 години осъзнава, че не може повече да живее така. Тежи 100 килограма, пуши, пие и се дрогира. "Реших, че от веднъж ще спра с всичко. Промених храненето и първоначално свалих 20 кг. Продължих да готвя, ядях си нормално, но започнах да тичам. А като пробягваш 20 км 7 дни в седмицата, няма как да не отслабнеш. Бягането ми хареса и след около година се подготвих за първия си маратон", споделя 48-годишният мъж. Маратонската дистанция е 42 км, всичко над това разстояние е ултрамаратон. Краси започва с 10-20 км и след година стига до 40 км. "Първият ми маратон беше в Единбург и изведнъж ми дойде идеята: защо да не обикалям света и да си тичам на дълги дистанции. И така се започна. Първо в Прага, после в Бейрут", споделя бегачът. Краси е завършил психология и хипноза, която е записал в Лондон преди повече от 20 години, когато е кацнал там.

"Тогава у нас никой не изучаваше хипноза. Сега мога да кажа, че във всичко съм пробвал силите си, само мечтая да отида на Антарктида. Искам да прекося целия континент от единия край до другия самичък. Дали ще се върна, е друг въпрос", смее се Краси Георгиев.